Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Оправдано ли бе убийството на ген. Солеймани от САЩ?

3 коментара

Това убийство има "далеч по-големи последствия" от убийствата на Осама бин Ладен или на Абу Бакр ал Багдади, според ген. Дейвид Петреъс, бивш главнокомандващ международните сили в Ирак и Афганистан и бивш директор на ЦРУ. Малцина оплакваха кончината на джихадистките лидери на Ал Каида и "Ислямска държава". Но убийството, извършено с дрон на 3 януари на Касем Солеймани, който командваше отговарящите за външните операции на Ислямската революционна гвардия бригади Ал Кудс, предизвика фурор заради законността и последствията от това покушение, пише британското сп. "Икономист" в анализ по темата.

Американските власти не харесват думата "политическо убийство", защото то предполага нарушение на международното и хуманитарното право. Повечето адвокати по човешките права смятат, че употребата на дронове за убийство на хора е почти винаги незаконно.

Администрацията на Тръмп твърди, че ген. Солеймани наистина е представлявал "непосредствена заплаха", но трудно би могла да представи доказателства, които да удовлетворят критиците ѝ. Тя също така може да посочи прецеденти – действия, предприети от предишни президенти. В края на 2016 г., точно преди да напусне поста си, Барак Обама излезе с доклад за правната рамка, регулираща предприемането на сила от страна на САЩ (включително атаката на пакистанска територия през 2011 г. без знанието на местните власти с цел да бъде убит Осама бин Ладен.

В доклада се казва: "Използването на целенасочена смъртоносна сила срещу враг в съответствие със закона за въоръжените конфликти не се явява "политическо убийство"". Отбелязва се, че са незаконни убийствата, извършени на базата на изпълнителна заповед, подписана от Роналд Рейгън през 1981 г. (която актуализира заповеди на Джерлад Форд и Джими Картър). Но днес има "нов и различен вид конфликт срещу врагове, които не носят униформи или не зачитат географските граници и които игнорират правните принципи на военните действия".

Независимо че ген. Солеймани бе официален представител на иранската държавата, за администрацията на Тръмп той бе в категорията на терористите, тъй като контролираше и подкрепяше шиитските милиции в Ирак и на други места. През април администрацията на Тръмп официално определи корпусите на Ислямската революционна гвардия за "чуждестранна терористична организация".

Кампанията срещу международния тероризъм попада в сивата зона между политиката у дома и воденето на война навън при малък брой установени закони и норми, опитващи се да я регулират. Последният правилник на Пентагона позволява на въоръжените сили да действат както в конвенционални военни зони и да атакуват терористични цели по свое желание на места, определени като "райони на активни враждебни действия", включващи части от Йемен, Пакистан, Нигер и цяла Сомалия. Американците са извършили стотици удари с дронове, въздушни и наземни нападения.

В много случаи Америка следва прецеденти, установени от Израел. Това е държавата, която през последния половин век провежда най-активно безусловна политика на преследване и ликвидиране на врагове зад граница – не на последно място когато се е стремила към точно възмездие срещу хората, отговорни за убийството на 11 израелски атлети на Олимпиадата в Мюнхен през 1972 г. Според израелския журналист Ронен Бергман, чиято историческа книга "Rise and Kill First" излезе през 2018 г., израелските служби за сигурност са извършили около 2 700 убийства.

Първоначално израелците бяха критикувани от западни правителства, че нарушават международното и хуманитарното право. Но след атаките на Ал Каида в Америка през септември 2001 г., американските администрации и на Джордж Буш, и на Барак Обама, а напоследък и правителствата на Великобритания и Франция, следват техния пример на преследване и убиване на враговете зад граница, включително техни собствени граждани, чрез употреба на дронове, отбелязва "Икономист".

Особено през последното десетилетие, американците (и техните израелски съюзници) се стремят да прилагат по-гъвкави правила, докато широко прилагат принципа на "самоотбрана срещу недържавни субекти на територията на друга държава". Твърдят, че надлежна процедура не може бъде спазвана, когато трябва да се отговори на непосредствена атака или когато залавянето или екстрадицията на заподозрения враг е невъзможна.

Дефинициите на "самоотбрана", "активни враждебни действия" и "непосредствен" са тема на безкрайни обсъждания. Според правозащитници всеки случай трябва да бъде преценяван отделно дали става дума за наличие на война и въоръжен конфликт.

Израелците обясняват, че те са блокирани във "въоръжен конфликт без война", че тяхното оцеляване като нация не може да зависи от тънкостите на правото и че при всички случаи ситуацията в Газа и на Западния бряг от правна гледна точка "попада някъде по средата".

Американците могат да приложат подобна двусмисленост спрямо състоянието на вражда между САЩ и Иран, виждайки в хората на ген. Солеймани – включително елитните подразделения изпратени зад граница, прикрити агенти и довереници на режима, които са отговорни за множество нападения срещу американски и израелски цели, достигайки чак до Аржентина и България.

Но дали това работи?

И ако законността на атентатите е безкрайно обсъждана тема, същото се отнася за тяхната ефективност. Ясно е, че успешното убийство работи в един смисъл – дава възмездие и наказание. Но, ако използваме думите на ген. Петреъс, какви ще са последствията по отношение възпирането и побеждаването на врага? В дългата и разнообразна история на убийствата, резултатите често са се оказвали под въпрос, а последствията - непредвидени.

Смята се например, че куршумът, изстрелян от сръбски националист, е дал началото на Първата световна война и дори е павирал пътя към втората, макар че огънят, който е се възпламенил през 1914 г., е бил готов да пламне.

И в Близкия изток има случаи, когато убийства са променяли хода на историята. Убийството на египетския президент Ануар Садат през 1981 г. охлади мира, който той бе договорил с Израел. Убийството на израелския премиер Ицках Рабин от еврейски фанатик през 1995 г. сериозно подкопа перспективата за мир между израелците и палестинците.

Съвсем неотдавна и саудитците, и иранците дадоха да се разбере, че ще убиват предполагаеми врагове на държавите си, независимо дали у дома или навън, както стана с журналиста Джамал Хашоги, който бе убит и разчленен в саудитското консулство в Истанбул заради критиките му към саудитския престолонаследник Мохамад бин Салман.

Израелските правителства си остават предани на идеята, че убийствата поставят враговете им в дефанзивна позиция и разрушават плановете им. Същото би трябвало да е и разбирането на Донлад Тръмп. Но резултатът не винаги е онзи, който желаеш. Неуспешният опит атентат през 1997 г. на йорданска земя срещу Халед Машал, който впоследствие оглави палестинската ислямистка групировка Хамас, извършила множество самоубийствени атаки, беше скъпо струващо фиаско. Убийствата на други фигури от Хамас, включително основателя на движението Шейх Ахмед Ясин, имаше нищожен видим ефект върху популярността и способностите на Хамас.

След като през 1992 г. израелците убиха лидера на ливанското шиитско движение Абас ал Мусави, той бе наследен от по-умния Хасан Насралла, който е дори още по-голям проблем за Израел, включително заради подкрепата и съдействието на ген. Солеймани.

Въпреки това идеята за организирано обезглавяване остава привлекателна за потенциални стратегически убийци – премахнете лидера и гледайте как тялото се гърчи в предсмъртна агония. В книгата си, публикувана миналия ноември, Джена Джордан от Технологичния институт, Джорджия, проучва над 1000 случая, в това число убийства и залавяния на лидери на терористични или бунтовнически групи. Авторката твърди, че три фактора допринасят за това групата да остане устойчива след това: степен на бюрокрация, способност да привлича местни ресурси и идеологически плам. Тези три качества гарантират, че мисията не зависи единствено от лидера.

През октомври м.г. настъпи краят на самопровъзгласилия се халиф на "Ислямска държава" Багдади, който се самовзриви (заедно с две от децата си), за да избегне плен от американските сили в Сирия. Смъртта му дестабилизира сериозно "Ислямска държава", но вероятно не за дълго. Групировката се нарежда високо и по трите критерия, посочени от Джордан. ИД води строга отчетност и изнася свои дейности в международни франчайзи, които могат да ги прилагат независимо. Макар и вече да не изкарва по 1 млн. долара на ден, както преди, ИД все още има дълбоки джобове и вероятно печели от местното недоволство на сунитите в Сирия. Идеологическата ѝ чистота резонира независимо от Багдади, чийто приемник бе обявен наскоро. ИД е доказала своята устойчивост и преди. Забележително е, че Багдади стига до върха, след като двама негови предшественици са убити от американски удари през 2006 и 2010 г.

Несъмнено ген. Солеймани, който бе дясна ръка на иранския върховен лидер аятолах Али Хаменей, трудно може да бъде заменен. Но също като Багдади, той създаде нещо много по-голямо от себе си, което не зависи единствено от него. Неговата мрежа ще продължи да има същите същите способности, както и докато той бе жив. И тъй като тя беше толкова активна из Близкия изток, силите на Кудс разполагат с "резерв от таланти...кадри, закалени в бой", хора, които са свикнали да водят асиметрични битки, коментира пред "Икономист" Джон Рейн от лондонския аналитичен център "Международен институт за стратегически изследвания".

И поне за известно време, гневът в Иран от убийството на Солеймани ще подхранва жаждата за мъст и ще потуши протестите срещу режима.

Освен това има и последици в Ирак. Убийството на ген. Солеймани на международното летище на страната очевидно пренебрегна суверенитета ѝ и разгневи много иракчани, които по-рано приемаха с одобрение присъствието на американски войски на тяхна земя.

Ако, както мнозина се опасяват, джихадистите от ИД се възродят в Ирак в отсъствието на американските сили, които преди ги прегазиха, новият баланс може да се окаже против Америка. И ако иракчаните изгонят американците, веднага или в по-дълг срок, убийството ще произведе същия резултат, на който би се надявал ген. Солеймани.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

3 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. ivancho ivanov
    #3

    Ген. Солеймани е бил командир на бойни групи и милиции избивали американци и др. противници на айатоласите и следояателно е бил пряко отговорен за тези прстъпления, но какво ще кажете напр. за убииството на журналиста Георги Марков от Тодор Живков или за гибелта на Магницки, Александър Литвиненко , Политковская и много други?

  2. lz2gkk
    #2

    Значи американците знаят, че Солеймани е представлявал непосредствена заплаха, но им е трудно с доказателствата за това. Това ме подсеща за убитото от тях сем. Розенберг, без доказателства. Ако са били представили доказателствата, руснаците са щели да разберат, че са им разбили шифъра и им четат съобщенията. Може би случаят е подобен, ще си компрометират информационен канал от високо ниво, ако представят доказателства и се разбере колко много знаят за Иран и свършеното от Солеймани. Явно много му се е събрало, за да се решат да го убият.

  3. Коментарът е изтрит в 21:14 на 30 ноември 2021 от автора.
    #1

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.