Статутът на "Южен поток" остава между "спрян" и "необратим"

Спряла ли е България работата по строежа на "Южен поток" остава загадка и след изслушването на премиера Пламен Орешарски и енергийния министър Драгомир Стойнев пред парламента в петък.

Неясни са и последиците за страната ни от това, че е подписан договорът с избрания строител на българския участък на тръбата – "Стройтрансгаз", въпреки предупрежденията на ЕК за санкции, отправени още в края на април. Така България е в капана на двойна заплаха за финансови глоби – и от Брюксел за подписания контракт, и от Русия – при прекратяване на договора.

Орешарски заяви пред депутатите, че е наредил на Стойнев и на "Българския енергиен холдинг" (БЕХ) "да предотвратят по-нататъшната подготовка по проекта, докато не се предприемат корективни мерки, които ни бъдат препоръчани от Европейската комисия", но министърът пропусна да каже дали се е съобразил с това искане.

По повод обявеното в неделя решение на премиера за спирането на всички действия по изграждането на газопровода, парламентарният шеф Михаил Миков преди ден коментира, че "Южен поток" не може да бъде спрян от "някакво изказване". Последва светкавична реакция на "Газпром", че не е получавала нито на корпоративно, нито на правителствено ниво информация, че проектът е прекратен. "Работата продължава строго по график", каза шефът на "Газпром" Алексей Милер пред журналисти в четвъртък.

Сега Орешарски за пръв път призна, че е подписан договорът с консорциума "Стройтрансгаз", избран да строи българския участък в обществена поръчка, която ЕК оспорва заради несъответствие с правилата за конкуренция.

Преди седмица от проектното дружество "Южен поток България" казваха, че наличието на договор е търговска тайна, но Реформаторският блок съобщи, че контрактът е бил парафиран три дни след евровота.

Министър-председателят обаче отказа да съобщи какви са параметрите на контракта и заложените в него неустойки, тъй като това можело да стане само със съгласието на двете страни.

"Разпоредил съм спиране на дейностите от участниците от българската страна, тъй като на руската страна не мога да нареждам", каза в пленарната зала Пламен Орешарски, прехвърляйки топката в полето на министър Стойнев.

От думите на Орешарски стана ясно, че започналата в началото на юни наказателна процедура от Европейската комисия е заради "опасения и твърдения за допуснати нарушения при управление на дейностите по "Южен поток". "ЕК оспорва процедурите за определяне на проектант, оператор и собственик на тръбопровода, възложените от "Южен поток България" поръчки", каза Орешарски.

Той обаче посочи, че всички тези въпроси засягат и предишното правителство, което също е сключвало договори и споразумения по газовия проект.

"Това предполага задълбочен и детайлен юридически анализ, какъвто в момента се извършва от експерти на МИЕ и БЕХ. В този контекст няма да си позволя да правя предварителни оценки и коментари, а ще предоставим отговори на ЕК по всички въпроси и ще изпратим цялата документация в услуга на ЕК за формиране на тяхната позиция. В консултации сме със съответния департамент на ЕК", каза Орешарски.

Драгомир Стойнев, който вече определи проекта за строежа на "Южен поток" като "необратим", защото е "стратегически", в петък отново изказа същото мнение и не пропусна да нападне правителството на ГЕРБ.

"В момента съмненията на ЕК са насочени към междуправителственото споразумение, което е подписано 2008-а година, и към начина на създаването на проектната компания, която е създадена през 2011-а година. Следващото, което питат, е защо тази компания не е действала по Закона за обществените поръчки, а е направила търг. Тоест, ако вие сте сбъркали, сбъркали сме и ние. И сега нашата задача е да защитя именно това, което вие сте свършили. В момента ЕК това пита и ние това отговаряме", каза той.

Данаил Кирилов от ГЕРБ обаче го репликира, че заблуждава обществеността за нуждата от прилагане на ЗОП за проектната компания ( а именно с мотива, че ЗОП не се прилага за проектни компании, "Южен поток България " не използва неговите изисквания при провеждането на избора на изпълнител на строежа на българското трасе, заради което и ЕК ни заплаши със санкции - бел. ред.) .

"Създаването на проектната компания е извън ЗОП, той не е приложим за това, но е приложим за нейните действия", каза Кирилов и допълни, че има данни, че договорите с фирмите подизпълнители са подписани преди договора с главния изпълнител, който трябва да разходи 3.5 млрд. евро за изграждането на газопровода. "Къде е финансовата обосновка на проекта, като са толкова секретни данни, вкарайте ги в секретната секция, да ги четем с достъп до класифицираната информация", допълни той.

Стойнев каза пред депутатите, че ведомството вече е изпратило част от предварителните отговори по поставените от ЕК въпроси, предстояло да се пратят и детайлните. "До 29 юни трябва Съветът по европейските въпроси да приеме тези отговори и да се изпратят официално в Брюксел. В момента оправдаваме действия на предходни правителства - на Тройната коалиция и на ГЕРБ. Защо не е спазен Законът за обществените поръчки. Ако успеем да защитим своите позиции, ние вървим по правилния път", обяви министърът на икономиката и енергетиката.

Преди това премиерът, който е силно критикуван, че обяви решението за спиране на проекта "Южен поток" след среща с трима американски сенатори, обясни, че това е било естествено, защото на срещата са били дискутирани теми за енергийната сигурност. "Обратното би означавало да спестя на българската публика част от дискутираните въпроси", заяви Орешарски.

Депутатът от ГЕРБ Ивайло Московски коментира, че парламентът се нуждае от по-прецизна информация за проект, който е за 10% от БВП на страната.

Колегата му Лиляна Павлова се обърна към Стойнев с думите: "Не се координирате с премиера, защото докато той обясняваше на Барозу, че проектът се спира, вие обявявахте изпълнителя. МИЕ няма мандат от МС да провежда дейности по проекта. Какво се случи с инвестираните в края на миналата година от БЕХ в "Южен поток" 200 млн. лв., които са публични средства", попита тя.

Стойнев ѝ обясни, че "тези 200 млн. лв. ясно е казано, че когато БЕХ получи заем, с тях ще се вдигне капиталът на проектната компания". "Откакто вие сте създали "Южен поток България" са похарчени 23 млн. лв. общо, тоест 11.5 млн. лв. от българска страна", заяви той.

Според Мартин Димитров от Реформаторския блок обаче управляващите са подписали не само договора със "Стройтрансгаз", но и този за предоставянето на кредита за 620 млн. евро от "Газпром" за БЕХ, за да финансира холдингът своя дял от проекта.

Димитров съобщи още, че има и втори договор, който е за заем от руснаците с тежки лихви, при положение, че проектът е забранен. "Ако някой е подписал втори такъв договор, при положение, че премиерът на България говори, че договорът е замразен и има две стартирали наказателни процедури, това означава, че има държава в държавата", каза той пред БНР в петък.