Операторът на АЕЦ "Белене"" може да поеме управлението и на 3 и 4 блок в Козлодуй

Г-н Гюрковски, имате ли представа как се стигна до изявлението на премиера при учредяването на НДСВ, за предстоящото изграждане на АЕЦ "Белене"?

Аз мисля, че това е лично решение на Негово Величество за това как и кога да се обяви тази новина. Доста отдавна съм заявявал, че ако България иска да се позиционира като износител на електроенергия на Балканите и по-далеч, то единственият начин е ядрената енергия.

България и Румъния са единствените страни на Балканите, които в следващите 20 години могат да разполагат с ядрени централи и ако се загубим като сила на този пазар, няма да можем да си възстановим позициите. Моето желание е да видя нови специалисти в българската ядрена енергетика, защото ще са нужни няколко хиляди души, които ще проектират, ще участват в строителството и след това ще експлоатират една нова централа. Те трябва да бъдат млади хора, които да са запознати с новите технологии.

Каква е вашата роля в проекта за АЕЦ "Белене"?

В момента единствената ми роля е да обединя около себе си всички хора в България, които мислят положително за ядрената електроцентрала.

Как смятате да направите това?

Имам постоянни контакти с различни специалисти. Засега не говоря с обществото - с еколози и други хора. Работя за обединяването на всички технически мислещи хора, които са в тази област, за да се постигне съгласие за процедурата, по която би се вървяло. Учудващо за мен през последните десетина години от изоставянето на Белене няма никакви запитвания, нищо ново на хоризонта.

Атомни електроцентрали се строят в Румъния, руснаците строят в Индия и в Китай, френските компании също се опитват да излязат с нови технологии, свързани с ядрените електроцентрали. Моята идея е следната - тъй като мощностите на блок 3 и 4 не са натоварени докрай - те са малко над 60% натоварени, то при евентуалното спиране на 1 и 2 блок може да се повиши мощността на блок 3 и 4 и да се преговаря със строителя на новата атомна електроцентрала да поеме управлението и повишаването до максимална мощност на експлоатацията на 3 и 4.

Трябва да се работи за постигането на консенсус за продължаване на работата на тези два блока, докато бъдат готови новите мощности. Мисля, че досега в България е имало, както се казва, диалог между глухи, заради това, че 1993-1994 г. България се съгласява да подпише затварянето на блоковете. Сега отиваме и казваме, че това затваряне на блоковете ще се окаже пагубно за нашата икономика и хората ще ни попитат какво искаме. Ние ще им отговорим, че искаме още четири години. Те пък ще ни кажат - "Как да Ви повярваме, господа. Вие имахте десет години и не направихте нищо".

Единствения начин да имаме по-гъвкав и по-разбираем диалог с нашите колеги от европейската общност е да поискаме още малко време, защото сме поръчали нови мощности, проекта е в реализация, 2007-2008 г. щем не щем, ще спрем тези мощности, защото ще имаме излишък. Когато ние покажем нашата ангажираност в новата насока, тогава очевидно хората в ЕС ще разберат, че нашето желание е да спрем 3 и 4 блок. Докато не правим нищо, как ще преговаряме? Само ще отлагаме датите и те ще ни вярват, че следващия път ще бъдем по-подготвени за затварянето на блоковете?

Според Вас един реактор ли трябва да се направи в Белене? Сега там има подготвени площадки за три реактора.

За България мощности от 1000 мегавата, имайки предвид тяхната инерция и експлоатацията, ми се струва, че са доста големи. Като говорим за един реактор, първото нещо е да кажем каква мощност е. Дали ще бъде с 600 мегавата, дали ще бъде с 1000 мегавата. Предполагам, че за по-малко от 600 мегавата вече не трябва да се говори.

Допускам, че оптималната мощност на един реактор е 1000, но дали от гледна точка на експлоатация е най-добрият, това вече е съвсем техническо мнение и дали ще бъде един или три, е съвсем различно. Това е чисто технически въпрос, който е въпрос на статистики, въпрос на капацитета ни да изнасяме, въпрос на това колко излиза.

Трябва да говорим за едно минимално натоварване над 65 процента от максималния капацитет, което трябва да гарантираме с твърд контракт за закупване.

Тоест искате да кажете, че НЕК трябва да поеме ангажимент да изкупува електроенергията?

Това е единствената схема, която се прилага от 15 години насам. Електрическата енергия не се изнася с параходи, затова местната компания трябва да осигури пласирането ѝ. В последно време тези процеси еволюираха и за някои инвеститори не трябва да се прави този задължителен контракт за изкупуването на енергията. Този контракт не е задължителен, но примерно в района на Бостън, в района на Ню Йорк, където е абсолютно известна икономиката, абсолютно известни са мощностите. Аз мога да поема един риск да построя централа преди другите, ако имам технологията, ако знам, че реакторите ще ми бъдат максимално ефективни.

Българският пазар е много чувствителен. Нашата икономика, видяхте, че намаля с половината си капацитет да изкупува ток в сравнение с 1989 година.

Според Вас чуждестранна компания ли трябва да стане собственик на централата?

Тя ще я построи. Има една много класическа схема - имаме една компания, която има за обект само да експлоатира Марица Изток. Тази компания подписва конвенция с държавата, за настаняване на еди кое си място, за експлоатиране на този и този лиценз, при такива и такива условия, за околната среда и т.н. Документът се прави с всички отговорни министерства - на екологията, на строителството, на горите, водата, всички. Документите се подписват между компанията и правителството, което я оторизира да експлоатира в продължение на 20 или 30 години, на територията на България, такъв и такъв обект.

Вторият важен договор за компанията, която ще прави това, е договорът с НЕК, или частна компания с достатъчно гаранции. В България няма такава компания за момента с изключение на НЕК с достатъчно гаранции, която ще се ангажира да изкупува определено количество ток през годините. Това количество може да варира от 10 на сто от капацитета на централата до сто на сто от капацитета на централата. Но колкото по-голямо количество се изкупува, толкова финансовият модел позволява да имаме оптимална цена.

Ако в България се инвестират сумите, за които се говори - с които не винаги съм съгласен, че могат икономически да бъдат реализирани - но ако се инвестират такива суми, ние ще имаме едно голямо искане на енергия. Аз не мога да забавя строежа си на един завод за това, че никой не може да ми достави ток. Не мога да инвестирам сам, защото често инвестицията в електропроизводителната система е по-скъпа от производствените ми машини.

Смятате ли, че държавата трябва да даде държавна гаранция за финансирането на проекта?

Държавата ще даде гаранция за изкупуването на тока. За финансирането на проекта нямате нужда да давате в някои случаи държавни гаранция, защото е чисто икономическа операция. Много често се поверяват съществуващи мощности на тези оператори, които изграждат нова мощност.

Смятате ли, че това може да се направи и тук?

Да.

AES и Entergy поискаха писма за политическа подкрепа от правителството, в които са заложени определени стъпки, които българското правителството се задължава да предприеме.

Това изключително зависи от вашия партньор и неговото отношение с банките. Електропроизводителните и разпределителните компании са много богати, така че е възможно някоя от тях да работи със собствени капитали и след това да иска да си консолидира по един или по друг начин заемите. Това се казва първо чекмедже - Идвам при вас и казвам, ще ви направя една централа. Обикновено казват: Да, обаче докато събера кредитите, ми трябва една година, защото трябва да събера един консорциум от банки и т.н, т.н. , те да разгледат всичките ни договори и да са съгласни, че в тях няма никакви трудности за нас.

При това положение се минава година - година половина. Една голяма компания, която има много свободни пари може сама, като инвеститор, да започне изграждането на една централа. Например "Дженерал електрик" имат департамент, който се казва "Дженерал електрик капитал". Той няма нищо общо със строителите на машините. Той казва "ОК. Аз купувам, аз ви давам парите и тази централа става моя като инвестиция".

Смятате, че това е вариантът, който трябва да се търси за АЕЦ "Белене"?

Това ще проект с проектно финансиране - тоест, изолиран от всичко друго. На базата на своята производствена цена за киловатчас и на базата на продажната цена на електроенергията в договора ще се постигне рентабилността, която позволява плащането на акционерите на капитала и връщането на банковия заем.

Ако говорим за един блок от 1000 мегаватчаса, то за каква сума инвестиция говорим и за какво време може да бъде построена централата?

Има един административен период. Той включва вземане на административни разрешения, подписване на всички договори, завършване на проектите в работна фаза. Може да се каже, че той ще трае две години. След това период за производство на машините и транспортиране, който е две години, една година монтажна работа - и вече минават пет години. Според мен най-оптималното, при една много стегната програма, е 6 години. Но ние виждаме за най-малките заеми, които се работят на световно ниво между българите и Световната банка и Европейската банка, за проекти от 40, 50, 60 или 100 млн. се минават пет години като нищо и още не са започнали да строят. Затова мисля, че трябва да се създаде специална структура под ръководството на министерството на енергетиката, специален департамент, който да движи този проект. Иначе ще отидем на 6 години само за подготовка на документите.

Министър Ковачев прогнозира цена от 3,5 - 4 цента на киловатчас. Смятате ли, че тя е реална за една нова централа?

Мисля, че е нормално по света електричеството да струва между 3 и 6 цента - говорим за индустриалните количества. 3,5 цента е една добра цена. Тя може да бъде постигната и с газови турбини. Аз се надявам, че за новата атомна мощност може да се постигне цена и под 3,5 цента.

Основният критерий за избор на компанията, която ще строи централата, трябва да бъде интеграцията на българската индустрия. Предполагам, че сега тя може да поеме една интеграция над 80 процента. Това означава, че такъв процент от оборудването трябва да бъде купено от български заводи. Ако няма българска фирма, която може да произведе съответната техника, то тук трябва да бъде доведен примерно японския доставчик на прекъсвачи, който да доведе качеството на българския продукт до необходимото ниво.

Аз съм произвеждал локомотиви за Бразилия преди 20 години и тогава бе задължително 50% от частите да бъдат произведени в страната. Българската индустрия трябва да участва в това предизвикателство и да може да се интегрира като поддоставчик на големите инвеститори. Това е един от най-големите плюсове, към които трябва да се стремим.

Запознат ли сте с доклада на Световната банка, който предлага в България да се изграждат повече на брой малки мощности?

Да. Това е добре, това е световна тенденция. Преди 15 години в САЩ 80% от поръчаните машини бяха над 500 мегавата. Сега има само две машини от над 500 мегавата, които са поръчани през последните няколко години. Използването на малките мощности наистина е много гъвкаво, но то става възможно благодарение на природния газ. Даже и с нафтата не можеше да се постигне това заради вредните емисии. В големите градове като Париж и Брюксел има малки централи - по 50- 60-100 мегавата, което никой не е мислил, че ще бъде възможно преди 20 години. Навлизането на природния газ, който е едно чисто гориво, разреши децентрализацията. При всяко положение обаче в България ще трябва да имаме 5-6 хиляди мегавата базова мощност от тежката артилерия.

Как се обвързва строежа на новата ядрена мощност с либерализацията на енергийния ни пазар?

Да управляваш означава да предвиждаш. Мисля, че най-важното е да има обща концепция за енергетиката. Това означава да кажем, че ще имаме 50% ядрена енергия с такива и такива групи с толкова и толкова живот, 25% от каменни въглища и нафта, и останалото подновяващи се източници като водни и вятърни електроцентрали. Трябва обаче да има някаква обща концепция, не може да се лутаме. Във Франция сега могат да се купят на безценица централи по 150-200 мегавата - аз съм делокализирал такива мощности. Оказва се, че идват капацитети от нова генерация, а поддържането на подобни по-малки мощности става по-сложно. Някои говорят, че имаме резервни мощности, но забравят да кажат, че те са на по 50 години.

Представете си, че има 3 или 4 млрд.долара пресни инвестиции в България и половината могат да се дължат на проекта за АЕЦ "Белене". Тогава мисля, че няма да се поставя проблема за това дали ще влезем или не в някакви структури. Защото хората, които направят тези инвестиции, ще ни интегрират в тяхната обща и глобална политика.