Опозицията спори с кабинета как да се продават остатъчните дялове от ЕРП-та

Още преди да е завършила процедурата за продажба на 67% от електроразпределителните предприятия, опозиция и управляващи започнаха да спорят как да се раздържавят и останалите 33 на сто от акциите на седемте ЕРП-та, което ще се случи най-рано след 3 до 5 години.

В четвъртък от министерството на енергетиката обявиха, че е започнала финалната фаза от приватизацията на седемте ЕРП-та, групирани в три пакета.

Петимата кандидат купувачи са получили окончателната преработена документация по приватизацията на дружествата. До 25 юни е крайният срок за подаване на обвързващи финансови оферти за трите пакета. Единственият критерий за избор на спечелилите ще е цената, предложена за всеки от пакетите.

За седемте електроразпределителни предприятия кандидатстват компаниите EVN, Австрия; PPC, Гърция; Enel, Италия; CEZ, Чехия и E. ON Energie, Германия,

От министерството допълват, че в изпълнение на меморандума за разбирателство със синдикатите, ведомството и Агенцията за приватизация са включили в приватизационните договори пакет от защитни социални клаузи, гарантиращи трудовата заетост, индексация на работните заплати, квалификация и обучение, безопасни условия на труд, социални плащания, пенсионно и здравно осигуряване.

Включените защитни социални клаузи не подлежат на промяна от страна на инвеститорите, уточниха от енергийното министерство.

Вчера енергийните федерации в КНСБ и КТ "Подкрепа" стартираха с подписка с искането да се спре приватизацията в сектора, включително и на ЕРП-та. Синдикатите искат нови преговори по социалната част на приватизационните договори за електроразпределителните дружества. Преди два месеца профсъюзите сключиха меморандум за разбирателство с МЕЕР и АП относно приватизацията на ЕРП-та, но по-късно едностранно го денонсираха заради отказа на ведомството на Милко Ковачев да организира преки преговори между синдикатите и потенциалните инвеститори за социалните клаузи след раздържавяването.

Също в четвъртък вицепремиерът Лидия Шулева и енергийният министър Милко Ковачев информираха за приватизационната процедура депутатите от икономическата комисия и от комисията по енергетика. И двамата обявиха, че се надяват до ноември т.г. продажбата на 67-те процента от ЕРП-та да е приключила.

Спорът неочаквано се разгоря около оставащият засега държавен дял от 33% в предприятията.

Вицепремиерът Лидия Шулева обясни, че след изтичане на забранителния срок от няколко години - 3 до 5, държавният дял ще бъде продаван по Закона за приватизация. Бъдещите собственици са изразили опасения, че ако миноритарният дял бъде пуснат на борсата, в дружествата могат да влязат конкурентни фирми, които да попречат на нормалната работа на предприятията.

Според обясненията ѝ, друг вариант е остатъчният дял да бъде изкупен от самите инвеститори, като минималната цена на акциите не трябва да пада под тази, на която е придобит мажоритарния дял при покупката на дружеството.

Според Шулева, така се защитават интересите на държавата, на което опонираха депутати и от дясно, и от ляво.

Петър Жотев от ОДС и Румен Овчаров от БСП се хванаха за изискването за минимална цена. И според двамата през следващите няколко години акциите на ЕРП-та ще поскъпнат, защото идеята за приватизацията им е дружествата да се управляват по-добре и да увеличат печалбата си. Няма логика и след 5 години да продадем на същата цена държавните 33 процента, заявиха независимо един от друг Жотев и Овчаров. ОДС-депутатът допълни, че инфлацията през тези години допълнително ще обезцени цената, на която сега държавата ще продаде мажоритарния дял в ЕРП-та.

Споделяне

Още от Бизнес