Орешарски не успя да убеди какво налага актуализация на бюджета

Колкото повече управляващите аргументират планираната от тях актуализация на бюджета, толкова повече се засилва неяснотата какво я налага, колко голяма е дупката, която трябва да се запълва и откъде идва тя. Задочните спорове между БСП и ДПС, от една страна, и опозиционната ГЕРБ, от друга, се водят на полето на пропагандата и взаимните обвинения.

Премиерът Пламен Орешарски обяви преди дни намерение за актуализация на бюджета и веднага бе нападнат от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че така се опитва да компенсира предстоящо спиране на европейски средства, с каквото Брюксел щял да санкционира новото правителство. Орешарски отиде в петък да се защити пред парламента, където лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Лютви Местан му дадоха мощно рамо с обвинения за безобразното управление на държавата при ГЕРБ – почти същите, които ГЕРБ отправи към БСП и ДПС през 2009-та.

Финансовият министър Петър Чобанов добави в кулоарите на парламента, че исканата актуализация ще е увеличаване на разходната част и евентуално емитиране на дълг в рамките на допустимата граница, заложена в бюджета - т.е. до 1 млрд. лв.

Ден по-рано от експертите от редовната мисия на Международния валутен фонд не препоръчаха да се извършва актуализация, но не отхвърлиха идеята за емитиране на дълг.

Трябва да покриваме бъдещи задължения, но не е ясно какви и кога

Орешарски повтори, че парите не са за покриване на социалната програма на правителството, а за изплащане на незаложени в бюджета задължения. Той отново обрисува мрачна картина на състоянието на финансите на държавата, като обвини за това правителството на Бойко Борисов.

От средата на 2009 г. до края на февруари тази година, когато редовното правителство подаде оставка, могат да се характеризират като период на силно влошаване на финансовата позиция на страната, каза Орешарски.

За това време публичните финанси на страната са се влошили с близо 8 млрд. лева, резервът се е стопил с 4 млрд. лв., като е стигнал 3.9 млрд. лв (в момента е 5.8 млрд. лв. - бел. ред.). За същото време правителственият дълг се е вдигнал от 10 млрд. лв. в средата на 2009 г. на 14 млрд. лв. през февруари т. г.

Според Орешарски правителството на Борисов е поело ангажименти за плащания по сключени договори за 1.1 млрд. лева със срок до края на тази година. Половината от тях не са планирани за бюджета за тази година, уточни премиерът и даде пример със задлъжнялостта на болниците, която е около 350 млн. лв.

"3 млрд. лева задължения правителството трябва да покрива през настоящата и следващите години", посочи премиерът, без да уточни за колко от следващите години става дума. Той отново илюстрира думите си с емитирането на дълг в размер на 800 млн. лв. през февруари, за да бъдат платени субсидии на зърнопроизводителите. Срокът на изплащане на дълга е 6 месеца, или през август.

Премиерът не посочи, че тогава ще бъдат преведени парите от Брюксел за тези платени субсидии, но пък финансовият министър обясни по-рано, че действително парите ще дойдат, но са лишили от гъвкавост резерва за покриване на разходите.

По повод на емитирания в началото на годината дълг с кратък срок на падеж министър Чобанов допълни пред журналисти, че при недобре разчетени приходи и недобре планирани разходи евентуален нов дълг е да покрие недостига от приходите и да има ликвиден буфер за началото на следващата година, за да не се повтарят "пожарните емисии" от началото на тази.

Воденичният камък на врата на властта - 5.4 млрд. лв. дългове на държавните дружества

"Не е по-различно и икономическото състояние на сектора на държавните фирми. Наблюдава се рязко повишаване на задлъжнялостта на по-голяма част от тези фирми", продължи от трибуната Орешарски. Той обясни, че само 12 големи фирми формират задлъжнялост от 5.4 млрд. лева дългове. От тези фирми осем са в енергийния сектор, чиято задлъжнялост е 4.567 млрд. лева. Според премиера огромният размер на дълга очертава трудно бъдеще на тези дружества.

Орешарски отново посочи очертаващия се недостиг в приходите в бюджета, като изнесе официалните данни от месечния отчет за бюджетното изпълнение за май, публикуван преди няколко дни.

За първите 5 месеца на годината приходите от ДДС са 37.8% от планираните, а от акцизи - едва 33.8%.

"Оценките на НАП и митниците за очакваното неизпълнение на приходите за цялата година се доближават до 1 млрд. лева. Стартирани са мерки за подобряване събираемостта на приходите, въпреки това трудно можем да очакваме да се неутрализира действието на гореспоменатите фактори. Може да се очаква свиване на размера на изпълнение на приходите. Ускоряването на връщане на ДДС ще намали нетните приходи от ДДС", посочи е Орешарски.

По отношение на разходите той обяви, че до края на месец май са одобрени разходи в размер на 357 млн. лева, от които 209 млн. лева са извънредни и непредвидени.

"Така за първите 5 месеца са изчерпани възможностите за гъвкавост", каза премиерът и повтори вече обявената от правителството мярка - свиване с 5% на разходите на всички централни ведомства (около 60 млн. лв. ще бъдат спестени, според обясненията на министър Петър Чобанов - бел. ред.).

Орешарски бе скептичен, че тази мярка ще е достатъчно ефективна, защото до края на годината предстоят месеци със силно превишение на разходите над приходите.

"Дори прилаганите мерки за подобряване на събираемостта на приходите да дадат очакваните резултати, може да се очаква подобряване на изпълнението на приходите с 500-600 млн. лева. В разходната част на бюджета не са включени поети финансови ангажименти за близо 500 млн. лева. Разплащането на задължения към бизнеса ще ангажират допълни ресурси от порядъка на 150 млн. лева", каза той.

Орешарски подчерта, че обявеният неотдавна пакет от социалните мерки няма отношение към плановете за актуализация на бюджета, а средствата за тях ще бъдат обезпечени чрез вътрешни размествания на разходи.

Може и без актуализация, но оставаме без растеж

Пламен Орешарски допусна хипотезата да не се актуализира бюджетът, ако "не разплатим задължения към бизнеса и ако продължим водената до момента политика на извеждане на фискалните цели пред икономическото развитие - политика, която, всички сме убедени, даде крайно негативни резултати в последните години и която се преоценява дори и от привърженици на по-твърдия подход на управление в публичните финанси", каза в заключение той.

От своя страна и финансовият министър подкрепи тези разсъждения. Министърът посочи, че може да "се поберем" в бюджета, но това означава да повторим политиката, която е била водена досега - т.е. да се спрат плащанията към бизнеса. "Когато през 2009 г. бяха спрени плащанията към фирмите, се получи най-големият спад в БВП в размер на 7.6 процента. Ние можем да се отнесем към бизнеса по същия начин, но ситуацията по отношение на икономиката няма да се подобри", каза той.

В отговор на изявлението на Орешарски лидерите на БСП и ДПС Сергей Станишев и Лютви Местан отправиха към него призив да действа свободно, като чувства подкрепата на двете парламентарни групи. И двамата лидери използваха повода, за да посочат колко вредно е било управлението на ГЕРБ и лидера му Бойко Борисов.

Станишев отправи от името на парламентарната група на левицата "настойчиво искане" да се вземат спешни мерки за прекратяване и ограничаване на контрабандата и срещу избягването на плащания на ДДС, както и за оздравяване на държавните предприятия.

Лидерът на БСП декларира, че финансовата и фискалната стабилност на държавата трябва ще бъде опазена, но "бюджетният баланс не може да бъде самоцел".

"За първи път един министър-председател се явява пред НС не защото е принуден с акт на НС, а като изпълнение на предварително поет ангажимент, че ще бъде първият министър-председател, който няма да направи опит да превърне парламента в своя функция. Ще бъде министър-председателят, който ще се отчита периодично в края на всеки месец за изпълнението на всеки един ангажимент, който той е поел пред българските граждани", каза патетично председателят на ДПС Лютви Местан.

Според него, само спешните мерки, предложени от Пламен Орешарски, ако бъдат изпълнени за 3 месеца, ще имат много по-висок ефект от това, което други правителства са успявали да правят за цели 4 години.