Организираната от Байдън среща на върха съживи надеждата за климата

Засилилите се амбиции на "завръщащата се" Америка в борбата с глобалното затопляне дават възможност за вървене в правилната посока и, в крайна сметка, доближават планетата до постигането на целите ѝ в сферата на климата. Все още обаче има съмнения относно способността на световните сили да спазят поетите от тях задължения.

"Постигнахме голям напредък", заяви със задоволство в петък президентът на САЩ Джо Байдън след края на виртуалната среща на върха, организирана от него с цел да се затвори страницата на климатичния скептицизъм от ерата на Доналд Тръмп.

Байдън изтъкна, че е била подготвена почвата за сключването на едно добро споразумение на конференцията на ООН за климата през ноември в Глазгоу, Шотландия.

Според Вашингтон страни, които представляват повече от половината от световната икономика, са поели задължения за намаляване на парниковите газове. Тези задължения са в съответствие със световната цел за ограничаване на затоплянето под 1,5 градуса в сравнение с доиндустриалната ера, както предвижда Парижкото споразумение за климата от 2015 г.

Сметката обаче отново не излиза, тъй като останалата половина от света продължава да не взема мерки.

Според експерти обаче за първи път от дълго време някои големи страни замърсители са поели дългоочакваните задължения, които да направят възможно избягването на най-мрачните сценарии.

"Супер силен сигнал"

"Има нов порив", казва пред Франс прес Бил Хеър от организацията "Клаймът аналитикс". "От септември и най-вече през последните 48 часа се наблюдава засилване на амбициите", изтъква Хеър.

Според организацията "Клаймът екшън тракър", на която е сътрудник Хеър, при спазване на поетите нови задължения ще бъдат постигнати 12-14 процента от намаляването на емисиите, което е необходимо да се осъществи до 2030 г.

Няма съмнение, че за поемането на тези задължения най-голям принос има новият американски президент. По негова инициатива досегашните цели в сферата на ограничаването на емисиите на САЩ, които са първата икономика на света и на второ място сред световните замърсители, бяха почти удвоени.

Насърчени от САЩ и след поемането на амбициозни задължения от страна на ЕС и Великобритания, Канада и Япония също направиха важни съобщения по този въпрос.

Джо Байдън, следователно, успя да демонстрира, че Америка "наистина се завръща на международната сцена", казва Дейвид Уаскоу от мозъчния тръст "Уърлд рисорсес инститют".

Според Нейтън Хултман от Мерилендския университет Байдън е дал "супер силен сигнал за международно лидерство".

Все още обаче "остава още много да се направи", отбелязва Бил Хеър.

Китай, който е най-големият световен замърсител, взе решения, които бяха приветствани в края на миналата година, и в четвъртък даде да се разбере, че ще започне да намалява употребата на въглища след 2025 г. Страната обаче "трябва да направи много повече, най-вече трябва да вземе конкретни мерки за прекратяването" на употребата на този енергиен източник, казва още Хеър.

Индия ясно не отговаря на очакванията, подобно на някои богати страни като Австралия.

Усещане за спешност

Унищожителните последици на глобалното затопляне обаче вече придобиват конкретни очертания за милиони хора.

Усещането за спешност бе резюмирано от директора на Международната агенция по енергетика Фатих Бирол: тази година се очаква да регистрираме втората най-висока стойност в историята на емисиите, причиняващи замърсяване, докато световната икономика се опитва да се възстанови от депресията, свързана с пандемията.

"На този етап данните не отговарят на обещанията и добивът на полезни изкопаеми продължава с пълна пара", каза той, като подчерта, че повече от половината от намаляването, необходимо за постигането на въглероден неутралитет до 2050 г., зависи от технически иновации, които все още не съществуват.

Две обстоятелства пораждат особена тревога у наблюдателите.

От една страна, финансовите усилия на големите икономики да помогнат на най-бедните страни с екологичния преход и да се справят с последиците от глобалното затопляне все още са недостатъчно въпреки новия принос на САЩ.

От друга страна, обещанията следва сега да бъдат претворени в детайлни планове.

"Правителствата поеха задължения, остава да видим дали ще ги изпълнят", казва Бил Хеър.

С особено внимание се следи дали американският президент няма да направи погрешен ход, особено предвид факта, че възможността да има нова промяна в Белия дом през 2024 г. поставя въпрос доверието в поетите задължения.

Дейвид Уаскоу казва, че Джо Байдън иска бързо да прокара реформите, необходими за възобновяемите енергии и за електрическите автомобили. Президентът и екипът му искат категорично да утвърдят промените, изтъква Уаскоу пред Франс прес.

Тези усилия обаче зависят от грандиозния инфраструктурен план, който зависи от това изключително разделения американски Конгрес да му даде зелена светлина, за което все още няма гаранция.

Вашингтон засега поставя акцента най-вече върху енергиите и транспортите, но целите му "в никакъв случай не могат да бъдат постигнати без другите сектори", изтъква Нейтън Хултман.

По БТА