Опасност от рецесия във Великобритания заради "Брекзита"

Решението на Великобритания да напусне Евросъюза изправя петата по големина в света икономика пред дълбока несигурност за перспективите за растежа и за привлекателността ѝ сред инвеститорите. Този вот би могъл да засегне и други икономики в Европа и извън нея, коментира Ройтерс в петък.

Очаква се вотът да нанесе удар на растежа във Великобритания най-малкото в краткосрочен план, а може да тласне икономиката и към рецесия. Би могъл да накара "Банк ъф Ингланд (Bank of England) да понижи лихвените проценти до нула и да тества готовността на кредиторите да продължат да финансират дефицита по текущата сметка на страната.

Занапред последиците от референдума ще зависят от това какъв вид търговски отношения може да договори Великобритания с ЕС, на който се пада близо половината от износа ѝ.
Следва кратък преглед на основните икономически отражения:

Британската икономика ще нараства по-бавно извън ЕС, според поредица от прогнози направени преди референдума от правителството, централната банка, британски институти, международни организации и стотици учени.

"Твърде наивно е да се допуска, че банката ще намали лихвите от сегашния рекорден минимум от 0.5 на сто, за да смекчи удара за икономиката, коментира управителят на "Банк ъф Ингланд" Марк Карни. Централната банка казва, че ще се наложи да съпостави по-бавния растеж с по-високата инфлация, предизвикана от отслабване на лирата.

Това означава, че решение за промяна на лихвените проценти може да няма до няколко седмици вероятно поне до август, когато британската централна банка трябва да публикува най-новия си преглед на икономиката.

Миналата година Великобритания отчете най-големия си до момента дефицит по текущата сметка - еквивалент на 5.2 процента от БВП. Това се дължеше на по-големите потоци от дивиденти и дългови плащания към чуждестранни инвеститори в сравнение с потоците в страната, както и на големия търговски дефицит. По думите на централния банкер Карни "Брекзит" може да изпробва благоразположението на чужденците, които финансират баланса.

Анализатори прогнозираха преди референдума, че валутата ще спадне допълнително в случай на "Брекзит". Инвеститори, сред които и облигационният фонд ПИМКО (PIMCO) очакваха лирата да потъне до няколкодесетилетен минимум от 1.35 долара. Милиардерът Джордж Сорос, който през 1992 година стана известен със залозите си срещу лирата, предположи, че ще се обезцени до 1.15 долара.

В ранната петъчна търговия, след като стана ясни резултатите от вота, лирата се разменяше за 1.33 долара.

Повечето експерти са на мнение, че равнището на безработицата във Великобритания, което сега бележи 10-годишен минимум от 5 процента, ще се повиши след напускане на ЕС, макар след финансовата криза Великобритания да успя да избегне загуби на работни места в такъв мащаб, какъвто се наблюдаваше в други страни.

Както и след кризата, заплатите вероятно ще понесат удара от всякакво забавяне след "Брекзит", според МВФ.

Световни лидери от САЩ, Япония, Германия и Франция предупредиха Великобритания, че напускане на ЕС ще навреди на репутацията ѝ на световна търговска сила.
Американският президент Барак Обама каза, че Великобритания ще се нареди "най-отзад на опашката" за преговори със САЩ. Тази седмица френският президент Франсоа Оланд пък подчерта, че излизането от съюза ще изложи на риск достъпа на Великобритания до единния пазар.