Опитите да се въздигне Живков едва ли не до водещ български държавник са жалки

Mediapool съвместно със сп. "Диалог" продължава публикуването на мнения, интервюта и анкети с български общественици и учени - философи, историци, социолози, правозащитници, юристи, журналисти, писатели, публицисти – по повод на настойчивите опити за идеализиране на образа на Тодор Живков и историческата реабилитация на политиката му на фона на безкритичността на голяма част от българските медии. Въпросите, които бяха зададени на всички участници в анкетите са четири и са едни същи. Може да проследите останалите интервюта и статии по темата (вж полето горе вдясно ″Още по темата”).

Как приемате неотдавнашните тържествата по случай годишнината от рождението на Тодор Живков?

″Напразните усилия на честванията…“, казано по Шекспир. Преди сигурно щях да роптая, да се ядосвам и гневя, че комунизмът не може да бъде избит от главите на българите, но сега са ми по-скоро смешни.

Опитите да се въздигне един сравнително простоватичък човечец до едва ли не водещ български държавник на ХХ век са жалки и обречени на провал.

Всъщност 20 години от историческа гледна точка не са много време и тези тържества са не друго, а реакция на тежкия преход, който ни се наложи да изтърпим и който, според мен, все още не е приключил.

Защото преходът не е само един и този в умовете на някои от нас не само не е завършил, а при някои изобщо не е и започвал. Слава Богу, като гледах репортажите, май нямаше млади хора – имам предвид 20-30-годишни, макар че някои дядовци и баби бяха довели внуците си. Но при внуците, убеден съм, това ще е до време, докато при дядовците и бабите всичко ще стигне своя естествен летален край и тогава и преклонението към Тодор Живков ще отлети яко дим…

Как ще коментирате думите на премиера Бойко Борисов (в тв предаване от ноември 2010) : "Една стотна от това, което е построил за България Тодор Живков и което е направено за тези години, да направим, да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство. Фактът, че 20 години след падането му от власт никой не го е забравил, показва, че доста неща са били направени. 20 години ние само приватизираме това, което е било построено тогава"

С непознаване на историята и с уклон към митологизации. Първото се случва, защото българите май забравихме думите на един друг генерал, Славчо Трънски, който на 15 ноември 1989 г. изрече следното:

″Другарки и другари народни представители, поставен е въпросът пред Народното събрание за освобождаването на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет. Ако до вчерашния пленум някой е имал съмнение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изказванията на редица другари, които разкриха неговия истински лик на ръководител, у никого не ще остане съмнение, че той заслужава такава чест. Тридесет и пет години той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. 35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и ненаучно етапите на социализма, наричайки го ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една – каквато сме искали и мечтали.“

Любопитното е, че до това изказване на ген. Трънски цялата страна кротуваше и нямаше дори и намек за някакви митинги и демонстрации (първият опозиционен митинг се състоя чак на 18 ноември).

Е, как сега изпаренията на цяла една седмица тишина и ослушване да не се кондензират след 20 години в главите на някои като ″Живков построи две Българии“?

Колкото до премиера, той, струва ми се, още си стои на хлапашката възраст (например, искрено се радваше, когато разказваше пред Цветанка Ризова за самолетите и хеликоптерите, които видял в Пловдив, да не говорим за любимата му книга ″Винету“), а момченцата имат нужда от някого да се възхищават… така да се каже, детска любов и детска радост, която, надяваме се, все някога ще бъде израсната.

В интервю за електронното издание ″Всеки ден” историчката Искра Баева твърди, че Тодор Живков е: ”добър политик и е държавник, който мисли не толкова за своето собствено битие и богатство на семейството, както си мислихме тогава, а по-скоро за държавата и как да се развива тя. И няма как да избегнем резултата, че през годините на неговото управление тя се развива относително добре с много грешки и отклонения, но е постигнато твърде много.”  

И още: "В момента хората го обичат или си спомнят за него с добро, преди всичко защото се сблъскаха с един нов вид политически елит, който живее по съвсем различен начин, който има други интереси”. Съгласни ли сте с тази нейна оценка?

Не, разбира се, че не! Прочее, има един прост статистически пример, който ясно показва заблуждението както на г-жа Баева, така и на всички други, вярващи в този предразсъдък: през 30-те и 40-те години на ХХ век България е значително по-напред в икономическо отношение от Гърция, в края на 80-те България вече е значително по-назад от южната ни съседка по размера на брутния вътрешен продукт, а в началото на XXI век на българите им се налага да ходят и работят в Гърция всякакъв неблагодарен труд, за да могат да издържат себе си и семействата си.

Има едни думи на лорд Актън, че властта развращава, а абсолютната власт развращава абсолютно, които в нашия случай може да перифразираме така: властта очарова, а абсолютната власт очарова абсолютно.

Особено пък историците, когато те са възпитани да мислят историята през политиката и икономиката, а не през духовните и социално-психически поражения, които нанася върху своите поданици един или друг недемократичен режим.

Но това е общ белег на дребнавото мислене, на дребнотемието и ниските хоризонти в работата на ума, включително в науката – да гледа в краткосрочен, не в дългосрочен план. Още повече това важи за много от българските историци (и политици), които рядко виждат по-далеч от носа си.

Колкото до това какви били днес политиците, а какви били тогава, това е вече манипулация от такова грамадно естество, че тук вече съм гневен и ядосан!

Как може да се говори така, когато вече много добре знаем за специалните доставки за номенклатурата, за затворените им блокове с милиционери отпред, за онази изнасилена телевизионна говорителка, самоубила се, защото нищо не може да направи срещу мъжкото отроче на Първия, за скритата истина за чернобилския радиоактивен дъжд, който сега вече се отразява на здравето на младите хора на 23-24-25-годишна възраст?

Наистина, как може?! Хайде, да го каже някой тъп чугуноглавец, иди - дойди, но човек, който претендира, че е учен…?! Немислимо!

Как приемате факта, че повечето български медии отбелязаха безкритично честванията в Правец като съвсем естествени?

Без изненада и учудване – освен че са бездарни, повечето от българските медии (особено телевизиите) са и малодушни – сакън да не поставят някой въпрос по-остро и болезнено, че може да разстроят обществото (и своите собственици).

Защото имат показателните примери на това какво се случва с тези, които са непослушни – Светла Петрова, Иво Инджев и т.н., много са. Медиите в България не са посредници, те са приспивателни… Журналистика тип „Лека нощ, деца“…

*Митко Новков завършва висше образование в СУ ″Св. Климент Охридски″, специалност психология и философия. Публикува в местни и национални периодични издания от 1989 година. Неговите текстове са печатани във вестниците ″Култура″, ″Литературен вестник″, ″Литературен форум″, ″Литературен глас″, ″Черноморски фар″, ″Дневник″ и др., в списанията ″Демократичен преглед″, ″Витамин Б″, ″Мост″, ″Страница″, ″Сезон″, ″Български месечник″ и др.

Автор е на книгите ″Изядената ябълка. 101 управител'ски истории″ (1999) и на ″Бартвежи. Разни и по-разни писаници по повод и без повод″ (2001).