България ще трябва да плати 27 000 евро обезщетение за полицейските изтезания над Юри Ленев, който бе сред подсъдимите за убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов, реши Европейският съд по правата на човека в Страсбург във вторник.
Случилото се с Ленев бе един от най-големите скандали, съпровождащи делото "Луканов". В крайна сметка българските власти не успяха да докажат вината на петимата подсъдими по едно от мегаделата на отминалото десетилетие и те бяха оправдани.
По делото "Ленев срещу България" България за първи път е осъдена главно за изтезание на свой гражданин, припомнят от Българския хелзинкски комитет, откъдето водеха делото.
Юри Ленев е арестуван в дома си на 1 юни 1999 година и със сила е качен в микробус с качулка на главата и закаран във вила, собственост на МВР в Копривщица.
По-късно имотът става известен като "къщата на ужасите".
Още по пътя Ленев е малтретиран от съпровождащите го полицаи с юмруци, твърди предмети и с притискане на глезените на краката с вратата на микробуса. По пътя няколко пъти губи съзнание.
Откаран е в "къщата на ужасите", където изтезанията продължават, а той е отново с качулка на главата. Полицаите забиват остри предмети под ноктите на ръцете му, поставят предмети между пръстите му и ги стискат, за да получи болки в ставите, бият го с юмруци и ритници.
След това Ленев е разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел "Тежки престъпления срещу личността” в националната полиция.
Разпитът е свързан с евентуалното съучастие на Ленев в убийството на Андрей Луканов. По време на задържането му във вилата на МВР спрямо него са използвани специални разузнавателни средства, без за тях да е получено разрешение от съда.
В резултат от мъченията Ленев признава, че има участие в убийството на бившия премиер.
След разпита в Копривщица Ленев е отведен обратно в София и е настанен в ареста на Националната следствена служба, където е обвинен в съучастие в убийството на Луканов. Обвинението му е предявено лично от следователя Богдан Карайотов, по-късно също пенсиониран.
Същият ден е прегледан от лекарката на службата, която установява "множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак”.
Съпругата и майката на Ленев получават разрешение да го видят едва две седмици по-късно. И двете са ужасени от гледката с все още обилните следи по тялото му от малтретирането. Впоследствие по време на задържането на Ленев е направен нов преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията.
В резултат от изтезанията Ленев прави самопризнания, въз основа на които на първа инстанция от Софийския градския съд той е осъден на доживотен затвор. През 2006 г. на втора инстанция тогавашният съдия и настоящ заместник-главен прокурор Галина Тонева оправдава всички подсъдими заради начина, по който са събрани доказателствата.
Върховният касационен съд потвърждава тази присъда.
Срещу част от полицейските служители, които са отговорни за изтезанията, е повдигнато обвинение за причиняване на лека телесна повреда. Ботьо Ботев не е привлечен като обвиняем. На 30 октомври 2006 г. полицейските служители са оправдани от Софийския военен съд. Той приема, че те са използвали сила законно с цел да преодолеят съпротивата на Ленев по време на ареста. Присъдата е обжалвана, но на 30 юли 2007 г. тя е потвърдена от Военно-апелативния съд, чието решение е окончателно.
Ботьо Ботев и полицаят Гален Ганчев, които са двама от тримата присъствали в "къщата на ужасите" по време на побоя, напуснаха МВР едновременно с Бойко Борисов през 2005 година. Ботев стана съветник на Борисов, а Гален Ганчев бе назначен за шеф на Столичния инспекторат.
Въпреки че българските съдилища оправдаха полицаите, съдът в Страсбург отчита, че Ленев е бил подложен на нечовешко и унизително отнасяне и наказание.
В оценката си на характера на малтретирането съдът обръща особено внимание на умишлените действия на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са притискали пръстите му.
Съдът също така обръща внимание на неговото транспортиране и държане с качулка на главата в драстично нарушение на закона и с цел да бъде дезориентиран в обстановката, както и на факта, че той е изтезаван в "секретна база” на МВР в Копривщица.
Европейските магистрати заявяват, че "не се съмняват, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да се принуди той към самопризнание, което той прави. То следователно следва да се оцени като изтезание по смисъла на Европейската конвенция за защита на човешките права".
Наред с установеното изтезания съдът в Страсбург установява, че България е провела неефективно разследване на полицейските служители, заради което никой не е бил осъден. Магистратите преценяват, че по самия си характер наказателните обвинения срещу тях, които приключват с тяхното оправдаване, не са насочени към основното, от което той се оплаква – "че е бил подложен умишлено на малтретиране с цел изтръгване на самопризнание”.
В случая вината за прикриването на виновниците е не само в полицията, а и в прокуратурата.
Решението на съда в Страсбург повдига въпроса с липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание, задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия. Изтезанието е международно престъпление, за което Конвенцията против изтезанията на ООН изисква всяка държава да инкриминира, без да има погасяване на деянието по давност, коментират от БХК.
Европейският съд намира България виновна още за незаконната употреба на СРС по време на побоя срещу Ленев.
Освен обезщетението държавата ще трябва да плати и 4000 евро разноски по делото.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
42 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Здравейте казвам се Данаил Лазаров от град Варна на 30 години и при мен в момента се получава това, че аз бях несправедливо обвинен от варненската полиция в лицето на второ РПУ на МВР-Варна чрез подправени показания на свидетели като полицията умишлено и съзнателно е накарала единия свидетел да лъжесвидетелства срещу мен и също да даде показания от името на баба си, която изобщо не е била разпитвана, както и да я разпише от нейно име в протоколите за показанията и по този начин е сформирано обвинението …
срещу мен и моя съпроцесник и ние бяхме признати за виновни от съда за нещо в което аз нямам никаква вина. Свидетелите също им казват това на съда, но никой не се интересува вече от истината! Който иска може подробно да се запознае с моя случай от форума на сайта lex.bg от този линк: http://www.lex.bg/forum/viewtopic.php?f=13&t=61557
Произволът на алкохолика Ботьо Ботьв е по ВРЕМЕТО НА ЛЮБЕН БЕРОВ!
KOSTOV , KOI E VINOVEN ZA TOZI POLICEISKI PROIZVOL ??? TOVA E PO VREME NA TVOETO UPRAVLENIE .... SEGA VSI4KI PLA4AT , DORI I S PERCE DA GI POGALISH 4E BULGARIA E POLICEISKA DARJAVA , A ZASHTO NE PLAKAHTE TOGAVA , KOGATO E IMALO POLICEISKA DARJAVA ????
"Наред с установените изтезания, съдът в Страсбург установява, че България е провела неефективно разследване срещу полицейските служители, заради което никой не е бил осъден за насилието" И какво следва от това?
През 2006 г. на втора инстанция съдебен състав, в който влизат съдиите Антоанета Данова и Мая Цонева, председателстван от тогавашния съдия и настоящ заместник-главен прокурор Галина Тонева, оправдава всички подсъдими заради начина, по който са събрани доказателствата. Тези, които са отвличали и изтезавали, са направили успешна кариера съвсем близо до най-силните във властта. А тази, която за първи път по делото е защитила правата на изтезаваните, като съд, правораздаващ в съответствие с Европейската …
конвенция за правата на човека, ще се състезава за поста главен прокурор.
27 000 евро е цената, която страната ни ще трябва да плати като обезщетение за полицейските изтезания над Юри Ленев, който бе сред подсъдимите за убийството на бившия премиер на България Андрей Луканов. С такова решение излезе Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) във вторник, като на практика преповтори мотивите на настоящият кандидат за главен прокурор Галина Тонева, която в битността си на апелативен съдия оправдава обвинения.
Изтезанията над Ленев, както и отвличането на Александър Русов от българските власти, са един от най-шумните скандали, съпровождащи делото за убийството на бившия български премиер. След дълго разследване родните власти въпреки употребените насилнически методи за извличане на самопризнания не успяват да докажат вината на петимата подсъдими по едно от мегаделата на отминалото десетилетие и те бяха оправдани. Убийството на Луканов все още остава неразкрито. А убийството на Луканов е много повече от криминален случай. Българската прокуратура и българското МВР не успяха или не поискаха да разкрият истината за смъртта на министър-председател от времето на прехода, която може би е ключ към много от проблемите на прехода.
Изтезания в къщата на ужасите
По делото „Ленев срещу България“ България за първи път е осъдена главно за изтезание на свой гражданин, припомнят от Българския хелзинкски комитет, откъдето водеха делото в Страсбург.
Юри Ленев е арестуван в дома си на 1 юни 1999 година и със сила е качен в микробус с качулка на главата и закаран във вила, собственост на МВР в Копривщица.
По-късно имотът става известен като „къщата на ужасите“, припомня Mediapool.
Още по пътя Ленев е малтретиран от съпровождащите го полицаи с юмруци, твърди предмети и с притискане на глезените на краката с вратата на микробуса. По пътя няколко пъти губи съзнание.
Откаран е в „къщата на ужасите“, където изтезанията продължават, а той е отново с качулка на главата. Полицаите забиват остри предмети под ноктите на ръцете му, поставят предмети между пръстите му и ги стискат, за да получи болки в ставите, бият го с юмруци и ритници.
След това Ленев е разпитван във вилата от Ботьо Ботев, тогавашен началник на отдел „Тежки престъпления срещу личността” в националната полиция.
Разпитът е свързан с евентуалното съучастие на Ленев в убийството на Андрей Луканов. По време на задържането му във вилата на МВР спрямо него са използвани специални разузнавателни средства, без за тях да е получено разрешение от съда.
Ленев е измъчван докато признае, че има участие в убийството на бившия премиер.
След разпита в Копривщица Ленев е отведен обратно в София и е настанен в ареста на Националната следствена служба, където е обвинен в съучастие в убийството на Луканов. Обвинението му е предявено лично от следователя Богдан Карайотов, по-късно също пенсиониран.
Същия ден е прегледан от лекарката на службата, която установява „множество кръвонасядания на мишниците, предмишниците и китките на двете ръце, разкъсна контузна рана на лявата китка и втория пръст на лявата ръка, кръвонасядания на лявото бедро и на двата глезена, кръвонасядания върху подбедреницата на левия крак”.
Съпругата и майката на Ленев получават разрешение да го видят едва две седмици по-късно. И двете са ужасени от гледката с все още обилните следи по тялото му от малтретирането. Впоследствие по време на задържането на Ленев е направен нов преглед и освидетелстване, които потвърждават нараняванията. Този факт в последствие е установен по делото и заляга в мотивите както на съда в Страсбург, така и в тези на Софийски апелативен съд.
Самопризнания, присъда и намесата на САС
В резултат от изтезанията Ленев прави самопризнания, въз основа на които на първа инстанция Софийския градския съд той е осъден на доживотен затвор. Заедно с него на второто по тежест наказание по българското право са осъдени и строителният предприемач Ангел Василев, племенникът му Георги Георгиев, шофьорът на Василев – Юрий Ленев и украинците Алексей Кичатов и Александър Русов.
През 2006 г. на втора инстанция съдебен състав, в който влизат съдиите Антоанета Данова и Мая Цонева, председателстван от тогавашния съдия и настоящ заместник-главен прокурор Галина Тонева, оправдава всички подсъдими заради начина, по който са събрани доказателствата.
Употребеното насилие дискредитира тяхната достоверност, което в превод означава, че никой прокурор или съд не би следвало да им се довери, защото не би могъл да е сигурен, че са истина. Защото вероятността задържаният да признае всичко, което се иска от него, за да спре насилието срещу себе си, не е никак невероятна.
Това решение на съдебния състав, председателстван от Тонева, е едно от важните решения в българската съдебна практика, защото то категорично осъжда силовите прийоми, които се оправдават на принципа – целта оправдава всички средства, дори ако те самите са престъпления. Съдът категорично осъжда полицейското насилие и го разобличава като причина за провала на процеса.
Според решението на САС – градският съд е „подценил упражненото насилие върху трима от подсъдимите за убийството на Андрей Луканов. Употребеното насилие, побоят или заплахите опорочават депозираните самопризнания. Авторството на престъплението не е доказано безспорно и категорично“.
Трите съдийки, сред които настоящоят кандидат-главен прокурор Тонева, са категорични, че доказателствата по делото сочат, че подсъдимият Александър Русов е бил доведен в България принудително и противозаконно от Ботьо Ботев – бивш шеф на отдел „Тежки криминални престъпления срещу личността“ в ДНСП и съветник на Бойко Борисов в Столична община. Към момента Ботев продължава да работи в Столична община като началник на звено „Вътрешен контрол“. (бел. ред. Другият човек, участвал в изтезаването на подсъдимите е Гален Ганчев, който в последствие става шеф на Столичния инспекторат, пак по времето, в което Борисов е кмет на София).
„Настоящият състав не може да се съгласи с безрезервното доверие, с което първата инстанция се е отнесла към показанията на Ботьо Ботев. Безспорно беше установено, че той е затаил при разпита си такива съществени обстоятелства като участието си в незаконосъобразното довеждане на Русов в страната“, пише в мотивите на съда.
САС критикува факта, че от намерения на 7 ноември 1996 г. пистолет, с който е извършено убийството, не са взети нито отпечатъци, нито биологичен материал за ДНК анализ. След толкова години и предаването на оръжието между различните институции, „оставените от извършителя пръстови отпечатъци са били заличени и възможността за установяването му е била безвъзвратно пропусната“, се казва в мотивите на съда.
Като щрих към поведението на съдебния състав може да се добави и фактът, че след сериозния отпор на Софийската военноокръжна прокуратура да изпрати на съда преписките за полицейското насилие, САС глобява с 500 лв. шефа на прокуратурата Спас Илиев. А това е прецедент. Присъдата на САС е потвърдена от ВКС.
Мотивите, възприети изцяло от ЕСПЧ
След българския касационен съд мотивите на състава, председателстван от Тонева, на практика се възприемат изцяло и от ЕСПЧ. Съдът в Страсбург приема, че Ленев е бил подложен на нечовешко и унизително отнасяне и наказание.
В оценката си на характера на малтретирането съдът обръща особено внимание на умишлените действия на полицейските служители, които са забивали твърди предмети под ноктите на Ленев и са притискали пръстите му.
В решението си ЕСПЧ обръща специално внимание на дезориентирането на Ленев. Транспортиране и държане с качулка на главата в драстично нарушение на закона и с цел да бъде дезориентиран в обстановката, както и на факта, че той е изтезаван в „секретна база” на МВР в Копривщица.
Европейските магистрати заявяват, че „не се съмняват, че малтретирането, чийто резултат са нараняванията на ноктите и пръстите на жалбоподателя, е причинено с цел да се сломи неговата физическа и морална съпротива и да се принуди той към самопризнание, което той в последствие прави. Именно в резултат на това самопризнание е и присъдата,която СГС постановява.
Наред с установените изтезания, съдът в Страсбург установява, че България е провела неефективно разследване срещу полицейските служители, заради което никой не е бил осъден за насилието.
Отговорността и профилът на главния прокурор
Магистратите преценяват, че основните оплаквания на Ленев „че е бил подложен умишлено на малтретиране с цел изтръгване на самопризнание” не са били проверени.
В случая отговорността за прикриването на виновниците е не само в полицията, а и в прокуратурата.
Решението на съда в Страсбург повдига въпроса с липсата в българския Наказателен кодекс на специален състав за изтезание – задължение, което страната не изпълнява вече няколко десетилетия. Изтезанието е международно престъпление, което Конвенцията против изтезанията на ООН изисква всяка държава да инкриминира, без да има погасяване на деянието по давност.
По делото Ленев Европейският съд намира България виновна още за незаконната употреба на СРС по време на побоя срещу него.
Освен обезщетението държавата ще трябва да плати и 4000 евро разноски по делото.
Извън финансовия въпрос, обаче, най-важна е равносметката за действията на хората, които представляват българската държава в казуса.
Както видяхме тези, които са отвличали и изтезавали, са направили успешна кариера съвсем близо до най-силните във властта. А тази, която за първи път по делото е защитила правата на изтезаваните, като съд, правораздаващ в съответствие с Европейската конвенция за правата на човека, ще се състезава за поста главен прокурор.
Основен неин съперник в състезанието е друг магистрат, чиято професионална кариера може да бъде разбрана в голяма степен през множеството осъдителни решения на ЕСПЧ за нарушаване на основни човешки права от пловдивските прокуратури и съдилища.
Предстои да видим дали изборът на главен прокурор разбираемо и честно ще отчете достойнството на единия кандидат (Тонева), защитил срещу течението независимостта на съда от конюнктурните очаквания да бъде потвърдена постигнатата с насилие осъдителна присъда, или ще предпочете другия (Цацаров), който е идеолог на „по-твърдата наказателна политика“ на цял съдебен регион, многократно и еднотипно осъждана от ЕСПЧ.
Полина Паунова
Да не се отклоняваме от главоното - убийството на Луканов и въпроса КОЙ ГО УБИ. През 1995 96 година правителството на Жан Виденов започва да плаща първите трашове по външния дълг, което плаши външните сили врагове на страната. Сам Виденов и Луканов влизат в конфликт, защото Виденов не е съгласен да се прави приватизация по тогавашния руски образец - ДЪЛГ срещу СОБСТВЕНОСТ.
В тази обстановка започва външна атака за свалянето на Виденовото правителство – инфлация, зърнена криза. Има и вътрешни помагачи. …
В тази обстановка Виденов и Луканов решават да се срещнат и да обсъдят как да спасят управлението на партията и разпадащата се под натиска (и бездействието на МВР и прокуратура) икономика.
ТОЧНО ТОГАВА ЛУКАНОВ Е УБИТ – извод Виденов няма интерес да го убива.
От тук и другия извод Ботьо Ботев и ченгетата през 1997 – 2001 година имат интерес чрез разкриването на „убийците” да прикрият истинските такива и техните поръчители. Аз лично смятам, че поръчката е дошла от Чорни, за да падне правителството на Виденов и той да настани свои мекерета във властта (БогоНЕМИЛ Бонев и Бъкърджие). Точно на тогавашния министър с най – висок рейтиг са служители лицата изтезавали и отвличали тези хора. А и да не забравим, че Березовски е помогнал за отвличането на украинеца обвиняем за това убийство.
Да не се отклоняваме от главоното - убийството на Луканов и въпроса КОЙ ГО УБИ. През 1995 96 година правителството на Жан Виденов започва да плаща първите трашове по външния дълг, което плаши външните сили врагове на страната. Сам Виденов и Луканов влизат в конфликт, защото Виденов не е съгласен да се прави приватизация по тогавашния руски образец - ДЪЛГ срещу СОБСТВЕНОСТ.
В тази обстановка започва външна атака за свалянето на Виденовото правителство – инфлация, зърнена криза. Има и вътрешни помагачи. …
В тази обстановка Виденов и Луканов решават да се срещнат и да обсъдят как да спасят управлението на партията и разпадащата се под натиска (и бездействието на МВР и прокуратура) икономика.
ТОЧНО ТОГАВА ЛУКАНОВ Е УБИТ – извод Виденов няма интерес да го убива.
Защо изтрихте това, което написах - че №25 е червено прасе! И №33. Триабва ли непременно да плуиа по САЩ, че да ме побликувате? The Trapper
Е с боза и локум ли ги разпитваха в Гуантанамо? Тоз ако беше там колко щеше да отлежи?