Оптимистична и песимистична хипотеза за огромните тв сделки

Въпреки огромните суми, които бяха дадени за Нова телевизия и ТВ2 миналата седмица, съдържането на програмите им по-скоро ще се развие в посока на елементарното и комерсиалното, прогнозира медийният експерт доц. Георги Лозанов в понеделник. Според него с двете крупни сделки "гражданският период в развитието на медиите свършва".

След финализирането на сделките, Нова телевизия, притежавана от гръцка медийна група "Антена груп", ще стане 100% притежание на скандинавската MTG срещу колосалната сума от 620 млн. евро – една от най-скъпо осъществените продажби в България. Американската СМЕ взе два канала – ТВ2, който има ефирни регионални лицензи в 27 града и така на практика почти пълно национално покритие, и спортния кабелен канал Ринг тв. Цената също е впечатляващо висока – 172 млн. лв. Публичното очакване е всеки момент да бъде обявена и продажбата на най-голямата по приходи ефирна телевизия в България – бТВ, която се води на медийната корпорация на Рупърт Мърдок Нюз корп., но зад която се смята, че стои рекламният бос Красимир Гергов, явяващ се и продавач на ТВ2 и Ринг тв.

"Тези много високи цени по отношение и на рекламния пазар, и бюджетите за реклама, изглеждат хиперболи и утопично високи. Това от само себе си ще доведе до много по-голяма комерсиализация изобщо на медиите", посочи Лозанов пред БНР в понеделник, прогнозирайки развитието на българската телевизионна среда.

По думите му вече е "много трудно да продаваш сериозна и качествена журналистика и да имаш големи приходи от това".

"Ясно е, че трябва да продаваш продукти, направени да носят големи печалби, да се гледат масово”, каза Лозанов.

“Затова пък обществените медии ще имат изключително важна роля оттук насетне, защото ще трябва да понесат върху себе си целия ангажимент към обществото, към журналистическата и гражданската реакция".

По повод на очакваната цифровизация, която трябва да се извърши в следващите няколко години според изискванията на ЕС и приетия правителствен план, доц. Лозанов прогнозира и "мощна лобистка кампания" към законодателя в посока нова промяна на Закона за радио и телевизия, като целта ще бъде да се "запази ролята на сегашните големи ефирни медии в новата ситуация".

"Иначе не виждам смисъл в това в Нова телевизия да се вложат над 1 млрд. лв., ако тя не се запази след няколко години в новата цифрова среда", допълни той

Медийният експерт очерта и две хипотези за огромната цена на сделките. "Оптимистичната" хипотеза гласи, че е "завършил един етап на първоначално натрупване на реалния капитал в този сектор, когато през него минаха всички дефекти на прехода, цялата нестабилност, включително и цените на рекламата, огромният взрив на медии. А в същото време действаше стесненият рекламен пазар отдолу, което правеше неясни движението на капитали и оттам на послания".

Всичко това вече е структурирало по някакъв начин и се навлиза в "един истински европейски пазар", смята доц. Лозанов. "И това са първите европейски цени и продажби на медии", посочи той пред БНР.

Втората хипотеза, която Лозанов нарича "обезпокоителна" е, че именно в този период на прехода и на първоначално натрупване на капитали, "правната видимост в медиите не отговаря докрай на реалното състояние и разположение на силите".

"Това, че не можахме докрай да изясним произхода на капиталите, които влязоха в медията и начинът, по който се въртят и сред медийното пространство, водят до притеснението, че съвсем друг тип сделки и отношения се разиграват. А това е само тяхната публична легализация", каза доц. Лозанов.

По думите му все пак сега са влезли "сериозни западни инвеститори”. Той напомни обаче, че те са същите, които участваха от самото начало в процеса на раздаване на лицензи през деветдесетте години, “но тогава не можаха да спечелят конкурси".