"Риск Монитор" за заплахите пред националната сигурност до 2025 г.:

Опасността от институционален срив е мегариск за националната сигурност

Бедност, забавен растеж, престъпност, небалансирано развитие на регионите са други основни фактори

Опасността от институционален срив е мегариск за националната сигурност

Институционален и социален срив, бедност, забавен икономически растеж, липса на заетост, несигурност на енергийните доставки, организираната престъпност небалансирано развитие на регионите, ниско качество на образование и здравеопазване, са сред основните рискове за националната сигурност на България до 2025 година. Това се посочва в концепция на "РискМонитор" за националната сигурност през следващите години.

 

Авторите на документа, представен във вторник, са Стефан Попов, Георги Ганев, Юлиян Попов, Албена Стамболова, Петя Кабакчиева и Васил Гарнизов. Според тях политиките за сигурност трябва да се откъснат от разбиранията за външен враг и военен потенциал и да се обвържат с дългосрочната стабилност на институциите и конституционния ред.

 

Те са определили като "мегариск" за националната сигурност опасността от вътрешен срив на институциите, при който да бъде заплашен конституционният ред.

 

Концепцията разделя рисковете в две групи. В "приоритетната категория" влизат пет рискови фактори: финанси и икономика, енергетика, криминалитет, социален срив, международен контекст. Във втората група са: образование, здравеопазване, регионално развитие, миграция и демография, екология, бедност, масови страхове. Те влияят косвено на стабилността на институциите и засилват значението на първата група.

 

Мегариск

 

Опасността от институционален разпад се обяснява с максимално активизиране на много рискови фактори – като например финансова криза, неграмотност, маргинализация на значителни групи, драстична бедност, неконтролируема имигрантска вълна и други. При такова натрупване на фактори рискът институциите да спрат да работят нараства.

 

До срив на институциите може да се стигне и при загуба на доверие и легитимност , ако се окажат системно корумпирани или бъдат "приватизирани" от политически партии, започнат да действат като частни монополи и други.

 

Изпълнителният директор на "РискМонитор" Стефан Попов коментира, че през последните години три пъти е имало подобни сценарии, свързани с институционален разпад - през 1991 г. при правителството на Андрей Луканов, през 1996-1997 година при Жан Виденов и уличните протести преди месец, посочени от Бойко Борисов като мотив да подаде оставката на правителството си. 

 

Бедност, липса на заетост и социален срив

 

Икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев определи заетостта като основен проблем пред националната сигурност.

 

"При население около 7.2 – 7.3 млн. човека, заетите миналата година са 2 934 000. Значи 2.9 милиона трябва да хранят 7.3 милиона. Докато е това положението, България винаги ще е под опасност", коментира икономистът.

 

В същото време българите без работа са със сравнително ниска квалификация, ниско образование и недобър демографски профил. Хората с квалификация, образование и в добра възраст в България са заети почти всички до един, каза Ганев.

 

Според него привличането на високотехнологични производства в България няма да реши проблема. Тези производства, ако дойдат, няма да наемат нито един от сега наличните около 700-800 000 човека в България, които биха искали да работят.

 

Авторите на концепцията посочват, че са необходими политики от квалификация и разхлабване на пречките пред стимулите за откриване на нови работни места. Необходими са обаче и конкретни политики за интегрирането на маргинализираните групи в пазара на труда.

 

В същото време към традиционните социално слаби в България се присъединяват и млади хора до 26 години, самотни майки, възрастни хора, хора с увреждания и други.

 

Процесите на увеличаващата се маргинализация не се управляват и водят до риск от социален срив.

 

"Смесването на неприятни демографски ефекти, икономически и регионални дисбаланси определят цели територии в страната, които могат да се смятат като територии с висока степен на започване на социален разпад", коментира Васил Гарнизов, отбелязвайки и острите регионални дисбаланси.

 

Финансова политика, икономика и енергетика

 

Рисковете в тези области минават от продължителна рецесия в Европейския съюз до разпад на Еврозоната.

 

Сериозни рискове биха се създали, ако някое правителство се откаже от финансовата дисциплина. Има и много дългосрочни рискове като влошаването на човешкия капитал, липсата на реформи, пенсионната система и други.

 

От тази гледна точка са много важни реформите в образованието и здравеопазването, както и в съдебната система.

 

Сред рисковете за националната сигурност традиционно е посочена и липсата на сигурност за енергийните доставки и необходимостта от диверсификация на газовите доставки.

 

Авторите на изследването виждат опасност от национална енергийна криза с рязко покачване на цени или недостиг на енергия. Тя минава през неадекватен стратегически подход към сектора, високи международни цели и несигурност на доставките.

 

Организираната престъпност

 

Риск за националната сигурност са всички форми на неконвенционална престъпност от гангстерската организация до превземането и овладяването на институции, което може да доведе и до институционален разпад.

 

Според анализа България има нисък капацитет на противодействие в това отношение, преписва се законодателство без да се разбира, не развива превантивни и дългосрочни политики.

 

Западните Балкани

 

Източниците на рискове в международната среда са свързани с трансформацията на Европейския съюз и възможни конфликти на Балканите.

 

Възможно е изоставяне на общата валута или ограничаването ѝ само в основните европейски икономики, както и движението на различни скорости в Европа.

 

Рискови точки са Косово и Македония. Югозападната ни съседка е изключително бедна, двунационална държава с напрегнати отношения със съседите си.

Споделяне
Още от България