Опитите да се отворят архивите на унгарските тайни служби са обречени

Неотдавна се разчу, че още двама видни унгарски граждани са били доносници на бившия комунистически режим. Това разкритие постави въпроса за отварянето на архивите на бившите тайни служби за обществеността. Това се казва в анализ на Дойче прессе, разпространен в петък и цитиран от БТА.

Политиците се изредиха да заявяват, че законът трябва да се промени, за да позволи пълен достъп до досиетата и веднъж завинаги да изчисти комунистическото минало.

Но предишните опити да се хвърли светлина върху националните архиви се провалиха, а според независим институт, който миналата година се опита да ускори решаването на въпроса, има една много солидна причина за това - мнозина представители на двете главни политически партии може да се окажат замесени.

След края на дългото комунистическо управление в Унгария през 1990 г. обществеността непрестанно призовава за отваряне на досиетата. Наяве излизат обаче оскъден брой имена.

През годините бяха изобличени няколко видни унгарци, включително през 2002 г. тогавашният министър-председател социалист Петер Медеши. Но разобличаването неотдавна на една от най-известните личности на страната бе особено силен удар.

67-годишният кинорежисьор Ищван Сабо, който е носител на Оскар, бе обвинен от седмичното списание “Живот и литература”, че е доносничил за колеги студенти през 50-те и 60-те години.

Разкритието разедини страната, като някои го заклеймиха, а други го защитиха.

Сабо защити действията си във всекидневника “Непсабадшаг”. В интервю режисьорът посочи, че това е било най-смелото нещо, което е правил, и че е докладвал само за коментари, за които е знаел, че ще бъдат пропуснати от другите.

По ирония на съдбата Сабо спечели своя Оскар за филма си от 1982 г. "Мефисто", разказващ за един германски актьор по време на възхода на нацизма, който сътрудничи на потисническия режим.

За 78-годишния кардинал Пашкай, глава на Унгарската католическа църква от 1987 до 2002 г., също се разбра неотдавна, че е сътрудничил на тайните служби.

Засега са назовани имената само на няколко стотици души, но според историците около 150 000 информатора са донасяли на комунистическите власти.

Въпреки че тайните служби започнаха да изгарят досиета, когато дойде краят на комунизма, все още съществува възможността в архивите да бъдат открити доста имена, будещи интерес. Именно заради това досиетата няма да бъдат отворени, смята директорът на унгарския изследователски институт “Политически капитал” Габор Сабадош.

"Много политици и отляво, и отдясно може да се окажат бивши сътрудници на тайните служби. Шансовете за нов закон са нулеви, тъй като те не знаят кой ще пострада повече", посочва Сабадош.

Той смята, че отварянето на досиетата е жизнено важно, за да спре избирателното изтичане на имена, което според него партиите практикуват, за да дискредитират своите политически опоненти.

"Повечето от изтеклата информация идва от приближени на политическите партии. Например тези, които пуснаха сведенията за Медеши, искаха да го свалят от власт", пояснява Сабадош.

В опита си да внесе решение по въпроса, през февруари миналата година институтът публикува на своя уеб сайт обширен списък на личности, които в миналото са имали връзки с тайните служби.

Въпреки че сайтът привлече голямо внимание, отбелязвайки 400 000 посетители през първите два дни, институтът обяви инициативата за провал, тъй като нов закон, приет от парламента, пропадна заради съпротива в Конституционния съд.

Законът предвиждаше да се създаде исторически архив за досиета на държавна сигурност, достъп до който да има всеки гражданин. В момента само историци са допускани до досиетата.

През май 2005 г. всички партии, включително тогавашната управляваща Унгарска социалистическа партия и дясната опозиционна ФИДЕС, се обединиха, за да приемат закона.

Според Сабадош обаче това е било просто един циничен акт. "Всички гласуваха "да" със съзнанието, че законът ще бъде отнесен до Конституционния съд, но никой не прие това сериозно", посочва той.

Съществена причина за неуспеха бе неспособността на парламента да гласува промяна в унгарската конституция, която определя такава прозрачност като нарушение на личните права.

ФИДЕС отказа да подкрепи промяната, поради което не бе постигнато необходимото мнозинство от две трети.

Тогавашният президент Ференц Мадъл наистина отнесе закона до Конституционния съд, където той бе отменен.

Сега Унгарският демократичен форум и социалдемократите твърдят, че ще внесат ново предложение за конституционна промяна. Сабадош обаче е на мнение, че ще се повтори абсолютно същият сценарий.

"Това е чисто правен въпрос; президентът не може да направи нищо", пояснява той.

Ако, както предвижда Сабадош, Унгария не отвори досиетата, разсекретени в Германия, Чешката република и Словакия в началото на 90-те години, политическата игра на селективно разобличаване ще продължи и миналото никога няма да бъде истински погребано.