Опозицията на нож срещу законопроекта за НАС

Със създаването на Национална агенция „Сигурност” (НАС) се дават извънредни правомощия на президента върху три служби, които са механично събрани в една, а предвиденият парламентарен контрол върху дейността ѝ няма да бъде реален. Става въпрос за боричкане и отнемане на правомощията на Румен Петков, които министър-председателят Станишев желае да ограничи. Това бяха основните тези на опозицията в дебата по законопроекта за НАС, проведен в сряда.  

Проектът бе внесен в парламента в края на септември. Той е изготвен от експерти, а вносителите са депутати от управляващата коалиция.

По време на дебата в сряда управляващите контрираха, че с агенцията ще се постигне по-висока ефективност в областта на националната сигурност, а тези, които смятат, че тя се създава, за да се разреши конфликт между премиера и вътрешния министър, бъркат.

В същото време Румен Петков, който дойде в парламента по друг повод, не отрече пред журналисти, че е възможно да има противоречия между ведомството му и НАС, нещо, което е твърдял още когато проектът за агенцията бе в зародиш. „Пагубно за държавата би било, ако НАС дублира функции и правомощия на МВР”, каза силовият министър.    

Идеята за създаването на НАС бе официално лансирана от премиера Сергей Станишев насред скандала „Александров - Овчаров”. Според идеята в новата структура влизат Национална служба „Сигурност” (НСС), която е в състава на вътрешното министерство, военното контраразузнаване и Агенцията за финансово разузнаване.

Въпреки, че НАС стана известна в публичното пространство като „българското ФБР”, в проектозакона не са предвидени разследващи функции. Този въпрос е изключително спорен, а окончателното му решение предстои да се вземе между първо и второ четене. Някои депутати смятат, че ако НАС може да разследва, ще заприлича на „втора ДС”. Други обаче подозират, че ако остане сегашният вариант, според който тя само ще събира и анализира информация,  създаването ѝ се обезсмисля.

Критиките

Според ДСБ  става въпрос за боричкане и отнемане от страна на премиера на власт от министъра на вътрешните работи. Иван Костов заяви, че създаването на агенцията е опит да бъде решен въпросът с преразпределението на силите в изпълнителната власт. В законопроекта има опити за сериозно нарушение на правата и свободите на българските граждани, смята лидерът на ДСБ. Той попита дали със създаването на агенцията Министерският съвет няма да се обзаведе с политическа полиция, както и дали трябва да се военизират служителите, които се занимават с информация. Костов смята, че предложените текстове са “нескопосани”. "Кой е този министър-председател, който остави на някакви народни представители да внасят такива документи?", запита лидерът на ДСБ, очевидно без да иска отговор.

Съпартиецът му и бивш директор на НСС Атанас Атанасов обобщи, че законопроектът е написан много лошо, на принципа „copy-paste”. Той предупреди, че се предвижда много тежка структура с четири генералски звена – председател, зам.-председатели, генерални директори и техни заместници. Тъй като се предвижда ръководните кадри на агенцията да се назначават с президентски указ, Атанасов заяви, че се дават правомощия на „агента на ДС Гоце Първанов” в целия сектор за сигурност. Освен това държавният глава ще може да кадрува офицери на бившите репресивни комунистически служби.        

От ДСБ смятат, че законопроектът е в противоречие с конституцията, тъй като в нея е записано, че националната сигурност се гарантира от Министерския съвет, а пък началниците на НАС ще се назначават от президента. Освен това и предвиденият парламентарен контрол няма да бъде реален, тъй като държавният глава не подлежи на него.

Бившият директор на контраразузнаването заяви още, че единствено финансовото разузнаване има място в НАС. В законопроекта е записано, че структурите на НАС ще се задействат при съмнение за участие на лица от властта в корупционни схеми или за връзки с организираната престъпност. По този повод Атанасов заяви, че борбата с организираната престъпност се води от Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” в МВР, а Национална служба „Сигурност” (НСС), която се влива в НАС, се занимава с корупция само когато чуждо разузнаване корумпира българи и ги вербува за свои нужди.   

Йордан Бакалов от ОДС също остро разкритикува законопроекта. Според него става въпрос за работата "на парче" в тази сфера и този закон няма да работи. По думите му проектът лъха на политика, чрез която изпълнителната власт се опитва да реши вътрешните си проблеми. Той заяви, че в проекта не се споменават функциите на финансовото разузнаване и военното контраразузнаване, освен това не била разписана и структурата на агенцията. Бакалов също недоумява защо председателят на агенцията трябва да се назначава от президента по предложение на Министерския съвет, а не каквато е възприетата практика - от премиера след одобрение на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Към критичните гласове може да се причисли и този на депутата от левицата Георги Близнашки, който заяви, че ще подкрепи законопроекта със „свито сърце”. По думите му в предложените текстове не е избистрена политическата  философия. В страна, в която демократичните принципи нямат традиции, подобни структури на скритата власт се създават лесно, но се контролират трудно, каза Близнашки.     

По време на дебата силно бе застъпен и въпросът за  статута на служителите на НАС. В първоначалния вариант се предвижда те да бъдат военизирани. Така цивилните сега служители на НСС и финансовото разузнаване ще минат под пагон, а от друга страна се създава прецедент, тъй като военизирана структура ще бъде подлагана на парламентарен контрол. Освен това по този начин се делегират извънредни правомощия на Първанов, тъй като той е върховен главнокомандващ.

Укрепване на държавността

Ангел Найденов (БСП), който е сред вносителите на законопроекта, заяви, че с него се укрепва държавността, а от опозицията в лицето на ДСБ не са представили „достойни аргументи, които да мотивират решението им да са против създаването на агенцията”. Найденов посочи, че Иван Костов не е  отговорил и на въпроса не се ли прави стъпка напред в реформите със създаването на агенцията.

Според Младен Червеняков трябва да се чуят становища на експерти в тази област, за да има ефективен закон, отговарящ на необходимостта от реформа в сектора на сигурността. Той трябва да бъде в съответствие с новите рискове и заплахи пред националната ни сигурност и с необходимостта от взаимодействие с европейските и натовските структури.

Съпартиецът му Пламен Ранчев се обяви за възлагането на разследващи и полицейски функции на агенцията, чиито служители да имат право да извършват арести за 24 часа. Той смята, че трябва да се посочи по какъв кръг от престъпления ще работи агенцията.

За предвиденото назначаване на ръководителя на агенцията с указ на президента Ранчев посочи, че държавният глава не може да назначи или уволни никого, без да има предложение от министър-председателя.

Румен Петков: Експерт да оглави агенцията

В парламента Румен Петков коментира, че началникът на НАС трябва да бъде експерт, а не политическа фигура. С това доказа, че в левицата няма единомислие по този въпрос. Преди дни източници на Mediapool  от „Позитано 20”, съобщиха, че политик ще оглави новата структура. 

Петков смята, че  натрупването на полицейски структури в агенцията не е най-верният подход, дори би бил „пагубен за държавата”. Навсякъде по света вътрешните ведомства имат пряко отношение към борбата с терора и миграционните процеси, аргументира се министърът.

На запитването на Mediapool кой ще е арбитърът на евентуални бъдещи конфликти между МВР и агенцията заради дублираните им функции, Петков отговори: „Основателен въпрос”. И допълни, че законът трябва да отговори на много други въпроси като, например, използването на специални разузнавателни средства от агенцията.

В преходните и заключителните разпоредби на проекта е записано, че взаимодействието на НАС с останалите институции се регламентира чрез договорености.

Гласуването на законопроекта на първо четене в парламента трябва да стане в петък.

Още по темата
Още от България