Оригинални румънски рецепти: лазаня с конско месо

Последният скандал в отношенията между Румъния и Евроепйския съюз - конското месо, което нашите кланици изнасяли като говеждо и което стигнало до масите на британците под формата на лазаня - би трябвало да ни напомни основния източник на всички проблеми с адаптацията, които имаме откакто влязохме в клуба на ЕС. Независимо дали те се проявяват чрез недоволствата, свързани с бюджета на общността за 2014-2020 г., или са посочени в парливите заключения на доклада по механизма за сътрудничество и проверка в правосъдието.

Тази първостепенна причина е нашата неспособност да спазваме един набор от минимални правила, без които нито една общност не може да функционира. Неспособност, която се дължи и на безсилие, тъй като десетки години институциите на Румъния функционираха изолирани, но най-вече заради липсата на желание за дисциплина и честност на много от тези, които ги ръководят. Голяма част от нашия политически и административен елит гледа на спазването на правилата като на бреме.

Заобикалянето им, "креативното" им прилагане представляват цели, които те много по-добре разбират. Защото много повече им прилягат, понеже изискват точно "качеството", което ги е довело до сегашната им ръководна позиция - способността да извличаш ползи чрез игнорирането или нарушаването на някои ограничения, които други не са успели да прекрачат.

За нещастие, от гледна точка на нуждите на мнозинството от "неоправни", както и на дългосрочния курс на държавата, тарикатското ДНК на нашия елит се намира в хронична несъвместимост с ДНК-то, ориентирано към дисциплина, ефективност и конформизъм, на ЕС. Който преди да се нарече така от 1993 г. носеше наименование, което отразяваше много по-вярно същността му - Европейска икономическа общност.

Обединяващият континентален икономически проект не би могъл да съществува без стандартизирана система от закони, която да се прилага във всички страни членки. Тя е фундаментът на "общия пазар", от който сега е част и Румъния. Без тази система не би било възможно да съществува една ефективна бизнес верига, която да позволи на една кланица в Румъния да изнася месо за един търговец на едро от Кипър, който на свой ред да го продаде на компания в Люксембург, която да го пласира към шведска фирма, която да го пусне на пазара във Великобритания с посредничеството на филиала си във Франция.

Такъв вид производствено-търговски цикли има в цял свят. Но само в ЕС стоката може да мине границите на десетки страни на практика само с един-единствен печат. Едно огромно предимство от бюрократична гледна точка, което носи след себе си съществена икономия на време и пари за компаниите. Предимство, което обаче важи дотогава, докато всички страни членки изпълняват отговорно мисията си. Тоест поставят печата за заверка само на онези продукти или услуги, включени в цикъла, които наистина го заслужават. А когато веригата на доверието, която свързва помежду им всички европейски институции и страни, се скъса, дори само по вина на един-единствен елемент, самият фундамент на европейския проект е засегнат. Това нещо не разбират тези, които смятат, че Европа ни критикува прекомерно и че ни третира като граждани второ качество.

Ако се докаже, че някое шефче от някоя румънска институция е взело подкуп и е поставило печат за заверка там, където не е трябвало, скандалът на европейско ниво ще бъде огромен. И ще налее вода в мелницата не само на британските ксенофоби, но и на всички, които твърдят дори и днес, че не е трябвало да бъдем приемани в ЕС. Но въпреки че шумът на обвиненията по адрес на Румъния ще бъде оглушителен, проблемът в действителност е несравнимо по-малък, отколкото този, който разкри докладът по механизма за сътрудничество и проверка.

Защото едно е да имаш институция, която функционира неправилно и прави възможно това англичаните да ядат лазаня с конско месо вместо с говеждо, и друго е да имаш цяла съдебна система, която не функционира в необходимите параметри, за да създаде доверие.

Ако се докаже някаква вина от страна на санитарно-ветеринарните власти, ще бъдат засегнати компаниите, които изнасят хранителни продукти. Никой вече няма да бъде сигурен дали в контейнерите "Made in Romania" ще получи месо от охлюв или от гущер. Това би ни донесло огромни загуби. Но това, което се случва заради недоверието в съдебната система, ни струва всекидневно несравнимо повече. Цялата икономика, а не само отделен сектор, страда заради анемичния приток на чуждестранни капитали. Една явна последица от нежеланието на инвеститорите да дойдат в страна, в която не са убедени, че ако влязат в конфликт с държавата или с румънски партньор, няма да бъдат ощетени.

Опитите на някои политици от категорията на (лидера на либералите-бел. ред.) Крин Антонеску да демонстрират, че проблемът с липсата на доверие на Европа спрямо Румъния е изкуствен, а не пряко следствие от дълбокото неспазване на европейските правила, не правят друго освен да ни отдалечат от момента, в който ще бъдем приети като пълноправни членове на европейския клуб.

Колкото повече пищим, че сме преследвани, че Брюксел се държи като Високата порта, докато политиците се опитват да си осигурят имунитет пред закона чрез всевъзможни евтини трикове, толкова повече ще бъдем гледани с подозрение. И третирани по такъв начин, когато се водят преговори за жизненоважни неща. Каквото е бюджетът на общността.

Как си представя (премиерът - бел.ред.) Виктор Понта, че се приема недоволството му, че Румъния е получила само 39 милиарда евро, вместо 48 милиарда, както беше обявено първоначално, докато нивото на усвояването им продължава да е незначително? Нима си въобразява, че някой ще обърне внимание на вайканията му, ако правителството му не направи решителен скок спрямо резултатите на екипа на Емил Бок (бивш премиер от опозиционната сега Демократично-либерална партия - бел.ред.)? Как да имаш доверие в сериозността на някого, който се сърди, че не получил торта на три етажа, когато той не е в състояние да се справи дори с филията, която има в чинията си?

Добрата и лоша в същото време новина е, че ЕС няма да се откаже да иска доказателство след доказателство, че властите в Букурещ спазват правилата, с които са се ангажирали с подписването на договора за присъединяване.

Лошата новина е за политиците: те ще продължат да бъдат мъмрени и третирани като роднини от пещерната епоха всеки път, когато се опитат да си купят свободата с цената на разрушаването на правовата държава и със заробването на правосъдието.

Добрата новина е за всички честни хора: ако все още има някаква подкрепа, на която могат да разчитат в борбата с лакомия елит, тя е в решението, взето от Румъния преди години, да отстъпи част от прерогативите на администрацията на страната на някои държави, които са малко по-внимателни с правата на гражданите. Макар да не е голямо нещо, все пак е много повече отколкото можем да очакваме от тези, които ръководят днес страната.

Иронично и тъжно е, че дори да се докаже, че никой в Румъния не е сгрешил с нищо в скандала с конското месо, това ще мине незабелязано. Когато всички са свикнали да лъжеш и да мамиш, фактът, че веднъж си бил обвинен несправедливо, няма никакво значение. Това е цената, която плащаме за годините на координирани действия, насочени срещу тези норми, които биха орязали част от привилегиите на ръководната каста, но които биха направили от Румъния надежден член на европейския клуб.

По БТА