Още догодина може да тръгне климатичният фонд за развиващите се страни

Лидерите на Общността на обединените нации се върнаха към идеята за мултимилиарден план в помощ на развиващите се страни да се справят с климатичните промени и да намалят парниковите си газове, предаде ББС в понеделник. Дания пък излезе с проект на предложение за конференцията, според което светът трябва да ограничи парниковите си емисии с 50 процента до 2050 г. спрямо нивата от 1990 г., като най-големи съкращения трябва да си наложат богатите страни, съобщи Ройтерс.

Предложеният от лидерите на Великобритания и Франция специален фонд трябва да стартира следващата година и годишно да разпределя по 10 млрд. долара до 2012 г.

Много от членовете на Общността са островни държави, които са застрашени от покачващото се морско ниво.

Лидерите също така призовават за обмислянето на по-сериозни мерки срещу глобалното затопляне по време на срещата за климата в Копенхаген следващия месец. Те са съгласни да се търси обвързващо международно споразумение, но също приемат, че такова може да изчака до 2010 г.

В разпространено след среща в Тринидад изявление се посочва, че лидерите на общността приветстват като част от споразумението в Копенхаген да се развие инициатива за фонд, който да започне работа през 2010 г. с ниво на разпределяни ресурси от 10 млрд. долара годишно до 2012 г.

Британският външен министър Дейвид Милибанд каза, че декларацията изпраща напълно ясно политическо послание.

"Показахме, че може да се намери общ език между страните независимо от техните различия, от това дали се малки или големи, бедни или богати, защото климатичните промени засягат всички ни“, допълни той. Според него този “бързо стартиращ фонд“ за адаптация трябва да бъде фокусиран върху най-бедните и най-уязвимите страни, като финансирането ще се увеличава след 2012 г.

Премиерът на Великобритания Гордън Браун заяви, че половината от 10-те млрд. долара трябва да помогнат на развиващите се страни да намалят техните парникови газове, а с останалата част ще им се помогне да се адаптират към климатичните промени.

Първите плащания ще бъдат направени следващата година.

Австралийският премиер Кевин Ръд подчерта, че е “дошло време за действия“.

Срещата между лидерите на общността се състоя дни след като САЩ и Китай обявиха намеренията си за съкращаване на парниковите газове

“Часовникът до Копенхаген тик-така. Ние постигнахме следваща значима стъпка за постигането на всеобхватно споразумение в Копенхаген“, каза Ръд.

Премиерът на Индия Манмохан Сингх заяви, че неговата страна смята да обяви амбициозни планове за намаляването на въглеродните си емисии. Той обаче подчерта, че предложението на Индия ще зависи от това доколко останалите страни са готови да споделят този товар.

Говорейки на срещата генералният секретар на ООН Бан-ки Мун заяви, че вярва в подписването на споразумението в Копенхаген след позитивните сигнали, отправени от някои страни за намаляване на емисиите им. Има обаче и песимисти за резултатите от започващата на 8 декември среща на върха в датската столица.

Станалото ясно в понеделник предложение на Дания за намаляване на въглеродните емисии предвижда общо намаление с 50 на сто да 2050 г., като богатите страни трябва да са отговорни за 80 % от спада на парниковите газове. Сега заложените цели са 20 на сто редукция до 2020 г.

Проектът, който може да залегне в основата на политическото споразумение в края на преговорите в Копенхаген, предвижда количеството на емисиите да отчете пик през 2020 г..

В документа не са посочени краткосрочни цели за ограничаването на емисиите на развитите страни, каквото е едно от ключовите изисквания на развиващите се страни.

Проектодокументът предлага да се вземат мерки да се ограничи покачването на средните температури на планетата до не повече от два градуса по Целзий.

Светът се надява на срещата в Копенхаген през декември да се стигне до съществено политическо споразумение между бедни и богати нации – кой, с колко и докога ще съкрати емисиите си на вредни газове в атмосферата.