Операция "Зърно" – откъде ще дойдат парите, колко са комисионните, ще се избегнат ли измами

"Представете си, че зърното е изнесено и се провали реколта 2022 г., например както 1986 г. избухне Чернобил и реколта няма. Заразено зърно ние няма да дадем на българския народ, нито на животните, нито на хората. Ако ние сме позволили зърното на страната да бъде изнесено… Какво мислите, че би била най-нормалната реакция на всички хора в страната? Това е моментът, в който те трябва да вземат и да ни обесят на най-близкия уличен стълб". Така вицепремиерът Асен Василев обясни наскоро в тв ефир мащабната акция по изкупуване на милиони тонове пшеница, царевица и слънчоглед за рекордните 1.1 млрд. лв. И принципно е прав да си представя черни сценарии с недостиг на стратегически суровини и продукти, защото репортажите от войната в Украйна показват как фермерите там нямат торове и гориво, за да подхранят есенната пшеница, а моментът за това е точно сега. Явно се задават лоши добиви и глад за зърно, изразен в голямо световно търсене, което няма как да не рефлектира и в България.

Гледай Украйна, мисли за България

В Украйна, която е световен производител на жито, настъпва и моментът да се засяват царевица и слънчоглед. Руската инвазия обаче превърна страната в бойно поле. Репортажи разказват как украински земеделци източват горивото от поразени руски танкове, само и само да заредят селскостопанските машини и да направят нещо в нивите си. Уви, прогнозите вече са за спад в реколтата от между 20 и 50 процента.

Украйна и Русия осигуряват една трета от световното зърно. Логично е при такава картина, и с очаквани по-слаби добиви във воюващите страни, и блокарина търговия с тях, апетитът към българското зърно да расте, а наред с него и цената му. Всеки в бизнеса работи, за да продава на по-висока цена, ако пазарът го позволява. Така че въобще няма да е чудно, ако се стигне до сценарий българските зърнопроизводители и търговци да изнасят ударно пшеница, за да печелят ударно. Така работи пазарът. Именно затова повече от логични са и мерките на държавата да се запасява и да не вярва на празни обещания.

Стъпката на правителството да подсигури хляба на българина и фуража на животните е добра, но вече са налице редица пробойни и спорни моменти. Страховете са да не се стигне до "въртележка със зърното" - веднъж закупено от държавата, но оставено в складовете на търговци и фермери, да бъде препродадено или сменено с друго, което с по-ниско качество. Цената на качествената пшеница е една, а на тази с лоши параметри - по-ниска.

Фалстарт и поредица изненади

Налице е първи фалстарт по мащабното изкупуване на зърно през Софийската стокова борса. Акцията трябваше да започне тази седмица. Но не започна поради поредица от изненади. Първата беше, че вместо Държавният резерв, от името на държавата житото ще се изкупува от държавната фирма към Министерство на земеделието "Сортови семена - Елит".

Втората - ден преди да бъде обнародвано решението на МС за изкупуване на зърното, фирмата на своя глава реши, че няма да изпълни правителствената задача и дружно подаде едномесечни предизвестия за напускане. Земеделският министър Иван Иванов (БСП) обяви, че това е саботаж, зад който стои ГЕРБ, защото мениджърите на дружеството не криели, дори във фейсбук, пристрастията си към партията на Бойко Борисов.

Това е напълно възможна причина, още повече на фона на твърденията на правителството, че има доказателства, че младежката организация на ГЕРБ стои зад паниката по бензиностанциите от преди няколко седмици. Саботажът обаче идва от страх как тази фирма с почти затихнала дейност ще опази държавното зърно, разказаха няколко независими източници на Mediapool.

Кой е купувачът, който се отказа?

"Сортови семена - Елит" е фирма под шапката на Министерство на земеделието, работеща от години на загуба с трима шефове и още 5 човека персонал по клоновата ѝ мрежа.

"Финансовият резултат на дружеството е 638 000 лева загуба, в това число загуба от минали години 413 000 лева и текущ финансов резултат за отчетния период от 2020 г.- загуба в размер на 225 000 лева", пише в годишния финансов отчет на компанията в Търговския регистър за 2020 г., показа проверка на Mediapool.

Нейният директор Росица Въчева дори посочи пред Mediapool, че на 29 септември 2021 г. е предложила на служебния министър на земеделието Христо Бозуков дружеството да бъде ликвидирано. Спорно и нелогично е именно капиталът на такова дружество да се подсили с 1.1 млрд. лв. и то да купува зърно. Самата Въчева добави, че нямат нито юристи, нито счетоводители, нито технически потенциал, нито складова база за осъществяването на тези сделки.

Източници на Mediapool посочиха, че най-големите страхове на управата на фирмата били как ще опазят закупеното от държавата жито от препродажба или от въртележка с далавери.

Официално, от Министерството на земеделието посочиха, че закупената пшеница ще остане в складовете на търговците или в частни зърнобази, а не в тези на Държавния резерв. В същото време обаче в тези складове ще има и зърно на самите фермери. Затова големите въпроси са кой и как ще гарантира, че търговците няма да продават от държавното зърно в близките седмици и месеци, възползвайки се от рекордните цени, които вече са налице по борсите? Защо да не продадат сега на висока цена купеното от държавата, но оставено на съхранение при тях зърно, а след месеци да запълнят липсата му с пшеница от новата реколта? А ако се разиграе сценарий, че складът е ограбен? Ясно е, лесно отговорност за милиони левове не се носи и затова дори не е нужна активна политическа мотивация от опозицията.

Аграрният зам.-министър Иван Христанов посочи в интервю пред Mediapool, че тези страхове са неоснователни. "Постоянно ще проверяваме какво се случва със зърното, няма да го оставим да бъде изнесено или препродадено. Има полиция, служби, има как да се запечатват складове. Ако някой злоупотреби, ще му се образува наказателна преписка за кражба. Имаме агенции и служби, които имат голям персонал - Българска агенция за безопасност на храните, областни и общински служби "Земеделие", каза Христанов.

Той посочи, че цялата държава ще помага на държавната фирма, така че да е сигурна, че купува зърно с необходимото качество и по прозрачен и честен начин. Заместник министърът е провел среща с ръководителя на "Сортови семена - Елит" Росица Въчева и я уверил в това.

Не е получил допълнителни въпроси, затова е изненадан и от отказа ѝ да изпълни решение на МС. Фирмата е била избрана, защото предметът ѝ на дейност е свързано със зърнопроизводството - търговия със семена и посадъчен материал, селекционна дейност и др.

Комисионни за 0 лв., 1 млн. лв., 40 млн. лв.?

Грешка на Народното събрание беше, че засекрети заседанието на комисията по земеделие, на което бяха представени детайлите по бъдещето изкупуване на житото. След това в медиите плъзнаха информации, разпространени от ГЕРБ и от Мая Манолова, за това как брокерите по сделките със зърно ще лапнат комисионни за милиони. В същото време правителството мълчеше. В съобщение до медиите Манолова посочи, че вече се чува кои ще са брокерите на тези сделки, които ще приберат 40 млн. лв. при средна комисионна от 4%.

"Вече става ясно, че има търговци, близки до една от управляващите партии, които вече са купили 600 хил. тона зърно и са готови да ги продадат на държавата на завишени цени", каза Манолова.

Бившият земеделски министър Десислава Танева (ГЕРБ) обяви, че става дума за 1 млн. лв. комисионна. "Ресорният заместник-министър, който е от ПП (Иван Христанов), два дни поред вика Съвета на директорите и ги кара да подпишат готови договори с борсови посредници за комисионни за около 1 млн. лева, няма ЗОП (Закон за обществените поръчки), няма нищо. И да, те не са излезли на пазара, защото чакат да се подпишат тези договори за посредничество. Това е абсолютно скандално", каза Танева пред БНР.

Пред Mediapool тя уточни, че по информация от земеделския бранш комисионната е 0.1%. Простата сметка показва, че 0.1% от 1.1 млрд. лв., които са предвидени на зърното, дават обща комисионна от 1.1 млн. лв.

В сряда Mediapool директно попита земеделския министър Иван Иванов по време на пресконференция каква ще е комисионната по тази сделка. Едва тогава Иванов заяви, че комисионната ще е 0 лева, защото ще се използват брокери на Държавния резерв, които са на заплата и не получават комисионна.

Зам.-министърът Иван Христанов (Продължаваме промяната) уточни пред Mediapool, че има комисионна за самата борса, която е от 0.1%, но заради голямото количество зърно, което ще се търгува, правителството в момента води разговори да я намали.

Иван Христанов, зам.-министър на земеделието. Сн. БГНЕС

"Борсите, с които работи държавният резерв в момента, имат комисионни от 0.1% от осъществените сделки. Това го обсъждахме в неделя. Това, което бихме искали да направим, е да проведем разговори и комисионната да бъде съществено намалена с оглед на обема, който се търгува. В момента разговаряме тази сума от 1.1 млн. лв. комисионна да се намали. Искам да кажа, който иска да дойде на разговорите - ГЕРБ, ДПС, "Възраждане"... Разговорите ще бъдат напълно открити", каза Христанов пред Mediapool.

Лавиране между санкции от Брюксел и актуализация на бюджета

Оказва се, че държавната операция по изкупуване на зърно срещу 1.1 млрд. лв. си е директно ходене по тънък лед. Правителството на Кирил Петков лавира между избягване на потенциални глоби от ЕК за непозволена държавна помощ и извънредна актуализация на Бюджет 2022. За да се избегне извънредна актуализация на бюджета, извън планираната за средата на тази година, парите за зърното не се дават директно от бюджета, а от една държавна фирма на друга държавна фирма. Най-вероятно преводът ще бъде оформен като безлихвен заем.

Двама независими източници потвърдиха пред Mediapool, че 1.1 млрд. лв. ще бъдат дадени от Националната електрическа компания на държавната фирма, която ще изкупува зърното. В сряда и земеделският министър Иван Иванов посочи, че парите идват от енергийно дружество, но не посочи името му. Той сам уточни, че така ще бъде избегната извънредна актуализация на бюджета.

Миналата сряда от решение на МС се разбра, че НЕК ще върне предсрочно предоставения ѝ от бюджета през ноември 2016 г. безлихвен заем за 1.176 млрд. лв. за уреждането на сметките ѝ с руската "Атомстройекспорт" по арбитражното дело за поръчаните, произведени от изпълнителя, но неплатени от българската държавна компания реактори за АЕЦ "Белене". С решението си МС съкрати срока за връщането на парите от края на 2023 г. на 31 март 2022 г. Явно се е бързало за осигуряване на средствата по изкупуването на зърното. Също миналата сряда МС взе и решение за изкупуване от държавата на зърно за 1.1 млрд. лв.

Как се избягва извънредната актуализация на бюджета? Пшеницата ще се купува от държавна фирма, а не от Държавния резерв, защото резервът е агенция, подчинена на МС, и трябва да се финансира директно от бюджета. В същото време "Сортови семена - Елит" като държавна фирма може да получи средства от друга държавна фирма, без те да преминават през бюджета.

А откъде идва опасността от непозволена държавна помощ?

Опасността за потенциални санкции от Брюксел за непозволена държавна помощ идва от замисъла за какво ще използва държавата закупеното жито. Идеята е, ако се стигне до недостиг на пазара на зърно или до рекордно високи цени, държавата да започне да продава закупеното от нея зърно на преференциални, значително по-ниски цени и така да гарантира изхранването на населението.

Пускането на българско зърно на по-ниски цени от страна на държавата може да бъде защитено по-лесно пред Брюксел, ако се посочи, че бюджетът целенасочено не е предоставил средства за тази акция.

Форсмажор на хоризонта

А какво ще стане, ако зърнопроизводителите откажат да продават зърно и продължат да изчакват по-високи цени? Отговорът на този въпрос също е вървене по тънък лед, което вече се случва. От първите дни на войната търговци и зърнопроизводители се оплакват, че не могат да изнасят зърно заради "негласна забрана за износ" от правителството. Кабинетът контрира - няма забрана на износа, просто проверките се правят в максималните срокове за това.

Правителството не крие, че това ще продължи докато държавата закупи планираното зърно. Но вече се работи по вариант какво да се прави, ако търговците на зърно и самите фермери решат да блокират продажбите. Именно затова тези дни лидерът на БСП и министър на икономиката говори за налагане на форсмажор, който ще развърже ръцете на държавата да налага забрана за износ на зърно. Така търговците ще бъдат принудени да продават на държавата. Нинова говори и за забрана за износ на олио.

Корнелия Нинова, министър на икономиката. Сн. БГНЕС

Аграрният зам.-министър Иван Христанов посочи пред Mediapool, че търговци и земеделци имат очаквания изкупуването на зърното да се случи много бързо.

От друга страна, форсмажорът щял да помогне и на самите търговци, които вече търпели неустойки заради забавените по границата камиони и кораби за износ на суровина. Той щял да е правното основание по съдебен път да избегнат неустойки за закъснения по договорите, разказаха източниците на Mediapool.

Такава е историята със зърното, в която се преплетоха истини, полуистини и спекулации – като се започне от бомбастичните комисионни, мине се през планираното финансиране от НЕК, страховете за опазване на държавното жито след покупката му, потенциални санкции от ЕК, саботаж и т.н.

Факт е, че властите се оказаха неподготвени за целия спектър рискове и изпитания, произтичащи от руската война в Украйна. Всъщност България бе сред малкото страни в Европа, които не очакваха война, още по-малко пълномащабна, с всичките възможни последици.

Но след като тя се случи, правителството се мобилизира в търсене на решения, включително по отношение на зърното.

Навярно голяма част от спекулациите можеха да се избегнат, ако правителството бе обяснило схемата, вместо да се засекретяват комисии, на които се обсъжда как ще се харчат парите на данъкоплатците.

---