ЕК с унищожителен доклад за петте европейски години на България

Организираната престъпност влияе дълбоко на икономиката и политиката

Липсата на посока в политиката задържа реформите

Организираната престъпност влияе дълбоко на икономиката и политиката

Организираната престъпност в България е "уникална" в сравнение с други европейски страни, защото оказва дълбоко влияние върху икономиката на страната. Това се посочва в мониторинговия доклад на Европейската комисия (ЕК), който ще бъде публикуван на 18 юли и чийто проект изтече предварително в различни български и европейски медии.

Организираната престъпност е важно предизвикателство за България, подчертава ЕК в оценката си за напредъка, постигнат през петте години от членството ни в ЕС.

Липсата на посока в политиката задържа реформите

В доклада на ЕК не само че не се споменава наличието на политическа воля за справяне с престъпността и корупцията, но се констатира, че има липса на посока в политиката, което задържа реформите.

Докладът отчита, че за 5 години е постигнат съществен напредък в основната законодателна рамка, и че предизвикателството сега е да се запълнят определени стратегически празноти и да се осигури ефективно приложение на законите.

Много от важните стъпки в реформата са били направени само заради външния натиск, което поставя под въпрос необратимостта на промените.

Както се очакваше, докладът за България е фокусиран върху организираната престъпност и провала на правоналагащите органи. В Румъния, която е единствената друга държава под наблюдение освен България, проблемите с корупцията този път са засенчени от опита на правителството да разруши демократичното разделение на властите, отбелязва EurActiv.

ЕК цитира данни на Европол, според които български организирани престъпни групи, специализирани основно в трафика на хора и измами с банкови карти, действат в 15 страни от ЕС и са сред най-разпространените в Европа.

Престъпността ограничава конкуренцията, инвестициите и влияе върху политиката

"Ролята и влиянието им зад граница са сравними с тези на други престъпни групи, но вътре в България те са уникални...Годишният оборот на 12-те най-влиятелни криминални структури е 1.8 млрд. евро...Те упражняват значително влияние върху българската икономика, което ограничава конкуренцията и чуждите инвестиции и осигурява платформа за влияние върху политическите процеси и държавните институции", пише в доклада.

В доклада се казва, че напредъкът на България е основно в по-бързия обмен на данни, но той е нищожен предвид мащаба на организираната ни престъпност.

България също така е уникална и с големия брой поръчкови убийства на високопоставени фигури - 150 за последното десетилетие, посочва ЕК и добавя, че много малко от тях са стигнали до съд, още по-малко са приключили с присъда, а през тази година са били извършени и нови поръчкови убийства.

Освен това е неясно дали тези престъпления са били систематично последвани от финансови разследвания, отбелязва ЕК. В действителност, правоналагащите органи в България често изглежда, че функционират в полза на престъпниците, не на жертвите. Независимо от различните стъпки, предприети под натиска на ЕС, резултатът е непропорционално скромен по отношение на най-важните случаи на корупция по върховете, някои от които се наблюдават от ЕК.

Посочва се, че действията срещу организираната престъпност са станали по-интензивни през 2010 г., когато полицията е поела по-активна роля и са били осъществени много от дълго отлаганите процедурни и институционални реформи, което е спечелило на България доверие сред правоприлагащите органи на другите страни. Резултатите обаче са определени като ограничени.

Пране на пари и луксозни имоти

Прането на пари явно е в големи мащаби, независимо от приетите закони. "Значителни по мащабите си инвестиции в недвижима собственост в туристически райони остават сериозна рискова зона за пране на пари, което може да бъде разследвано проактивно", съветва ЕК.

EurActiv отбелязва, че през последните години изникнаха много луксозни селища и курорти в най-атрактивните места, но техните реалните собственици и произходът на състоянието им остават до голяма степен неясни.

И освен това се шири безнаказаност. По важни дела бяха произнесени оправдателни присъди, докато доказателства, разпространени публично преди това, създадоха очаквания за осъдителни присъди. Такъв бе случаят с бившата шефка на НАП Мария Мургина, оправдана от съда в края на юни, независимо от значителните доказателства за корупция.

Очевидно ЕК е събирала данни от различни европейски компании, които оперират в България и които са се оплакали от произвол в съдебните решения, както и от опорочени конкурси за обществени поръчки.

Оплакванията, получени в ЕК, свързани със системата на обществените поръчки, продължават да растат и има явни случаи на сериозни нарушения на европейските правила в тази област, пише в доклада.

Няма независима антикорупционна структура

В частта "Борба с корупцията" Комисията подчертава, че в България няма независима антикорупционна институция с нужната власт и отговорност, и че трябва да обмисли създаването на такава.

Еврокомисията определя като смесени резултатите от работата на различните нови структури срещу корупцията на най-високо ниво. При измамите с еврофондове например след първоначалното увеличение на броя на делата, през 2011-а е последвал спад, повечето от случаите са били незначителни, а анализите на ЕК показват голям брой необяснимо прекратени дела и оправдателни решения.

Същите тенденции са отчетени и по делата за корупция въобще, а по сигналите за корупция и злоупотреба със служебно положение срещу магистрати системата реагира особено слабо. Корупцията и организираната престъпност често са свързани, задълбочените финансови разследвания са много важни, за да се разкрият връзките между организираната престъпност и политиката, в България на това не е било отделено достатъчно внимание, пише в доклада.

ЕК отново обръща внимание на имуществените декларации на публични фигури. Отбелязани са недостатъци в проверката им, както и че не е била спазена препоръката на ЕК да се проверява и произхода на имуществото.

За Комисията за конфликт на интереси е записано, че е поела задачите си, но още не е успяла да се докаже с убедителни решения по важни случаи.

Няма значителни подобрения в съдебната система

ЕК отчита редица оставащи слабости и в съдебната реформа. Изтеклият вариант на проектодколада не съдържа имена, в него обаче са ясно разпознаваеми и уволнението на съдия Мирослава Тодорова, и Красьо Черния, и "крайно нуждаещите се" магистрати с морски имоти – както и някои назначени при спорни обстоятелства членове на Висшия съдебен съвет, и избягалите от правосъдието Братя Галеви, предаде БНР.

За съдебната система е отбелязано, че от 2007 г. са постигнати резултати в прилагането на нова правна и институционална рамка, че вече се извършват независими проверки в съда и прокуратурата, че съдебната практика е започнала да се подобрява – но и че тези усилия все още не са довели до значителни подобрения на отчетността и ефективността на съдебната система.

Неуспех в спазването на разделението на властите

Правните процедури често са прекалено продължителни, дисциплинарната практика показва непоследователност, назначенията и повишенията в длъжност още не са прозрачни и подчинени на обективни и основани на заслугите критерии, пише ЕК. Според нея остават въпроси около независимостта на съдебната система, а част от нейните недостатъци са отражение на сериозните структурни и организационни слабости на Висшия съдебен съвет (ВСС) и прокуратурата.

При голям брой ключови съдебни назначения, извършени от парламента и от ВСС, липсваше прозрачност и обективност, и бяха помрачени от съмнения за политическо влияние, посочва ЕК.

"Независимостта на съдебната система беше поставена под въпрос от серия директни политически критики към определени съдии. Висшият съдебен съвет не предприе категорични действия в защита на независимостта. Общото впечатление е за неуспех в спазването на разделението на властите", пише в доклада.

Обърнато е внимание на непоследователността на дисциплинарните мерки. Подчертава се, че уволнението на председателя на Съюза на съдиите предизвиква тревога, както и че има разлики в натовареността на съдилищата в София и другите части на страната, която води до сериозно забавяне на дела и издаване на мотиви.

Професионалните организации са загрижени, че това дава възможност за субективно третиране – със санкции за някои съдии и толериране на други, отбелязва ЕК, чиито заключения явно напълно съвпадат с аргументите на уволнената съдия Тодорова и гилдийните и граждански организации, които я подкрепиха.

Дисциплинарната дейност от 2007 година насам показва известно снизхождение и сдържаност към сериозните случаи, особено свързаните с почтеността – по два емблематични случая на търговия с влияние последваха действия едва след обществен натиск, е записано в проектодоклада.

За избора на нов ВСС е отбелязано, че ЕК е препоръчала пряк вот, но българските власти са заявили, че е невъзможно да организират такъв до есента. Този избор, както и на нов главен прокурор, ще са сред индикаторите за устойчивостта на реформите, подчертава ЕК.

Новите, специализирани структури на ниво полиция, съд и прокуратура показват решителност за справяне с организираната престъпност, те обаче още не са доказали своята ефективност при сериозни случаи, а специализираният съд досега е издал решения предимно по маловажни дела, пише ЕК.

Виновни за слабите резултати са и полицията, и прокуратурата, и съдът

Слабите резултати по отделни случаи не могат да се припишат само на една институция – те се проявяват и в полицията, и в прокуратурата, и в съда, някои от тях имат системен характер, отбелязва Еврокомисията и посочва като доказателство за това бягството на две именити осъдени лица. "Няма политическа настойчивост за идентифициране и отстраняване на причините за този голям провал на системата", пише ЕК.

Голям проблем са оценката и администрирането на доказателствения материал, многото непълни и слаби обвинителни актове, прекаленото уповаване върху косвени доказателства, пише в доклада.

В доклада са отчетени значителен ръст на конфискуваното незаконно придобито имущество през 2011 г. и по-активен и строг подход от страна на тогавашния директор на натоварената с това комисия – отбелязано е обаче и че оставката му в началото на 2012 г. заради недостатъчна политическа подкрепа, хвърля съмнение върху посочените постижения.

Следващият доклад – при новото правителство в края на 2013

Заради всичко това ЕК предвижда да продължи мониторинга върху България. В доклада е записано, че страната има нужда от време, за да изпълни оставащите препоръки – общо 17 на брой, и че следващият доклад ще бъде чак в края на 2013 година, след парламентарните избори и шест месеца след встъпване в длъжност на новото правителство.

По този начин Еврокомисията за първи път ни "разделя" от Румъния, която ще бъде подложена на допълнителна оценка още в края на тази година – заради опасения, че излага на риск демократичните принципи, разделението на властите и върховенството на закона.

Междинните технически доклади за България, които се публикуваха през февруари, ще отпаднат въобще. Наблюдението обаче ще продължи с редовни експертни мисии у нас.

Друга новост е, че ЕК планира да продължи мониторинга съвместно с други страни членки, които явно са изявили желание да се включат в него.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?