Описът на имоти на длъжници не е ефективен за хазната

Описът на имоти на длъжници не е ефективен за хазната

От близо месец върви информация за акцията на Агенцията за държавни вземания за описи на имоти на граждани, които дължат под 5 хил. лв. на държавната и общинската администрации за данъци, глоби, мита и др.

Кампанията на държавния орган, която се провежда за втора година, създава внушение за сила, за върховенство на държавата над обикновения данъкоплатец и е в разрез с идеята за неприкосновена частна собственост. Насажда се усещането, че държавата е “над всички” и във всеки един момент може да влезе в дома ти и да конфискува автомобила ти. Това може да е легално, но дали е легитимно?

Данъците и социалните осигуровки са принудителни вземания, които не са резултат от свободно волеизявление на хората, за разлика от частните вземания и задължения. Когато дадено задължение произтича от доброволни договорни задължения, физическите лица или търговските дружества са длъжни да погасят задълженията си и отговарят затова чрез собствеността си. Записът на заповед, банковата гаранция, акредитивът са различни финансови инструменти, които гарантират в някаква степен изпълнението на задължението. Но държавата няма нужда от подписване на договори и от подобни финансови документи и гаранции. Тя има монопол над правораздавателната система и изземването на доход става по законен начин, макар че не е доброволно.

Срещу данъчните и квазиданъчните задължения, гражданите получават различни публични услуги. Но ако те не са доволни от качеството на услугите или от начина, по който се изразходват парите им, това намира израз в отказ да платят данъците си. Възникват и редица казуси, когато граждани смятат, че държавата събира неправомерно пари от тях – за пример ще споменем здравните осигуровки на българите, които живеят в чужбина и подоходните данъци на българските моряци.

Всяка инициатива на държавата, която се осъществява с пари на данъкоплатците, трябва да бъде съпътствана с анализ разходи-ползи, за да е сигурно, че ползите за обществото от действията на публичните власти ще бъдат по-големи от разходите. Такива анализи са обичайна практика за частните фирми, които имат стимули да водят сметка на финансовите средства, които влагат, и да оптимизират печалбата от инвестираните средства.

Според отчет на дейността на Агенцията за държавни вземания за 2006 г. в резултат на проведената кампания за събиране на задължения до 5000 лв. са събрани общо 541 500 лв. Това са преките ползи за държавната хазна от акцията. Според данни от отчета по време на кампанията и в първите седмици от приключването и са постъпили доброволни плащания в размер на 1.336 млн. лв. и те се приписват като заслуга на инициативата, поради психологическото ѝ въздействие върху длъжниците.

Каква част от тези постъпления действително се дължат на “сплашване” на гражданите е трудно да се определи. В отчета на АДВ се посочва, че резултатите от кампанията сочат ефективност от нейното провеждане и широк обществен отзвук. Но за да се обоснове това заключение, трябва да се направи анализ на разходите на кампанията и да се сравнят със съответните приходи.

Кампанията се провежда в цялата страна поетапно. Агенцията има регионални дирекции в шест града в страната – София, Пловдив, Русе, Варна, Бургас, Видин. Всяка от регионалните дирекции организира по две акции, всяка с продължителност 7-10 дни. Това означава, че минимум 20 работни дни служителите на агенцията и съответните ѝ подразделения са заети активно с провеждането на акцията. Като се включи към това и времето за подготовка на операцията (събиране и обработка на информация) и съответно провеждането на търгове с иззетите вещи и активи, излиза че минимум 22-23 работни дни или един месец служителите на агенцията са заети с изпълнение на кампанията. Щатната численост на служителите в агенцията за 2006 г. е 505 броя, а средната месечна брутна заплата – около 490 лв.

Това означава, че разходите за заплати и социални осигуровки на служителите за един месец се равняват на 306 хил. лв. В сумата са включени и социалните осигуровки за сметка на работодателя. Ако към тези разходи се включат разходите за издръжка на агенцията за един месец и заплатите на полицейски служители и представители на митническите власти и Комисията по търговия и защита на потребителите, които подпомагат дейността на публичните изпълнители, преките разходи може да надминат събраните приходи в резултат на кампанията през 2006 г.

Непреките разходи от кампанията трябва да се анализират от гледна точка на пропуснатите възможности или алтернативната цена на плащанията от страна на гражданите (включително и на доброволните плащания, които са съпътствали акцията). Времето, което са отделили гражданите, за да платят задълженията си, също може да се оцени. Всеки данък по правило носи свръхданъчно бреме и загуба на потребителски излишък.

Анализът показва, че ползите не са достатъчно категорични, когато се вземат предвид разходите и страничните негативни ефекти, за да се обоснове кампанията на агенцията.

Министерството на финансите, към което Агенцията за държавни вземания е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, може да увеличи събираемостта на данъчните задължения например с по-ниски налози и социални осигуровки.

Наличието на сив сектор, неплащането на данъци, осигуряването на непълната работна заплата са резултат от високите данъци и социални осигуровки, които се считат за непосилен товар за голяма част от хората. Намаляването на данъчната тежест ще доведе до излизане на светло на част от икономическите субекти, тъй като разходите, свързани с укриването на данъци и избягване на плащането им, ще се доближи до ползите от това. 

Необходими са по-прости правила и процедури за плащане на данъците, улесняване на попълването на формуляри, ефективно функциониране на електронно правителство.

Според изследване на Световната банка съвместно с “Прайс Уотърхаус Купърс” през 2006 г. България се нарежда на предпоследно място в ЕС по показателя “време на бизнеса да плати данъците”. Става дума за всички данъчни задължения за предприятията, не само данък печалба. В България на една средно голяма компания и отнема 616 часа на година или 77 работни дни, което, яко се монетаризира, означава 310 млн. лв. за икономиката на година. За разлика – в Ирландия плащането на данъците на едно предприятие отнема 9,5 работни дни. Очевидно е, че една от пречките пред събирането на данъците в страната, са именно сложните правила и процедури.

Остава и друг въпрос – дали е икономически обосновано да се използват публични съдебни изпълнители, след като частните съдебни изпълнители са по-ефективни и дори Агенцията за държавни вземания използва услугите им за събиране на вземанията към Държавен фонд “Земеделие”?

Още от Бизнес

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?