Орешарски очаква идните две години да са по-тежки

Орешарски очаква идните две години да са по-тежки

Дефицитът по текущата сметка ще стигне рекордните 18% в края на годината, след като към края на юли бе 11.4%, каза финансовият министър Пламен Оришарски и предупреди, че се задава по-тежка година от сегашната, но 2008 г. ще е по-лека от 2009 г.. Изказването си той направи в сряда на срещата в столицата на бизнеса с икономическите министри и премиера Сергей Станишев, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и в. „Капитал”.

Икономическият растеж за второто тримесечие е 6.6% или за полугодието е 6.4%. Според министъра налице са факторите, които предпоставят запазването на това равнище на икономическото развитие.

Изводите от дискусията за проектобюджета във финансовото министерство са, че 2008 г. ще бъде по-тежка от 2007 г., но по-лека от 2009 г., каза Орешарски.

Запазването на тези равнища на растеж ще е с цената на задълбочаване на инфлацията. Сред причините за това са световните цени на земеделските култури, по-агресивният ръст на доходите, основно в частния сектор, който е обвързан и с трудности при намиране на работна ръка, и ниското ниво на безработица, каза Орешарски. Безработицата сега е 6,8%, която, по думите на министъра, е леко под европейските равнища.

Периодът на наваксване на европейските заплати ще е дълъг, каза още министърът. Сред причините за това е, че темповете на нарастване на производителността у нас не са съществено по-високи от тези в Стара Европа, посочи министърът. Как да ги настигаме тогава - с волеви пожелания ли, попита той.

Бюджетният излишък за тези година ще е 3%, като минималният му размер трябва да е 2.5%. Ще бъде заложено ниско равнище на публичния дълг, допълни той.

Осигурителната тежест е малко повече от 33%, което, според министъра, било златната среда, дори по-близко до ниските стойности в страните от Източна Европа като Чехия, например, където осигурителната тежест е 45%.

Експерти предупреждават за прегряване на икономиката

Икономиката на България е заплашена от прегряване и какви мерки ще се вземат срещу този процес. Това попитаха бизнесмени премиера Сергей Станишев на форума. Същите опасения за България, Румъния и Хърватска изрази и експертът от Виенския институт за икономически сравнения Мариц Кремер, цитиран в сряда от австрийския вестник „Прессе”.

Според Кремер е възможно американската кредитна криза да постави задлъжнелите балкански държави пред големи проблеми, към което се прибавят сериозни дефицити в търговските баланси.

В България инфлацията сякаш излиза от контрол, пише още „Прессе”, изтъквайки усилията на Българската народна банка чрез повишаване на лихвите да овладее поскъпването и кредитния бум.

Влиянието на това развитие на нещата върху заплатите е причината Световната банка да обърне внимание върху странните тенденции на българския трудов пазар -   бързо нарастване на заплатите при минимално нарастване на производителността, продължава коментарът.

Според експерти на Виенския институт за икономически сравнения районът остава конкурентноспособен, но в дългосрочен план съществуват опасения инвестициите да отидат в други райони на света.

Радостна е тенденцията в Румъния и България към повишено потребление, но фактът, че то е на кредит, кара икономистите да се съмняват в трайността на подема. Възможно е агресивната пазарна политика на западните банки да допринесе за неимоверно увеличаване на дълговете. Необходимо е да се овладее вътрешнопазарното търсене, тъй като в противен случай пукането на кредитния балон, от което ще страда реалната икономика, е единствено въпрос на време.

В София пред бизнеса премиерът Сергей Станишев отхвърли страховете, че българската икономика започва да прегрява. Той допълни, че икономическият растеж ще се запази висок – над 6%, какъвто е за последното тримесечие. Според Станишев обаче проблем наистина остава високият дефицит по текущата сметка, поради който трябва да има и голям финансов излишък.

Същото каза на форума и председателят на Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Иво Прокопиев. Няма прегряване на българската икономика, а отраслите, в които се влагат най-много инвестиции са недвижимите имоти, строителството и туризмът, като само в недвижими имоти отиват една трета от всички инвестиции, каза още Прокопиев.

Това екстензивно развитие на тези отрасли може да продължи до влизането ни в еврозоната, поясни той. Премиерът допълни, че влизането в зоната може да стане реално след 5-6 години, въпреки първоначалните планове на страната ни процесът да завърши към 2009 г.

България ще забави влизането си в еврозоната заради инфлацията

Според последната обявена преценка в аналитичен доклад на рейтинговата агенция Fitch, цитирана от сайта „Инвестор.бг”, страните от Източна Европа ще се забавят с влизането в еврозоната, като основна пречка за това в България и Румъния е високата инфлация.

Последната страна, приела еврото за официална валута, е Словения. Очаква се от януари 2008 г. да я последват Кипър и Малта, с което общият брой на страните в еврозоната ще стане 15. За началото на 2009 г. пък е определено приемането на Словакия. След това обаче експертите на Fitch очакват „затишие“.

С всяка изминала година за страните от Източна Европа ще бъде все по-трудно преминаването към еврото. Основната причина за това е увеличаването на законодателните ограничения от страна на държавите в еврозоната. Освен това нито една от страните, кандидати да бъдат приети в близките години, не отговаря на всичките пет критерия (ниво на инфлация, балансиран бюджет, държавен дълг, дългосрочен лихвен процент и преход към валутния механизъм на ЕС).

Икономиките на Западна Европа са много по-силни от тези в Източна, което също няма да позволи лесно влизане в еврозоната, смятат още анализатори. „Икономиките на първите страни, въвели еврото, бяха сходни по структура. Икономиките на балтийските държави значително се отличават не само от западноевропейските, но и от тази на България и Румъния“, пише в анализа на Fitch.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: