Оризът остава свещена храна в Япония, но е подложен на изпитание

Използван навремето като платежно средство и символ на богатство, оризът остава свещена храна в Япония. Той обаче е изгубил част от славата си, тъй като хората го консумират все по-малко, а фермерите едва преживяват с отглеждането на тази култура, информира Франс прес.

Възможно ли е секторът да е обречен на бавно изчезване? Във всички случаи той трябва да се модернизира, изтъква правителството на Шиндзо Абе, което започна бавна и трудна реформа, за да го подготви да се изправи срещу задаващата се чуждестранна конкуренция.

То реши да премахне тази година системата от квоти, въведена през 70-те години на миналия век, с цел да защити този продукт, боготворен до такава степен, че е използван в някои шинтоистки ритуали.

Досега държавата субсидираше фермите, отглеждащи ориз, които се съгласяваха да ограничат производството си под определен праг, за да се избегне свръхпредлагане и така да се стабилизират цените.

Тази политика на контрол обаче допринесе за това професията на фермер, отглеждащ ориз, да стане слабо рентабилна, от която е невъзможно човек да се прехранва. От общо 705 000 фермери в сектора в Япония почти всеки осми работи на непълно работно време.

Шиндзо Абе обаче не посмя да засегне деликатния въпрос за много високите мита за ориза (над 700 процента). Той защити запазването им в рамките на търговските преговори по споразумението за Транстихоокеанско партньорство, подписано от 11 страни, както и по търговското и инвестиционно споразумение между Япония и ЕС.

Положението обаче изглежда различно в преговорите със Съединените щати и експертите са на мнение, че Япония може да бъде принудена да направи отстъпки за селскостопанските продукти, за да избегне пагубни мита за автомобилостроенето.

Потреблението на ориз в Япония обаче е намаляло наполовина през последните години - до 54,6 килограма на човек през 2015 година спрямо пика от 118,3 килограма през 1963 година, по данни на министерството на земеделието.

"Бъдещето не е бляскаво", изтъква Мицуйоши Андо, експерт по ориза в Токийския университет. "Земеделските производители трябва да засилят конкурентоспособността си, най-вече като произвеждат по-мащабно". Това обаче е невъзможно предизвикателство в планинските райони, където се отглеждат 40 процента от оризовата реколта.

При всяко положение "броят на хората, които ще могат да оцелеят (с отглеждане на ориз) ще бъде ограничен, тъй като потреблението на ориз никога няма отново да нарасне", защото вкусовете се променят под влияние на Запада, прогнозира експертът.