Осем страни, сред които и България, съгласни за ръст на вноската в ЕС

Правителството отрича, въпреки че преди време български евродепутат каза, че сме за вдигане на вноската до 1.1% от БНД

Осем страни, сред които и България, съгласни за ръст на вноската в ЕС

Осем страни от Източна Европа се договориха в петък да подкрепят увеличаването на вноските си в ЕС след напускането на Великобритания за следващия програмен период след 2020 г., съобщи Ройтерс.

Това са Унгария, Полша, Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, България и Румъния, които получават повече средства, отколкото внасят в европейския бюджет.

Представители на осемте страни са имали среща с еврокомисаря по бюджет и финанси Гюнтер Йотингер в Будапеща. Една от обсъдените теми е била бюджетната рамка за следващия програмен период. Срещата е била неформална и в нея са участвали министри и висши служители отговарящи за еврофондовете в осемте страни. България е била представена от директора на Централното координационно звено към Министерския съвет Иван Иванов.

В момента най-големият източник на приходи в бюджета на ЕС идва от вноската, която страните членки плащат. Тя е 1 процент от брутния национален доход (БНД) на всяка държава-членка. Предложението е вноската да бъде увеличена до 1.1 на сто.

Миналият месец Гюнтер Йотингер заяви, че в следващият бюджет на ЕС, вноските на страните членки трябва да се увеличат от около 1% до малко повече от 1.1%, за да се компенсират средствата, които ЕС няма да получава след "Брекзит".

Излизането на Великобритания от ЕС през март следващата година се очаква да отвори дупка от около 12 милиарда евро в годишния бюджет, който в момента възлиза на около 140 милиарда евро.

Бившите комунистически страни са предимно нетни получатели на средства от ЕС и се притесняват, че недостигът в бюджета на ЕС ще ги остави с по-малко пари, отбелязва Ройтерс.

По тази причина те са съгласни на вдигането на вноската, но срещат отпор от нетните донори на Запад, които не искат да компенсират недостига на средства за тяхна сметка.

"Осемте страни се договориха с увеличаването на пропорционалното плащане на брутния национален доход, което е голям успех на деня", заяви Янош Лазар, началник на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан, на пресконференция след срещата. По думите му "осемте страни са се договорили за възможността плащането да се увеличи до 1.1% от брутния национален доход." "Окуражаваме Комисията да има много амбициозен бюджет, защото имаме нужда от нови свежи пари за нови задачи", добави Лазар, цитиран от Ройтерс.

Гюнтер Йотингер каза, че след като Великобритания напусне ЕС, ще са нужни бюджетни съкращения. "Изключително съм благодарен на осемте държави-членки, че са готови да допринесат малко повече за бюджета", допълни той.

Осемте източни страни очакват още ЕС да намали бюрокрацията и да направи бюджетния процес по-прост, по-бърз и по-евтин, каза Лазар.

България не е изразявала позиция за увеличаване на вноската за членство в Европейския съюз, съобщи Министерството на финансите, след излизането на новината от срещата в Будапеща.

Правителството заявява, че подобна позиция не е била обсъждана в нито един работен или официален формат за преговори между държавите-членки и Европейската комисия. 

Първото предложение на ЕК за бюджета на ЕС за следващия програмен период се очаква да бъде представено през месец май тази година по време на българското европредседателство. Предвидени са две тематични конференции на високо ниво през март и през юни за  многогодишната финансова рамка на Съюза след 2020 г., се казва още в съобщението на финансовото министерство.

В края на октомври евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ЕНП) прогнозира, че ще се стигне до увеличаване на вноската до 1.1% от брутния национален доход. Той заяви, че не очаква преговорите с нетните донори да бъдат тежки, а аргументът му беше, че ако те откажат, тяхното място ще бъде заето от други.

Най-вероятно реакцията на българското правителство идва, защото страната ни в момента председателства Съвета на Европа и жеелае да пази неутралитет, докато Йотингер не представи разпределението на бюджета по пера през май.

Другата причина да бъдем предпазливи преди нетните донори да са се произнесли е очакването за включването ни в Шенген, което вече видимо изнервя премиера Бойко Борисов, както и кандидатстването ни за чакалнята на еврозоната.

България, заедно с останалите страни от  Източна Европа, настоява за запазване на парите за земеделските фондове и кохезионния, които със сигурност ще бъдат орязани заради новите предизвикателства - сигурност, отбрана, миграция и бежанци.

Споделяне
Още от Европа