Орешарски очаква критичен доклад от ЕК

Премиерът Пламен Орешарски очаква критики в предстоящия доклад на Европейската комисия в областта на правосъдието и вътрешните работи. След като участва в последната за годината среща на лидерите на Европейския съюз, той се срещна в петък с председателя на Европейската комисия Жозе Барозу, с когото е обсъдил планирания за януари доклад.

"Говорихме за основните аспекти по доклада. Получих уверение, че докладът ще бъде обективен. Подчертах, че всички критични бележки, които очаквам, ще ни бъдат добро ръководство за стимулиране на по-нататъшните политики", каза Орешарски пред български репортери в Брюксел.

В отговор на въпрос дали е възможна отмяна на мониторинга от страна на ЕК, премиерът заяви, че би могъл да отговори след оповестяването на предстоящия доклад. По думите му тогава ще "можем да се огледаме в него и да преценим, дали има още много, или още малко работа".

Двамата с Барозу са обсъдили напредъка в отделните области, без обаче да навлизат в детайли по тях.

Според Орешарски на срещата не е станало дума за продължаващите протести у нас или степента на стабилност на управлението. Той обаче запознал Барозу с икономическата ситуация и първите положителни сигнали от последните два месеца.

Тема на срещата е бил и проектът "Южен поток", като Орешарски е отбелязал, че правителството има добри контакти с комисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер и съгласува действията си с него.

По-рано тази седмица България даде на ЕК мандат за преговори с Русия по "Южен поток", след като от Брюксел настояха за предоговаряне на двустранните споразумения, тъй като са в нарушение на европейското законодателство.

Не е била повдигната темата за протестите срещу правителството му, но е информирал председателя на ЕК, че се очаква  решение на Конституционния съд по законопроекта за продължаване на мораториума за продажба на земя на чужденци.

По въпроса, който беше основен при предишната му среща с председателя на Еврокомисията преди два месеца – мораториума за продажба на земи, премиерът е информирал, че се очаква решение на Конституционния съд.

Пред журналисти той съобщи още, че правителството ще реши през февруари или март кой ще е кандидатът за български еврокомисар в следващата Европейската комисия.

България няма да критикува британските мерки

Орешарски коментира още, че България засега няма основания да критикува британските планове за затягане на достъпа до социални помощи.

Той обясни, че обявените до момента мерки не са насочени към една или друга страна, а са общи за британското законодателство.

Противно на очакванията британският премиер Дейвид Камерън не е говорил пред европейските лидери за страховете си от имигрантска вълна от България и Румъния.

Направил е по-общо изказване, в което е лансирал идеята в бъдеще преходните периоди за новоприсъединяващи се страни с нисък брутен вътрешен продукт да са по-дълги.

"Това, което се оформя, в никакъв случай не е дискриминационно, така че нямаме основания за пряка критика към техните обсъждания. Надявам се и решенията им да не бъдат дискриминационни", коментира Орешарски.

София вече заяви, че ако има дискриминационни мерки, България, в координация с Европейския съюз, е готова да работи за това да не бъдат приемани, а ако бъдат - да бъдат предприети ответни действия.

Ограничителните мерки предвиждат, че новопристигнали мигранти от ЕС няма да имат право да искат настаняване в общински жилища. През първите три месеца те няма да имат право да искат и помощи като безработни, а от първи януари догодина помощи при търсене на работа (JSA) ще могат да се искат за повече от максималните шест месеца, единствено, ако безработните могат да докажат, че имат реални перспективи да получат работа.

Всеки гражданин на ЕС, който е бездомен или се занимава с просия, ще бъде депортиран и ще му бъде забранено отново да влиза в страната през следващите 12 месеца, освен ако не докаже, че има основателна причина да бъде във Великобритания.

Орешарски мотивира решението България да не влиза в банковия съюз

Орешарски отново потвърди, че България няма да влиза предсрочно в Европейския банков съюз, който ще взима решения за оздравяването и фалита на финансови институции.

"Ще има повече рискове, ако сега прибързано се присъединим, тъй като от банковия съюз произтичат доста ангажименти, а без да сме член на Еврозоната страната няма достъп до рефинансиране, така че не мисля, че присъединяването по-късно би ни довело до някакви потенциални загуби и пропуснати ползи", коментира Орешарски.

Банковият съюз се създава в страните от еврозоната. Той трябва да гарантира, че банките в затруднено положение няма да повличат след себе си икономиката. Главната му цел е да бъдат защитени интересите на данъкоплатците.

Ликвидационен съвет ще решава дали дадена проблемна банка ще бъде рекапитализирана или затворена.

Правилата на банковия съюз ще бъдат задължителни за 17-те страни от еврозоната. Останалите 11 държави от ЕС, използващи собствена валута, ще могат да се присъединят, ако желаят.

Новият банков режим ще влезе в сила от 2016 г. и ще се прилага за над 300 банки от еврозоната.