Кабинетът отказа да обяви пред КСНС как ще разпределят €15 млрд. от ЕС

Орешарски: Социално- икономическата обстановка е заплаха за сигурността, но това няма общо с еврофондовете

Сн. БГНЕС

Въпреки че новият програмен период е в ход, управляващите отказаха да обявят и на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) към президента как планират разпределението на над 15 млрд. евро безвъзмездна помощ от ЕС до 2020 г. Стремежът на Росен Плевнелиев да фокусира вниманието върху стратегическите приоритети на България в настоящия програмен период чрез обсъждането им в КСНС, обаче срещна отпора на управляващите, като премиерът Пламен Орешарски дори е поставил под въпрос решението на държавния глава да свика съвета по тази тема.

Министър-председателят и заместничката му Зинаида Златанова, която отговаря за еврофондовете, се отчетоха формално пред КСНС със съкратени варианти на програмни документи, подготвени от правителството на ГЕРБ, става ясно от публикуваните документи на страницата на правителството.

На фона на напрегнатите отношения между "Дондуков"2 и парламентарното мнозинство, официалната новина след КСНС бе за консенсус. Има общо становище, че проектът на споразумение за партньорство с ЕС съответства на Националната програма за развитие "България 2020" и Стратегията "Европа 2020", съобщи Плевнелиев.

Всички "единодушно" се съгласили правителството да организира широка информационна кампания за проекта на Споразумение за партньорство с ЕС и всяка година да отчита свършеното по него. Единствено лидерът на "Атака" Волен Сидеров е бил с "особено мнение".

Правителството планира да представи разпределението на парите на 11 февруари в НДК по време на среща с бизнеса. След КСНС бе казано единствено, че през следващите три години ще бъдат вложени 28 млрд. лв. в политики и мерки към растеж и развитие на социално-икономическата система, което е 10% от прогнозния БВП за периода 2014-2016 г. Това е обявил премиерът Орешарски. Освен еврофондовете, в тази сума са включени и планираните средства от държавния бюджет. Лидерът на БСП Сергей Станишев пък обяви, че над 1 млрд. евро ще отидат за борба с бедността.

Орешарски: еврофондовете са тема, твърде отдалечена за националната сигурност

Правителствената пресслужба разпространи изказването на министър-председателя пред КСНС, от което става ясно, че той е бил против провеждането на такова заседание. Любопитен е мотивът му – че приоритетите на България в отношенията ѝ с ЕС не засягат националната сигурност.

"Така формулирана темата е твърде отдалечена от сферата на националната сигурност на страната. Необходимо е доста настойчиво пространствено мислене с големи дози склонност цялото общество да се разглежда като система от преплетени връзки и по линия на няколко степени на итерации да се достигне до зависимостите, върху които би се фокусирала днешната дискусия", иронизира Орешарски в началното си встъпление.

Цялостната социално - икономическа обстановка е заплаха за сигурността

След което посочва, че в момента като заплаха за националната сигурност може да се счита "цялостната социално - икономическа обстановка в страната, формирана в последните няколко години".

"Години, в които началната икономическа рецесия прерасна в депресия, висока безработица, растящо неравенство и катастрофален спад на доверие в институциите, което градихме с променлив успех през целия период на прехода", е заявил премиерът, според когото очевидно милиардите, постъпващи от ЕС, нямат отношение към "социално-икономическата обстановка".

Това е пореден принос на правителството към разбирането му за рисковете и заплахите пред националната сигурност. През октомври вицепремиерът Цветлин Йовчев изтъкна в доклад пред КСНС, че такъв риск са антиправителствените протести.

В съобщението от МС не е конкретизирано за кои години говори Орешарски, но по времето, когато беше финансов министър в тройната коалиция и светът вече беше в криза, неговото правителство упорито се съпротивляваше да приеме антикризинси мерки в България.

Според него друг голям проблем е нарастващото несъответствие между уменията на работната сила и нуждите на трудовия пазар.

Орешарски е посочил, че при подготовката на доклада правителството му е стъпило на вече приети стратегически насоки на развитие, "преодолявайки характерната за нас като общество склонност да започваме на ново, като по-умни, интелигентни и красиви от предходните власти". Той обяснява, че приоритетите в споразумението с ЕК, което предстои да се финализира, са представени в приетата по времето на ГЕРБ програма "България 2020".

Борисов пита за големите инфраструктурни проекти, но отговор няма

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е поставил въпроса за големите инфраструктурни проекти, започнати при неговото управление, но останали недовършени, като тунела под Шипка, магистрала "Хемус", жп връзката София – Пловдив. Борисов не е получил отговор.

"Понеже винаги е залагал на прозрачността и ясните позиции", както самият той посочва, Борисов избра да разпространи изказването си пред КСНС чрез Фейсбук.

"Може би сред присъстващите има съмнения доколко темата за еврофондовете е достойна за КСНС....Европейското финансиране е основният инвестиционен ресурс на държавата и на ниво правителство, и на ниво местна власт. Последните години делът на европейското финансиране е над половината от публичните инвестиции въобще."

"Държа да подчертая, че очаквам повече яснота за големите инфраструктурни проекти – по – специално конкретно кои от тях ще програмира правителството", пише Борисов. Той напомня, че "парите могат да бъдат разпилени за какви ли не неща със спорна полза". В същото време национални приоритети като магистрала "Хемус", жп линията София – Пловдив, тунелът под Шипка, метрото и т.н. въобще да не се случат, казва Борисов.

"Нуждите на България са много и парите, които са необходими за решаването им, надхвърлят и европейското и националното финансиране, затова е необходимо да направим избор, кое е по-важно от друго", смята Борисов.

Той е попитал управляващите каква е визията за политики, сектори и цели, които трябва да бъдат финансирани с евросредства.

Очаквал е да види по-категорично и ясно в докладите реформите, които трябва да се извършат в здравеопазване, образование, воден сектор, но не е видял, както и "решителни мерки по отношение на драматични проблеми като демографията и етническите малцинства".

"Напомням, че да харчиш пари, дори и да е законосъобразно, все още не означава, че си постигнал нещо", казва още Борисов.

Томислав Дончев от ГЕРБ посочи, че средствата по оперативните програми са достатъчни, за да бъдат финансирани магистрала "Хемус", тунелът под Шипка и електронното правителство, но има нужда от повече конкретика на ниво споразумение за партньорство и оперативни програми.

"Идва въпросът – максимална яснота с какъв точно финансов ресурс се работи, защото през последната половин година чухме коментари, които се разминават с около 1,5 милиарда евро – от 6 милиарда, през 7 до близо 7:5 милиарда, което е коментарът на ЕК. Темата е експертна, безспорно изисква политическо съгласие и внимание към детайла", заяви Дончев.

Станишев обеща да пребори бедността с 1 млрд. евро

Лидерът на българските и европейските социалисти Сергей Станишев обеща да бъдат инвестирани над 1 млрд. евро в мерки м борбата с бедността и осигуряването на заетост до 2020 г.

"Това споразумение към днешния етап е много по-добро от първоначалния вариант и това е становището на ЕК. Има изведени много по-ясни приоритети в сравнение с първоначалния проект, където имаше твърде много приоритети, което означава, че не е имало приоритети", каза още Станишев, критикувайки проекта на предишния кабинет.

По думите му сегашното правителство е свършило "огромна работа" и ЕК се отнася положително към преработения проект.

Преди да влезе на заседанието на КСНС лидерът на "Атака" Волен Сидеров обяви, че ще посъветва Росен Плевнелиев да се откаже от имунитета си, за да бъде разследван за пране на пари, а правителството да рестартира АЕЦ "Белене". Сидеров извади като акцент липсата на ясен ангажимент по отношение на доходите в Споразумението за партньорство. Той беше и единственият с особено мнение по приетото "единодушно" становище.

Демонстрация на единодушие

След края на заседанието всички присъстващи изразиха задоволство.

"Членовете на КСНС считат за особено важно в проекта на Споразумението за партньорство да бъдат заложени мерки за преодоляване на неравенството", се казва в становището, прочетено от президента Росен Плевнелиев.

Лидерите на политическите партии са се обединили, че трябва да бъдат подкрепени мерките, "насочени към развитие на модерната инфраструктура, електронното управление, енергийната ефективност и диверсификацията, както и за извеждането на балансирано развитие на селското стопанство, като ключов сектор в българската икономика".

Според тях особено важно е да се подкрепи повишаването на конкурентоспособността на българската икономика чрез развитието на иновационни екосистеми, технологични центрове и паркове, което ще осигури връзката между образованието, науката и бизнеса, се казва още в становището.

Следва да се обърне сериозно внимание на балансираното развитие на регионите и на политиките за заетост и повишаване на доходите на българските граждани, са се договорили политическите лидери.

Членовете на КСНС са единодушни, че с постигането на целите, заложени в Националната програма за развитие "България 2020" и Споразумението за партньорство, ще се осигури ускорен икономически растеж и повишаване на жизнения стандарт, се казва още в документа.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?