Операция в неизвестността

Никак не е трудно да се надсмиваме на НАТО. Западният съюз все се колебаеше и все протакаше вземането на решение. Най-сетне Съветът на НАТО реши да изпрати малобройна войска в Македония.

Най-силният военен съюз в света очевидно се страхува да прехвърли войници в миниатюрната балканска страна. Съюзът поддържа в готовност огромни бойни части, едва ли обаче ще може някога да се възползва от мощта им. Какво е всъщност предназначението им? Те не са необходими за отбрана на границите ни. Защото НАТО вече няма видим враг.

От друга страна западните правителства се страхуват да използват собствените си войски, за да гарантират реда в света. Оставят Африка сама да се оправя. На Балканите сръбски войници отвлякоха и по-късно убиха всички мъже в Сребреница, която попада в охранявана от ООН зона. В нея наистина се намираха западни войски, но те не се намесиха. Западът изобщо не може да си представи, че би могъл да изпрати войски в Близкия изток, които да застанат между палестинци и израелци и да гарантират реда. Или да съдействат за уреждането на конфликта между Индия и Пакистан. Истината е, че влиятелната НАТО дори се страхува от неколцина въоръжени албански партизани на Балканите.

Все пак нещо трябва да се случи. Европа не може да гледа със скръстени ръце как пламва цяла Македония и пожарът обхваща Албания, Косово, Гърция и България. Сега Европа отново е принудена да действа, както преди десет години. И този път западните държави се обединиха около най-малкия общ знаменател.

Войниците от НАТО ще имат право да събират оръжието и да се защитават, ако бъдат нападнати, но нямат право да следят за реда нито да се намесват в боеве между македонски албанци и македонски славяни. До 30 дни цялата операция трябва да приключи.

Така Съюзът почти системно руши своя авторитет. Кой ще гледа сериозно на НАТО, след като неговите войници бягат от страна, където се стреля? Какво ще стане, ако войниците пристигнат в Македония, воюващите страни спрат да стрелят за месец и после отново възобновят боевете, след като западните войници си заминат?

Днес Босна и Херцеговина представлява западен протекторат, Косово също. Не е ли ясно, че тази изкуствена държава Македония ще се превърне в трети протекторат на Съюза на Балканите?

Поради ширещия се в цял свят страх от промяна на границите, изглежда и на Балканите ще трябва да се запазят всички граници в сегашния им вид. По тази причина в района може да съществуват едва ли не само изкуствени държави, които
западните войски ще трябва да защитават.

Западният Съюз може да бъде дееспособен, само ако жителите на страните-членки са убедени в необходимостта от действия. Западните демокрации не са априори готови да водят военни операции за по-продължително време. Особено ако има опасност да се дадат жертви.

Във войната в Косово действията срещу Милошевич се водеха от въздуха и рискът за собствените войници бе ограничен. В противен случай Съюзът вероятно щеше да се раздвои във вижданията си. Сега европейските войници тръгват на по още по-опасен път. Независимо че американците ще осъществяват контрол от въздуха, те могат по всяко време да попаднат в капани, да бъдат въвлечени в сражения, както и да станат жертва на славянски или албански четници, терористи и партизани.

Няма полза, ако още в началото на операцията започнем да говорим, че тя е безсмислена и напразна. Така няма да помогнем на участващите войници, които в крайна сметка рискуват живота си, защото така е решил Съюзът. Няма и полза да се надсмиваме на Съюза, задето разполага с огромни армии, а все още изглежда неспособен да действа.

Гражданите на европейските държави искат невъзможното. Те искат спокойствие, мир и демокрация на нашия малък континент, но не и риск при миротворческите операции. Който иска и едното и другото, иска невъзможното.