Орешарски: Ако накажем Русия, ще се самонакажем

Лютви Местан свърза кризата с предизборната агитация на български език

Пламен Орешарски Сн. БГНЕС

"В тази доста конфронтационна среда между Русия и ЕС нашата позиция трябва да бъде по-балансирана", заяви премиерът Пламен Орешарски в понеделник.

Той потвърди, че София не подкрепя налагането на сериозни санкции срещу Русия, защото е "между страните, които ще понесат най-много щети, ако се отиде на вариант някои от участниците в конфликта да бъдат наказвани".

"Ако се отиде на вариант, някои от участниците в конфликта да бъдат наказвани, това ще доведе до наказания за страни-членки. Подобна позиция заявиха още някои премиери. В ситуация, близка до тази, са още четири – пет държави. Това дава основание да смятаме, че не сме сами", каза премиерът Пламен Орешарски.

В същото време Европейската комисия обяви, че е започнала предварителна подготовка за възможни санкции спрямо Русия. Миналата седмица лидерите на ЕС решиха да преустановят преговорите с Русия по визови въпроси и да бойкотират срещата на Г-8 в Сочи заради военната ѝ интервенция в Украйна. Френският външен министър Лоран Фабиюс обаче даде заявка, че ако тези мерки не дадат резултат, могат да последват нови - срещу руски бизнеси и хора, близки до президента Владимир Путин.

България вече подкрепи чрез визитата на външния министър Кристиан Вигенин в Киев новите украински управляващи и на теория заема твърда позиция в подкрепа на териториална цялост на Украйна, но обяви резерви срещу евентуални санкции срещу Москва.

В понеделник Орешарски потвърди, че посещението на Вигенин в Киев е било съгласувано с него и отхвърли критиките на ДПС и среди от БСП към външния министър. Премиерът акцентира обаче само на целта да бъде защитено българското малцинство в Украйна, а не на срещите на първия български дипломат с оспорваните от Москва нови лидери на страната.

"Прецених, че при едно малцинство от 250 000 българи, по някои данни и повече, си заслужава да се следи внимателно какво става, особено в контекста на първите действия на новата украинска власт, която отмени закона за езиците, въпреки че се говореше, че това няма съществено значение. Това е сигнал за бъдещи действия, който ние не одобряваме", каза Орешарски.

Станишев: България ще бъде най-засегната от нова студена война

Лидерът на БСП Сергей Станишев от своя страна коментира, че България "ще бъде най-засегната от подобна ескалация, в това число и от една нова студена война".

"Нито ЕС, нито САЩ ще решат проблемите в Украйна, ако властите не създадат условия хората от различен етнически произход - от Запада, от Юга, да се чувстват равнопоставени граждани", каза Станишев.

"Не подкрепяме и осъждаме всяко действие, от която и да е страна, което нагнетява ескалация - било то военна, политическа или икономическа", каза още лидерът на европейските социалисти.

Станишев посочи, че в Украйна живеят между 250 и 300 000 българи и заяви, че те трябва да знаят, че българската държава стои зад техните права и интереси и ще направи всичко необходимо те да бъдат защитени.

Местан: Искаме си своето за езика на малцинствата

Лидерът на ДПС Лютви Местан от своя страна свърза кризата в Украйна с отказа да бъде разрешена предизборна агитация на майчин език в България. Отбелязвайки различията с БСП и ГЕРБ по тази тема, Местан посочи, че украинското правителство няма право да ограничава правото на българското малцинство да се изразява на неговия език.

"Когато ние всички се противопоставяме на всякакви законови ограничения от украинския парламент спрямо българския език, ние не провокираме напрежение в Украйна. Ние си искаме своето. Търся пряката връзка на проблема във вътрешнополитически план. Не самият факт на поставянето на проблеми е източник на решение, а нерешаването на проблема", каза Местан.

В края на миналата седмица БСП изненадващо вкара ДПС в декларация, озаглавена "Срещу омразата", като се противопостави на "злоупотребата с искания за задължително изучаване на майчин език".

"В декларацията на БСП може би се визира емоцията, с която бяха изразени някои позиции в пленарна зала, но емоционалността сама по себе си не е език на омразата, в съдържателен план нямаме омраза и провокиране на напрежение. Видяхме много колеги, които мълчаха, но гласуваха дискриминационно. Смятам, че второто е източник на напрежение. Искам да успокоя наши опоненти, които в тези различия ще съзрат риск за стабилността на кабинета. Коректно признах, че това е проблем“, каза Лютви Местан.

Още по темата
Още от Бизнес

Какво може да се очаква от новия председател на антикорупционната комисия?