Орешарски спрял "Южен поток" до решаване на проблемите

Премиерът Пламен Орешарски е разпоредил спирането на действията по строежа на газопровода "Южен поток" през българска територия до уточняване с Брюксел на начина, по който трябва да продължи реализацията на проекта. Това съобщи министър-председателят в неделя на брифинг след срещата си със сенаторите от американския Конгрес Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи. Стана ясно още, че сенаторите са изразили възражение срещу избора като строител на българското трасе на руската "Стройтрансгаз", на чийто собственик Генадий Тимченко бе замразен бизнесът в САЩ като част от мерките срещу Русия заради анексирането на Крим.

От руското министерство на енергетиката заявиха, че не са официално уведомени за спирането на строежа в България и смятат да повдигнат този въпрос по време на срещата си с еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер в понеделник в Брюксел, предаде "Комерсант".  Източник от Еврокомисията каза, че тази възможност не е изключена.

Решението на София да спре "Южен поток" бе определено като "истински енергиен шантаж по отношение на Русия" от първия заместник-председател на комисията по международни отношения на руската Държавна дума Леонид Калашников, цитиран от ИТАР-ТАСС.

"Това със сигурност е свързано с Украйна, с този натиск от страна на Европа, който се оказва върху Русия", заяви Калашников. Според него Европа, от една страна, дава вид, че участва в решаването на конфликта, а от друга - "заставя Русия да доставя газ само през Украйна".

По думите му "Русия е обграждана от всички страни" и при този натиск, на който е подложена, не ѝ се предоставят обходни варианти. Затова и "завоят на изток е оправдан, това отдавна трябваше да бъде направено и активно да се развива сътрудничество с Китай и Югоизточна Азия", каза още Калашников.

Прекратяването на изграждането на тръбопровода идва след стартирана в понеделник от Европейската комисия наказателна процедура срещу България заради неспазване на правилата за избор на изпълнител на строежа и подозрения, че в нарушение на европейското законодателство пряко се договарят строителни дейности с предварително избрани руски и български фирми. От Брюксел поискаха спирането на всички реални дейности по строежа на "Южен поток", но от БСП обявиха, че работата ще продължи независимо от евросанкциите. Това накара ЕК да повтори искането си за спиране на проекта, а посланикът на САЩ у нас Марси Райс предупреди, че е възможно налагането на санкции от страна на Вашингтон за българските фирми, които ще работят със "Стройтрансгаз".

След като цяла седмица и Орешарски, и министърът на икономиката и енергетиката Драгомир Стойнев не казваха дали България ще спре строежа на "Южен поток", както настоява Брюксел, отговорът на въпроса дойде след срещата на премиера с американските конгресмени.

Орешарски съобщи пред журналисти, че е обсъдил със сенаторите въпроса с "Южен поток” и със запитването от страната Европейската комисия относно процедурите на европейското законодателство.

"Подчертах, че проектът ще продължи само след като отстраним всички забележки на Брюксел и уточним начина на неговото изпълнение по нататък. Фактически съм разпоредил да спрат действия по изграждането или старта, той не е започнал да се изгражда, до уточнение на процедурата с Брюксел", каза Орешарски.

Неясно какво се случва с договора със "Стройтрансгаз"

Той не се ангажира с отговор на въпроси относно бъдещето на вече подписаните договори за строежа на "Южен поток" у нас, който се очакваше да тръгне още през този месец. Орешарски каза, че не знае дали договорите може да станат публични, защото са сключени между частни компании. Не каза и дали при разтрогване на договора за около 3.5 млрд. евро с консорциума между "Стройтрансгаз" и пет български фирми страната ни ще дължи неустойки. Практиката обаче е такива да се залагат в клаузите на на подобни контракти. 

България има едни месец, считано от 2 юни 2014 г., когато е изпратено писмото за наказателната процедура за "Южен поток", за да отговори на всички поставени от Еврокомисията въпроси. На 13 юни у нас пристигат представители на кабинета на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, които ще дискутират още един проблем с "Южен поток" – за законовите поправки за регламентирането на понятието "морски газопровод", за които Брюксел подозира, че целят да изведат тръбата от обсега на изискванията на Третия енергиен пакет за осигуряване на достъп до капацитета на тръбата и от други фирми освен "Газпром".

Очевидно бихме искали да видим по-малко руско участие по въпроси, касаещи "Южен поток" и се надяваме въпросът да се реши в координация с европейците, каза от своя страна след срещата в Министерския съвет сенатор Джон Маккейн.

Маккейн: САЩ няма да работят със зависими от Русия организации

Присъединяваме се към премиера и правителството на България, като се стремим първи приоритет да бъде енергийната независимост и това означава да не работим с организации, които са зависими от Русия, добави Маккейн. Той изрази надежда въпросът за "Южен поток" да се реши в координация с европейците и че в проекта няма да участват фирми, които работят с руски компании, подложени на санкции.

Посещение на високо равнище от страна на САЩ в кризисен период от развитието на региона е сигнал за по-голяма евроатлантическа солидарност, заяви в началото на изявлението пред медиите Орешарски.

В течените на срещата е обсъдена ситуацията в страната в контекста на евроскептичните тенденции в Европа, като пред американските сенатори българският премиер е подчертал, че България е от малкото страни, които не са изпратили в Европейския парламент евроскептични депутати.

Обсъдена е била и украинската криза, а Орешарски е подчертал позицията на България, която винаги е била в подкрепа на териториалната цялост на Украйна и мирното решение на конфликта. Вярвам, че новият президент ще намери правилните подходи за това развитие, посочи Орешарски.

Той допълни, че взаимоотношенията ни със САЩ са на много добро равнище, но "в икономическата област може да се желае много повече, най-вече от гледна точна на американски инвестиции".

Разговори с Плевнелиев за Украйна и сигурността в Централна и Източна Европа

По-късно сенаторите Джон Маккейн, Рон Джонсън и Кристофър Мърфи се срещнаха и с президента Росен Плевнелиев.

С него са обсъдили ситуацията в Украйна, както и въпроси на енергийната сигурност и на сътрудничеството на България със САЩ в областта на отбраната и сигурността, съобщиха от прессекретариата на държавния глава.

Плевнелиев е припомнил категоричната българска позиция в подкрепа на суверенитета, единството и териториалната цялост на страната. "Украинският народ има право сам да определя бъдещето си", заяви президентът. Той отново е апелирал за придържане към демократичните принципи и върховенството на закона, които, по думите му, са били нарушени с анексирането на Крим. "Време е да оставим настрана сметките и да говорим за ценности", подчертава президентът.

Сенаторите Маккейн, Джонсън и Мърфи са посочили, че една от целите на източноевропейската им обиколка е да призоват за единен глас на Европа по кризата в Украйна, както и да подкрепят сигурността и стабилността на страните от Централна и Източна Европа в контекста на събитията на изток от региона.

Необходимостта от увеличение на бюджетите за отбрана на страните от НАТО до изискваните 2 на сто от БВП също е била подчертана по време на разговора. Съединените щати ще продължат да подкрепят източноевропейските си партньори и в рамките на лансираната от президента Обама програма на стойност 1 млрд. щатски долара за засилване на отбранителното сътрудничество със страните от региона.

По отношение на енергийната сигурност е била подчертана енергийната уязвимост на страни като България от един доставчик на енергоресурси, което изисква повече свързаност на регионално и европейско ниво и диверсификация както на източниците, така и на трасетата за доставка. Президентът е потвърдил позицията си в подкрепа на изграждането на проекта "Южен поток", но в синхрон с европейското законодателство и на пазарна основа, пише още в съобщението от "Дондуков" 2.