Организации настояват да се разреши притежанието на малки дози наркотици

Притежанието на малки дози наркотични вещества за лична употреба да бъде декриминализирано с промяна в Наказателния кодекс, настояха неправителствени организации във вторник, когато се отбелязва Световният ден за борба с наркотиците.

Юлия Георгиева, която е координатор по застъпническите дейности във фондация "Инициатива за здраве" посочи, че в сега действащия Наказателен кодекс присъдата за притежание и употреба на наркотици, независимо от количеството, е от 1 до 6 години лишаване от свобода.

“В Наказателен кодекс е премахната възможността за глоба при притежание на малки количества, което означава, че притежанието на една-две цигари също е осъдително“, заяви тя.

От фондацията смятат, че криминализирането на притежанието на малки дози наркотик за лична употреба е неефективна и неадекватна мярка, която има обратен ефект и води до корупция и големи разходи за залавяне на зависимия и издръжката му в затвора. Според специалистите затворът поражда риск от зависимост и създава престъпници, често от хора без криминално минало, но попаднали там за притежание на цигара марихуана.

Неправителствените организации настояват още за въвеждане на лечение и психосоциална рехабилитация като алтернатива на наказанието "лишаване от свобода".

В момента около 2000 наркозависими лежат в затворите у нас, а издръжката на всеки от тях струва близо 500 лева месечно на българските данъкоплатци. От фондация “Инициатива за здраве” са направили онлайн допитване, според което близо 83% от участвалите искат данъците им да отиват за лечение на зависимите, а не за престоя им в затвора.

“Тези хора трябва да получат специализирано лечение, което струва около 200 лева на месец. Всъщност това е сумата, която отпуска държавата в момента и която е крайно недостатъчна", обясни Георгиева. Според нея, ако тази сума бива отпускана за повече хора, би могла действително много сериозно да подпомогне лечението им”.

По данни на "Инициатива за здраве" около 800 души в България всяка година влизат в затвора за престъпления, свързани с наркотици. Според данните 200 хиляди души употребяват марихуана, но не постоянно, а от време на време.

Броят на използващите инцидентно амфетамини е 50-60 хиляди души. От организацията отчитат намаление на хероинозависимите, които сега наброяват 15-20 хиляди души при 30 000 преди години. Липсват данни за броя на употребяващите кокаин.

Същевременно специалисти сигнализираха за порочни практики в някои от частните метадонови програми. В момента част от метадонът от тези програми става обект на търговия на черно на улицата. Заради занижения контрол има случаи и на деца, погълнали метадона на своите майки.

Председателят на Българската асоциация за метадоново лечение д-р Александър Канчелов коментира, че липсват стандарти за качество на клиничната работа, както и за включването на нови хора в лечебните програми, често без опит и необходимата квалификация за работа със зависими пациенти. Според него от години в медиите се преекспонират крайно негативни примери за лоши практики и недобре лекувани пациенти, които създават впечатление, че цялата лечебна система е такава.

От Българската асоциация за метадоново лечение и Българския институт по зависимости апелират Министерството на здравеопазването да инициира спешна ревизия на Националната стратегия за лечение на зависимости с цел създаване на съвременна лечебна система, в която се изследват ефективността и професионализмът на лечебните програми. Искането е те да преминават атестация за качество на работа, както и да се осигурява адекватно финансиране за ефективни програми и методи, които са базирани на научен подход, клинична практика и доказателство.

Директорът на Националния център по наркомании Цвета Райчева съобщи, че през последната година безплатните места за лечение по програмите с метадон са 1450. 120 са местата за психосоциална рехабилитация, финансирана от държавата.

Частична държавна помощ чрез осигуряване на метадон получават 1136 души. Миналата година частично финансирани от държавата са 42 места на програми на неправителствени организации.