Операция ”Наглите” минира ”равенството” в затвора в Казичане

Акцията ”Наглите” срещу групата за отвличания е създала вътрешно напрежение в затворническото общежитие в Казичане, разказаха пред Mediapool лишени от свобода. Проблемът е възникнал след като МВР изобличи като съпричастни към престъпната схема затворник от общежитието и един от охраняващите полицаи.

Още в края на миналата година вътрешният министър Цветан Цветанов обяви, че един от лишените от свобода в Казичане едновременно е изтърпявал своето наказание, работил е на вилата си и е охранявал къща, в която е имало отвлечен човек. Според версията на МВР това е ставало със съдействието на полицая Йордан Костов, който е уреждал по-лек режим на определени хора.

Затворници разказаха пред Mediapool, че полицейската версия ”куца”, защото всеки един от всички 300 задържани в Казичане е можел до края на миналата година да си осигури отпуск или работа на обекти срещу определено заплащане. По неофициална информация от задържаните седемдневен отпуск струва около 2000 лева.

”Колегите” на намесения в ”Наглите” затворник Павел Петков разказаха още, че доколкото го познават, не им е известно той да се е занимавал точно с отвличания.

След като този случай нашумя, пострадали от ситуацията са се оказали значителна група от затворниците в Казичане, които нямат нищо общо с "Наглите". От началото на тази година от работа по външни обекти са спрени осъдените за участие в организирани престъпни групи, наркодилърите и замесените в отвличания. Мнозинството от тях са затворници от български произход.

В същото време в затворническите бригади представителство имат ”изнасилвачите”, ”педофилите” и най-голямата част от контингента в Казичане – ”крадците”, които преимуществено са роми, разказаха затворници.

”Свободните” да работят получават значителен бонус, защото всеки два изработени дни се броят за три излежани. По информация от затворниците заради тези бонуси те доброволно се включват в една от най-старите неформални схеми в българските затвори, ставайки потенциални информатори на МВР.

”Ако на полицията ѝ трябва свидетел в затвора, тя си го намира именно измежду тези. Някои от тях стават свидетели и говорят това, което се иска от тях”, заяви един от задържаните в Казичане, пожелал анонимност, за да не му се ”стъжни” положението в затвора.

Въпреки наличието на схеми, които са присъщи за почти всички затвори в страната, общежитието край София е известното като най-предпочитаното за ”излежаване”. Стаите са около 20 квадратни метра, има достатъчно тоалетни, което е огромен плюс за българските условия. В други градове лишените от свобода им се налага да се облекчават в кофи в собствените им килии.

Поради тази причина затворниците гледат да пазят добро поведение, за да не ги преместят по други места. В Казичане сбиванията са рядкост. Точно това поставя под съмнение и друг известен инцидент в общежитието от миналата година.

През август бургаският наркобос Димитър Желязков – Митьо Очите бе преместен от Казичане в затвора в Белене, защото е нападнал перничанина Стоян Кръстев – Драгановеца.

В отворено писмо до медиите Драгановеца, който също ”лежи” за наркотици”, свободно разказа за този инцидент и дори обясни, че Очите го е ”пребил”. Затворници обаче разказаха, че сбиване изобщо не е имало, а ситуацията е била използвана единствено, за да преместят Очите в друг затвор.

Според версия на част от задържаните бургазлията е станал неудобен на ръководството на затвора, защото бързо се е превърнал в кмет, което е заплашило властовия баланс в Казичане. В писмото си Стоян Кръстев твърди и нещо друго, което усилено се говори по килиите в Казичане. Драгановеца обяснява, че в началото на 2009 година е дал 5000 лева под масата, за да започне работа, уж обещана от шефа на общежитието.

Пернишкият наркобос съобщава, че знае за подобни "дарения", направени и от други негови съкилийници – пари раздавани без фактури, които служели за "облагородяването на затвора“. По свидетелства на задържани обаче от 2010 г. по тази схема работи само определен контингент в ”Казичане” именно заради ”Наглите”.

По-рано тази седмица, по време на концерта на ”Отряд 13”, който освен повдигането на духа на затворниците, имаше за цел да направи и PR на ръководството на затвора, единствената ентусиазирана публика пред струпалите се десетки медии бяха около 30 човека от ромски произход. В множество интервюта те обясниха, че няма никакъв проблем в затвора и работа има много. Очевидно обаче не за всички.