Още един опит в Ирак

Докладът на проучвателната мисия на ООН за положението в Ирак вчера върна администрацията на Буш пред черната дъска. Докладът на ООН одобри предпочитания от администрацията краен срок - 30 юни - за предаване на властта на иракчаните, но наложи вето на нейния план за създаване на преходно правителство чрез подбор на кандидатите на партийни събрания.

Друга от целите на САЩ - договарянето на двустранно споразумение за продължаване на американското военно присъствие в страната - бе засега оставена настрана, а третата цел - написването до края на тази седмица на временна конституция - може да бъде постигната, а може и да не бъде постигната.

При всяко положение администрацията има да се оправя с тази бъркотия, да изработи нова и по-ефикасна политическа и военна стратегия. Добрата новина е, че сега вече е по-ясно какво ще е необходимо за успешното предаване на властта, има и приемлив шанс за успех.

Първият елемент от новата политика трябва да бъде продължаващото участие на Обединените нации, които може да се окажат по-способни от САЩ да постигнат консенсус между иракчаните и техните политически лидери. Засега шиитският лидер аятолах Али Систани, който отказва да приеме твърденията на САЩ, че избори са невъзможни преди 30 юни, не е оспорил сходното мнение на пратеника на ООН Лахдар Ибрахими, който за разлика от американския администратор Пол Бремър, имаше възможност да се срещне лично с духовния водач.

Ибрахими, който помогна да се договори формулата за политическото предаване на властта в Афганистан, трябва да бъде насърчен на направи същото и в Ирак. Официални лица от администрацията казват, че са готови да приемат активната роля на ООН, както и нова резолюция на Съвета за сигурност на ООН в нейна подкрепа, ако това е изискването на Кофи Анан. Това е вярната посока.

Ако нещата бъдат пратени в Съвета за сигурност, ще трябва да се преговаря с някои негови членове като Русия и Франция, които продължават да са на различно мнение със САЩ по иракския въпрос. Но през последните месеци бе преподаден и още един урок: за успешния иракски преход ще се изисква по-широка подкрепа, както от чужбина, така и вътре в страната.

Франция и други правителства, които бяха против войната, сега признават, че стабилизирането на Ирак е жизнено важно за техните интереси.

Щом е така, трябва да са готови да подкрепят ръководените от ООН усилия за създаване на временно правителство, за организиране на избори и написване на нова конституция. Широката международна подкрепа ще помогне да бъдат убедени иракските политически и етнически фракции да се съгласят с плана, да бъдат спечели онези, които се противят на всяко нещо, което изглежда спонсорирано от САЩ.

Администрацията вече направи няколко опита да върви напред, без широк консенсус или широко одобрен мандат - частично поради логистични причини, но също така и с надеждата да гарантира, че в следвоенния ред ще преобладават либералните принципи и прозападните лидери. Сега вече трябва да е станало ясно, че този"пряк път" няма да сработи. Назначеният от САЩ Иракски управляващ съвет не разполага с пряката политическа власт да одобри споразумение за американските сили, както вече си признаха мнозина от неговите членове.

Временната конституция, която той подготвя, също може да бъде отхвърлена, макар че официални лица от администрацията ни убеждават, че си струва да се положат усилия за изпълнение на този проект. Но съветът най-вероятно няма да бъде в състояние да управлява ефикасно Ирак, дори за кратък период. Запазвайки връзките си със светски настроените иракски демократи, администрацията на Буш трябва в същото време да насочи вниманието си към това бързо да включи повече иракски лидери в процеса на вземане на решения за преходната администрация.

Американската администрация може и трябва да продължи да настоява за утвърждаване на основните принципи на демокрация и човешките права; но, ако прави това като част от коалиция и в партньорство с Обединените нации, шансовете ѝ за успех ще са по-големи.

По БТА

Споделяне
Още от Свят

Как оценявате кризисните икономически мерки на правителството?