Опозицията в БСП надви Нинова, прекият избор на председател ще е по-скоро

Пленумът отхвърли идеята на Нинова да сваля Борисов с "народен вот на недоверие"

Опозицията в БСП надви Нинова, прекият избор на председател ще е по-скоро

На напрегнато заседание националният съвет на БСП насрочи нова дата за прекия избор на председател на партията. Вотът няма да се проведе както се предвиждаше на 26, а на 12 септември. Евентуалният втори тур ще бъде на 19 септември, а следващият конгрес ще е на 26 септември. За изтегляне на избора на председател настояваха противниците на настоящия лидер на социалистите Корнелия Нинова.

По думите на самата Нинова са били изложени много разумни аргументи датите да бъдат изтеглени напред във времето. "Радвам се, че накрая всички единодушно приехме - кампанията продължава и пряк избор ще има", каза тя пред журналисти.

По-рано в събора пленумът на партията бламирал Нинова и не прие предложението ѝ да бъде препотвърдена предложената от нея дата 26 септември, която бе одобрена от Националния съвет неприсъствено преди две седмици. Според „контрите“ тогава решението е било взето на подпис, защото Нинова е имала притеснения, че може и да не събере нужната подкрепа, което изглежда е било основателно.

Широкото ръководство на партията не се беше събирало заради коронавируса, но междувременно напрежението в БСП се изостри на фона на предстоящите първи преки вътрешни за председател. Едно от очакванията беше именно това - Нинова и вътрешната опозиция да премерят силите си.

Промяната на датата за прекия вот, както и бламирането на председателя изглежда е поредният опит да се даде знак в партията, че Нинова губи позиции в навечерието на вътрешните избори и срещу нея да се привлекат тези, които винаги са със силните на деня.

Тя вече не може да разчита и на подкрепата на заместника си Кирил Добрев, който доскоро минаваше за част от нейния отбор. Добрев обаче се очертава като най-сериозния ѝ конкурент за председателското място, а на пленума отправи сериозни критики срещу Нинова.

"Не е тайна, че от доста време имаме сериозни различия с председателя на партията. През цялото време като зам.-председател съм бил коректен към нея, но лоялен единствено и само към БСП. Не приемам и никога няма да приема водеща политика в партията да бъде разделението. Не приемам всеки, изразил различно мнение, да бъде заливан с помия, определян като враг, ГЕРБ-аджия, подлога на Бойко Борисов и слуга на Делян Пеевски", каза той по време на заседанието.

Споменаването на ГЕРБ и Пеевски от Добрев идва на фона на това, че според някои социалисти Борисов ловко използва "хората си" в БСП, за да всява напрежение, а един от най-силните му козове е именно Добрев.

По време на пленума Добрев казал, че разбирал политиката да е с основна задача "да събираш, а не да разделяш“".

"Груб вътрешнопартиен дебат, който се води основно в медийното пространство и част от който е прехвърлен в медиите на самата партия, предизвиква дори отвращение в нашите членове и симпатизанти и неминуемо води до тотално разделение във всички възможни органи на БСП", добавил той.

Настоящият лидер на БСП понесе и още един удар - пленумът не прие идеята ѝ за "народен вот на недоверие" срещу управляващите. Предложението, което беше лансирано предварително от Нинова, бе сериозно разкритикувано на Националния съвет. Широкото ръководство реши вместо подписка, БСП да инициира вот на недоверие срещу правителството на тема корупция до края на юли.

Отхвърлена е била идеятана Янаки Стоилов за организиране на протести срещу правителството на Бойко Борисов.

"Повтаряме едни и същи практики. Миналата година по този начин беше обявено напускането на парламента. Три-четири месеца ни нямаше там. Резултатът е, че загубихме изборите и всички го разбират и признават. Тази инициатива поражда повече въпроси, отколкото отговори. Колко време ще продължи?", каза още на влизане бившият лидер на БСП и настоящ председател на БСП Сергей Станишев.

Лидерът на пловдивските социалисти Георги Гергов повтори тезата си, че Нинова е вредна за партията и България. Гергов беше в основата на Нинова за избора ѝ за шеф на БСП, но отношенията им охладняха.

Очакваше се опонентите на Нинова да повдигнат въпроса за смяна на председателя на партийната избирателна комисия (ЦКПИ) Емил Войнов. Неговият пост се оказва важен с оглед евентуални апаратни хватки и машинации, чрез които спорещите страни ще търсят възможност за надмощие. Едно от изискванията да бъде легитимен изборът на председател е във вота да са участвали поне половината от членовете на партията. И до момента не е ясно какъв точно е броят на членовете на партията. Още през февруари Войнов обясни, че преди вота от списъците ще бъдат заличени "всички напуснали и починали". Според противниците на Нинова обаче не се заличават само тези хора, а и съвсем редовни членове, като целта била да се намали броят на гласуващите, за да няма опасност от провал на избора.

Мандатът на Нинова начело на БСП изтече в началото на май. Според ръководството това не е проблем, защото по устав тя остава на поста до избора на нов председател. Други обаче поставят въпроса дали е редно партията да остане в това положение чак до есента и не трябва ли да се избере нов временен председател.  

Споделяне

Още по темата

Още от България