Осем години по-късно: Какви поуки си извадихме за лекарските грешки?

“Дано смъртта на това дете да е един добър катализатор за това ние с вас да решим това системна грешка ли е или лична грешка... Но тъй като това е системна грешка, ако не бъдат взети мерки, догодина или тази година, или утре, или след 10 години ние отново ще се срещнем с такова нещо“. Думите са на проф. Милан Миланов, тогава председател на Етичната комисия на Българския лекарски съюз, изречени на 13 януари 2011 г. по време на парламентарно изслушване на заинтересованите страни по повод смъртта на 4-годишната Гергана Илиева след операция на сливици в университетската болница Царица Йоанна – ИСУЛ.

Случаят бе окончателно разрешен едва в началото на тази година, когато Върховният касационен съд осъди на две години условно столичния лекар Михаил Маджунов заради грешки, които в крайна сметка са довели до смъртта на 4-годишната Гергана. Подсъдими с него бяха още двама негови колеги, които получиха условни присъди от по 6 месеца.

Осем години по-късно можем спокойно да кажем, че този случай за съжаление не стана катализатор на нищо и продължаваме да се въртим в един и същи омагьосан кръг всеки път, когато в общественото пространство бъде произнесена взривоопасната квалификация "лекарска грешка".

Дежа вю

Същият сценарий се разиграва отново в последните седмици заради смъртните случаи с две жени при раждане – едната в университетската болница в Плевен и другата в многопрофилната болница в Сливен. Близките обвиняват лекари в допуснати грешки, а Лекарският съюз и медицинското съсловие заемат отбранителна позиция, призовавайки да не се вменява недоказана вина.

Пациенти обвиняват лекари в лъжа и обратното, напрежението ескалира, кризата в доверието се задълбочава. Медиите са обвинени, че с непрофесионално отразяване наливат масло в огъня; здравните власти и прокуратурата започват дежурните проверки.

И така историята се повтаря за пореден път, за да се убедим отново, че никакви поуки не са извлечени, грешките панически се отричат и има наложена стигма към самото произнасяне на думата "грешка".

И понеже за грешки е редно да се говори само когато са доказани, избираме да говорим за тях през призмата на случая на Гергана.

Този случай действително разтърси дълбоко цялото общество, събра многократно на една маса лекарското съсловие, депутати, омбудсмана, проверяващите органи, пациенти.

Последваха обещания, че ще се търсят поуки от медицинските грешки, а не назидание и сатанизиране на отделни хора.

Продължава да няма регистър на медицинските грешки

От Българския лекарски съюз тогава обещаха да организират дебат за изграждането на регистър на медицинските грешки. Идеята бе във всяко лечебно заведение да има отговорник по регистрирането и подаването на данни за нежеланите събития към анонимен регистър, за да не се сочат с пръст конкретни хора, а в същото време пропуските да се анализират и съответно да се предприемат мерки.

Днес, почти осем години по-късно, такъв регистър все още няма, защото съсловната лекарска организация не може да се реши на тази стъпка, която в много по-голяма степен би допринесла за защитата на нейните членове, отколкото настоящото позорно петно.

В някои държави като Германия, например, има механизъм за анонимно докладване от лекарите на нежелани събития и дори на такива, предотвратени в последния възможен момент. "Да не си признаеш, когато си допуснал грешка, е най-вредното и най-грешното поведение", казва президентът на лекарското съсловие в Берлин Гюнтер Йониц, цитиран в материал на Дойче веле по темата от 2012 г.  То разкрива цивилизационната разлика в разбиранията на българската и германската съсловна организация.

У нас вина никога не се признава, тя подлежи на доказване в съда.

Само преди два дни главният секретар на БЛС д-р Стоян Борисов оспори откритата от медицинския одит грешка в случая с починалата родилка в Плевен и обяви, че "неуспешната интубация не е грешка, а пропуск".

Същевременно в България продължаваме да не знаем колко са медицинските грешки, какви са причините за тях, докъде стига личната отговорност и доколко грешките са продукт на зле уредената здравна система. Не знаем кои са най-характерните грешки в отделните специалности и като не знаем, не можем да им противодействаме. И рискуваме те да се повтарят.

Наличните данни за Европа сочат, че при между 8% и 12% от хоспитализациите се наблюдават медицински грешки и нежелани събития. В това число попадат различни вътреболнични инфекции, допуснати грешки от лекуващия екип, грешно предписани и дозирани лекарства. Анализите сочат, че прилагането на стратегии за намаляване на нежеланите събития могат да ги редуцират с 50%-70%.

В САЩ по различни данни между 250 000 и 440 000 души умират всяка година заради медицински грешки. Според Института по медицина Institute of Medicine (IOM) в големия брой случаи тези грешки не са причинени от конкретен човек, който предоставя медицинска помощ или услуга, а са следствие от неправилна организация, от грешки в самата система.

Системата ни убива

Безспорно личната отговорност също е важна, особено за близките на засегнатите от лекарска грешка, които търсят възмездие. Но персоналното наказание не би могло да промени неработещата система.

За да се намали рискът от грешки и да се повиши безопасността на пациентите е нужна промяна в системата, което става чрез политиките, законите, медицинските стандарти, правилата за добра медицинска практика.

Самите лекари и медицински персонал също са в голяма степен жертви на зле организираната система, тъй като тя ги принуждава да работят в незащитена среда.

Случаят на Гергана повдигна и дебат за това, че е необходимо цялостно преразглеждане на финансирането и организацията на педиатричните пътеки, като това е валидно и за много други пренебрегвани през годините специалности.

Сменилите се през тези години правителства, парламентарни мнозинства, министри, управители на здравната каса и председатели на БЛС не допринесоха с нищо съществено за подобряването на тази ситуация. 

През 2017 г. парламентарната здравна комисия отново събра всички заинтересовани страни, за да констатират, че педиатрията у нас е в тежка финансова и кадрова криза, заради което сме изправени пред опасността от увеличаване на детската смъртност. 

Увеличение на цените на някои пътеки и то символично има едва от тази година, но финансирането на цялата система продължава да е все така сбъркано.

Наказани лекари има

Много често, когато напрежението между лекари и пациенти ескалира, се чува мантрата, че "няма осъдени лекари". Но това не е така.

От близо 300 дела срещу болници и лекари 52% от исковете се отхвърлят в съда като неоснователни, т.е. грешка не е открита или няма достатъчно доказателства за такава.

В около 28% от случаите е доказана вина, а при 20% от делата още няма влязло в сила решение.

Всяка година у нас се завеждат по около 40 дела срещу болници и лекари, като броят им в последните години нараства.

Комуникацията лекар-пациент куца

Мащабното проучване на съдебната практика за лекарски грешки на адвокат Мария Шаркова от миналата година хвърли светлина върху това, че в голямата си част делата за лекарски грешки се водят заради лоша комуникация  между лекар и пациент. Т.е. на пациента не е обяснено достатъчно добре какво да очаква или се е сблъскал с грубо и унизително отношение.

Тук причините отново могат да бъдат търсени в зле уредената система, която е източник на многобройни конфликтни ситуации заради необходимостта от доплащане, огромната бумащина и финансови рестрикции за лечебните заведения.

Но и заради откровено грубото отношение, което пациентите понякога срещат от лекари, сестри, санитари.

Арогантността не е чужда и на съсловната организация на лекарите – Българския лекарски съюз, който заради системния отказ да признае грешките на свои колеги, дори когато ги има, само задълбочава общественото недоволство срещу гилдията. Разбира се, има и прояви на професионална и гражданска доблест, какъвто е случаят с подалия оставка председател на регионалната лекарска колегия в Ловеч заради случая с починалото новородено в Тетевен през 2015 година, чиято майка се оплака от тормоз по време на раждането.

Д-р Радослав Иванов подаде оставка в знак на несъгласие с решението на етичната комисия на колегията, че водилата раждането лекарка е действала професионално. 

”Като председател поне аз трябва да поема отговорност и подавам молбата си за оставка. След като никой друг не я поема, аз искам да я поема, тъй като смятам, мое лично убеждение е, че има нарушения и тези взаимоотношения, които демонстрира докторката, която е водила раждането, противоречат на доста точки от Кодекса по професионална етика и би трябвало да има и наказания”, заяви тогава д-р Иванов.

Медиите също имаме вина, но няма как да носим основната отговорност за лошата комуникация между лекар и пациент, както много често се чува в последните дни.

Защото преди да стигне до телевизионния ефир и интернет пространството, недоволството първо се е зародило в болницата или лекарския кабинет и не е било туширано на място.

Да, това е много трудно понякога, особено когато медиците се сблъскват с агресивни или пияни пациенти, страдат от бърнаут синдром след поредното 24-часово дежурство и работа в три болници, за да може всяка от тях да работи със здравната каса.

Или когато се чудят как да балансират между интересите на пациента и лимитите на здравната каса.

Пациентите и техните близки обаче също са изправени пред огромни изпитания - със заболяването, с цялата бумащина, разкарване и хаос, за да понесат и да бъдат навиквани и нагрубявани.

Специалистите отчитат като все по-сериозен проблем това, че комуникацията с пациента не се учи в медицинските университети и зависи изцяло от субективните качества и умения на конкретния медик.

Показателен за ролята на общуването е случай от американската съдебна практика, при който по време на изслушването на хирург в съдебната зала, пациентката се обръща към него с думите: "Ако ми бяхте обяснили това, което казахте днес, никога нямаше да ви съдя".

Затова комуникацията  с пациентите става все по-важна, особено в наши дни, когато приложения с помощта на изкуствен интелект са в състояние да поставят по-точна диагноза от истински лекар, а пациентите имат достъп до европейските и световни ръководства за лечение на своето заболяване, поставят все повече въпроси и се отнасят критично към предписанията на своя лекар.

Да, това може да е ужасно унизително и дразнещо за човек, учил повече от всеки друг, за да практикува професията си, но светът се променя, а с него и самата комуникация.