Опитът да демонстрира независимост изяде главата на Илия Василев

Смяната на изпълнителния директор на Агенцията за приватизация Илия Василев не е изненада, но дойде малко по-рано от очакваното. Инициираните от вицепремирът Лидия Шулева промени в закона за приватизация щяха да доведат до неговото отстраняване, защото те предвиждат АП да се управлява от петчленен изпълнителен съвет.

За наблюдаващите отблизо отношенията между Шулева и Василев бе ясно, че това ще се използва като предтекст за назначаването на нов изпълнителен директор, макар че публично двамата не са влизали в схватки.

Неочаквано за мнозина обаче изпълнителният директор на АП даде сам повод да бъде освободен (т.е. по неговата формулировка да напусне поради лични причини).

Василев реши да пусне за борсова приватизация 14 топлофикации. От законова гледна точка това не е нарушение, защото всички дружества, които не са в забранителния списък, гласуван от парламента, могат да влязат в процедура по продажба във всеки един момент, когато АП вземе необходимото решение.

Няма никакво задължение за АП да обсъжда приватизацията с ресорните министерства. Това обаче е само законовата постановка - от политическа гледна точка обсъжданията са задължителни, защото продажбите би трябвало да следват намеренията на управляващата коалиция. Предложените промени в закона предвиждат до продажба да се стига след решение на правителствения съвет за икономическа политика, в който са представени всички министри с икономически ресори.

Милко Ковачев предложи пред парламентарната енергийна комисия всички централи да се обединят в общ холдинг. По отношение на топлофикациите министърът смята, че те трябва да се продадат във втората половина на тази година, като целта е за тях да се търсят инвеститори с опит, което изключва възможността за борсова приватизация, за която настояваше досегашния изпълнителен директор на АП.

Илия Василев събра доста негативи покрай сделката за БТК, заради желанието си да я доведе докрай. Той бе притискан от ДПС и лично от лидера на партията Ахмед Доган да намери начин за отстраняването на "Вива венчърс" така че телекомът да бъде продаден на турския кандидат Коч холдинг - Тюрк телеком.

В едни от най-напрегнатите дни около сделката, след като през септември м.г. "Вива венчърс" спечели и последното дело във ВАС, Василев излезе в дълъг отпуск по болест, за да не носи отговорност за действие или бездействие, в момент когато не бе взето политическо решение за продажбата.

В медиите се появиха непотвърдени информации, че от страна на ДПС са заплашвали Василев с проверки на фирмата на баща му, която се занимава с търговия със зърно във Варна. Сделката за БТК бе подписана на 20 февруари т.г.

Илия Василев наследи поста си от Апостол Апостолов, който бе избран за председател на Комисията за финансов надзор. Като заместник-директор той водеше преговорите за БТК и Булгартабак и изборът му се възприе като знак за запазване на приемствеността в агенцията.

Апостолов също имаше проблеми с нежеланието на един министър да се върви към бърза приватизация и това бе бившият министър на транспорта Пламен Петров. Разногласията тогава бяха по пускането на миноритарни пакети на борсата и по липсата на добра комуникация при преговорите за БТК.

Сегашното противопоставяне между Илия Василев и министърът на енергетиката е на същата тема - бързината на приватизационния процес.

Шулева и Ковачев обаче публично заявиха, че за тях оставката на шефа на АП е по лични причини.

Единствената голяма приватизация, която върви в момента, е продажбата на седемте електроразпределителни дружества. Неясно е бъдещето не само на сделките за топлофикациите, след смяната на Василев, но и на тези за БМФ, БРП и България ер.

Не трябва да забравяме, че мандатът на това правителство изтича в средата на следващата година, което не е никак оптимистично за бъдещите приватизационни сделки, имайки пред вид практиката по големи продажби да се преговаря с години.

Смяната на изпълнителния директор на АП и промените в законодателната база също ще забавят процеса. На правителството му остава твърде малко време за да докаже, че иска да приватизира и може да постигне в енергетиката и транспорта това, което демонстрира в банковия сектор.