Опитахме се да наложим американския модел на Playboy, гръцките издатели възразиха

Playboy е преди всичко популярно списание, чиято основна, бих казал единствена цел е, да поддържа голям тираж. Това е отношението на гръцките издатели на българския Playboy. Обаче Playboy в Съединените щати е друго. Това е "забавление за мъже", което амалгамира сериозна журналистика със забава под формата както на текстове, така и на красиви голи жени. Стотици пъти съм цитирал в медиите през изминалата година списък на кръстопътните личности, давали интервюта в американския Playboy. Нека за последен път да спомена Фидел Кастро ( два пъти), Боб Дилън, Джон Ленън (веднъж като член на Бийтълс) и след това още веднъж с Йоко Оно, Жан-Пол Сартр, Джими Картър (още като сенатор), Владимир Жириновски и много, много други - по 24 на година. Това, което се опитахме да направим с редакционния колектив и издателя Мартин Захариев , бе един български Playboy - тоест Playboy, който е списван по американски начин, но който се случва в България. Съдържанието на нашия Playboy бе 90 процента българско. Естествено, ние нямаме Жан-Пол Сартр и Боб Дилън. Но имаме хора, които са важни и кръстопътни за нашите условия. По един или друг начин успяхме да ги "вкараме" в Playboy. Нека отново да изредя няколко имена: Георги Лозанов, доцент и член на СЕМ; Сашо Дончев, собственик и изпълнителен директор на Овъргаз; Бойко Борисов, Андрей Пантев, Максим Минчев, преди още да стане генерален директор на БТА; Виктор Меламед, вече като почетен консул на Тайланд в България; Иван Лечев, Андрей Даниел, Дими Паница, Владимир Атанасов, докато още беше министър на образованието. Антон Станков, който все още е министър на правосъдието.

Подобно бе положението и с авторите на Playboy: Иван Гарелов, Иво Сиромахов, Алек Попов, Димитър Бочев, и серия други много добри журналисти и писатели, които работеха под псевдоним.

За мен лично беше учудващо, когато гръцките издатели възразиха. Те казаха: какъв е Дими Паница? Какъв е Антон Станков? Какъв е Максим Минчев? На тях не им е мястото в Playboy. Дими Паница е ВЪЗРАСТЕН.

Дими Паница може да е възрастен, но е важна личност в България. Нещата, които той казва, са по-интересни от нещата, които би казал някой еднодневен паркетен лъв. Максим Минчев може да ходи с костюм и да не кара открито порше, но е важен журналист, от когото зависят много други журналисти. Антон Станков може и да не изглежда като Джеймс Бонд, но е може би най-ключовият министър в това правителство, тъй като приемането на България в ЕС зависи в голяма степен от успешното провеждане на съдебната реформа. Публиката, смятам аз, има право да види изредените до тук личности извън кабинетите им, в контекста на Playboy.

Да, казаха гръцките издатели, ама тези хора НЕ ИЗГЛЕЖДАТ добре.

Добре, казах аз, а вие чели ли сте какво казват?

Разговорът свърши дотук, защото българският на гръцките издатели е несъществуващ. Но те си знаят най-добре: според тях футболисти, хокеисти, и светски клюки биха били по-интересни.

Има ли някакво спадане на тиража откакто вие поехте българския Playboy?

Playboy не само е най-голямото лайфстайл списание в България, той е най-голямото месечно списание въобще. Тиражите през последните месеци се движат между 40 и малко над 50 000. През лятото имаше известен спад. Попитайте кой да е медиен експерт дали това е ненормално.

Вие имате богат опит и практика като журналист в западни електронни и печатни медии. Според вас, какъв тип популярни издания се налагат в България и дали става дума за диктат на масовия вкус или за целенасочено изграждане на определен тип масов вкус?

Масата, разбира се, е на нивото на Блясък, но България не е изключение. Но има и много добри медии. Егоист е една такава. Ритъм е друга. Има добри музикални радиа - Ретро, FM Класик, Jazz FM. Без да съм изчерпателен, това са медии, които не само се носят по "вълната" на популярния вкус, но и създават културни и обществени настроения. Моите комплименти към издателите им.

Има и нещо друго - това е понятието "звезда" в България. То е доста различно от това на Запад. Тук един защитник във футболен отбор може да стане звезда за един сезон, и точно след две седмици никой няма да го помни. Други стават звезди защото така са се назовали. С прости думи, звездите са или еднодневки или измислени, като впрочем и т. нар. светски живот. Вижте интервюто на Георги Лозанов в Playboy.

Вие останахте в България близо една година заради Playboy, какви са плановете ви оттук нататък?

О, аз ще остана в България още много дълго време. Гордея се с Playboy такъв, какъвто го правехме и ми е страшно приятно, когато много хора, както от медийните, така и от деловите сред,и ми се обаждат тези дни да ме питат какво смятам да правя. Паралелно с това, те отправят и предложения. В най-непосредственото бъдеще, обаче, аз смятам малко да си почина, което от доста време не се е случвало, и да напиша една-две книги, които също от дълго време са в главата ми. Имам филмов проект, и разни други неща. Но рано или късно, познавам се, ще се върна в медиите.

Макар в България пазарът да е много малък и беден, и макар същият този пазар да е пропит със стотици вестничета и списанийца, аз считам, че "мегданът" за нови неща е голям. Има няколко съвсем очевидни ниши за качествени неща, които рано или късно ще бъдат запълнени. След известно време имам намерение да се включа съвсем активно в този процес.

Какво бихте пожелали на новия редакционен екип на българския Playboy?

Ми аз вече им го пожелах. Да не се дават. По-точно, да не се дават лесно.

А какво бихте пожелали на бившите си гръцки издатели?

Да идват в България по-често.

Споделяне

Още от България

Трябва ли да се отворят ресторантите?