Още няма консенсус за болничните, държавата е твърдо против да плаща първите 3 дни

Личните лекари искат службите по трудова медицина да поемат контрола по спазването им

Още няма консенсус за болничните, държавата е твърдо против да плаща първите 3 дни

Въпросът как да се плащат първите три дни от болничния продължава да стои на дневен ред, но между социалните партньори все още няма постигнат консенсус. Бизнесът продължава да настоява да бъде разтоварен. Държавата пък е твърдо против НОИ да поеме първите три дни от болничния, които сега се плащат от работодателя в размер на 70% от осигурителния доход.

В момента работещият получава от работодателя покритие от 70% от осигурителния доход през първите три дни на болничния и 80% от осигурителния доход от четвъртия ден нататък - от НОИ. Бизнесът настоява да бъде разтоварен, тъй като смята, че голяма част от болничните са фалшиви и по искане на работодателски организации в края на миналата година държавата предложи първият ден да остане за сметка на работещия и да не плаща. Правителството бързо оттегли предложението заради надигналото се гражданско и синдикално недоволство и сформира работна група по проблема, а НОИ изготви анализ, който обаче не потвърди твърденията на бизнеса за прекомерно сливане на болнични с почивни дни .

"Темата за режима на изплащането на първите три дни болнични стои на дневен ред, но на този етап държавата не подкрепя това да изплаща първите три дни болнични", коментира в четвъртък социалният министър Деница Сачева. Тя припомни, че преминаването на изплащането на първите три дни болнични към НОИ би струвало около 200 милиона лева годишно, а се работи в условията на ограничен бюджет при зададени приоритети.

Според нея изборът е дали искаме да инвестираме тези 200 милиона в конкретни политики или да ги инвестираме в болнични и ако искаме да е в болнични - възниква въпросът откъде ще дойдат парите за това - дали сме съгласни да увеличаваме разходите на бюджета, като същевременно увеличаваме данъците.

В момента работещите задължително се осигуряват за рисковете "общо заболяване" и "майчинство" и размерът на осигурителната вноска за тези рискове е 3.5 на сто от осигурителния доход, разпределена между работодател и осигурен в съотношение 60:40.

Ще се заложи на контрол и превенция

"Ако ние се борим с това, че има фалшиви болнични, че хората взимат болнични без да имат нужда от тях, че лекарите ги изписват без нужда, или пък работодателите по някакъв начин злоупотребяват с тях, не виждам как мярката с прехвърлянето на плащането от работодателите към държавата ще реши проблемите със злоупотребите", каза Сачева.

До момента има подадени сигнали в прокуратурата за фирми, източващи бюджета през фалшиви болнични, но се чакат окончателни резултати от проверките.

Според Сачева е важно да има по-добра информационна свързаност между здравната система и работодателите, така че работодателите да получават бързо информация за това, когато техен служител е в болнични.

Необходима е по-голяма активност и комплексни мерки на институциите, включително и на службите по трудова медицина, защото най-ефективният контрол е този, правен на място, убедена е тя. За ангажиране на службите по трудова медицина с контрола настояват и общопрактикуващите лекари, които отказват цялата отговорност да се прехвърля върху хората, които издават болничните.

Сачева смята, че трябва да се работи основно върху контрола и превенцията, така че повечето мерки, които се очаква да бъдат обсъдени и одобрени от Националния съвет за тристранно сътрудничество са свързани с повишаване на контрола и взаимодействието между МЗ, НОИ и службите по трудова медицина.

Джипитата искат службите по трудова медицина да поемат контрола

Преди ден Сдружението на общопрактикуващите лекари излезе с предложения за подобряване контрола над болничните. Джипитата са на мнение, че лекарите и лечебните заведения, които издават болнични листове не могат да отговарят за спазването на предписания режим от пациента, но работодателите биха могли да възложат на службите по трудова медицина да извършват проверки в тази посока.

Личните лекари смятат, че не трябва да се допуска разширяване на правомощията на Регионалните съвети към РЗИ, както предлага НОИ, защото това са структури, които не разполагат с необходимия капацитет за контрол – нито като кадрова и ресурсна обезпеченост, нито като софтуер.

По тази причина от сдружението предлагат тези съвети да бъдат закрити, а в същото време да са разширят правомощията на Службите по трудова медицина, на които да се възложи провеждането на ежегодни анализи на заболеваемостта в предприятията и организациите, в рамките на които да се идентифицират случаите на често боледуващи служители и на "съмнителни" от гледна точка на работодателя.
Хората, които често са излизали в отпуск по болест да бъдат включвани в разширени профилактични прегледи, по-задълбочени в сравнение със стандартния годишен профилактичен преглед, да бъдат разработени и детайлни оценки на факторите на трудовата среда, представляващи потенциална причина за по-често боледуване.

Личните лекари настояват също така да не се намалява сега установения брой дни и реда на издаването на болнични, защото това би било в ущърб на болния и би имало отрицателен икономически ефект, тъй като ще се налага недолекувани и нездрави хора да се връщат в работна среда. В своя анализ по темата НОИ предложи лекарите да могат да издават еднолично 7 вместо 14 дни непрекъснат болничен за едно или повече заболявания, но за не повече от 20 дни с прекъсване в рамките на една календарна година.

Личните лекари предлагат в зависимост от състоянието на болния в болничния лист да се определя един от три възможни режимаболничен; санаторно-курортен; домашен без да напуска района на населеното място. Домашен означава лечението да се провежда, като пациентът не пребивава в болница или друго лечебно заведение, а е в дома. За яснота може да има две поддефиниции: домашен-свободен (бележка-лекува се в дома, а не на работа или в болница или другаде и не напуска населеното място); домашен-карантина (не напуска дома-в случаи на силно заразни болести). Лекарите предлагат и вариант: домашен режим с право пациентът да отиде в друго населено място в границите на България. "Какъв е смисълът на ограничението само в населеното място или извън него, след като е свободен?. Не са редки случаите когато самото лечение е проведено в друго населено място(голям град),пациентът живее в на друго място и трябва да ходи на контролни прегледи пак в другото населено място", обясняват те.

"Независимо какви режими ще бъдат възприети, кой, кога и на сто процента да бъде указан от лекаря, няма как да се разпише в задължаваща административна разпоредба, а по-скоро трябва да е ориентир. Дори едно и също заболяване протича различно при различните пациенти. Пример, печалният ни опит от преди седем години, когато със свое указание НОИ задължи общопрактикуващите лекари да определят режим "Свободен без напускане на населеното място" при издаване на болничен лист на майка за гледане на болно дете. Тази разпоредба би могла да се приложи за пациенти живеещи в голям град, но тя наложи майките живеещите в селата и малките градове да нарушават режима, за да заведат детето си в близкия по-голям град на изследване или консултация с лекар от специализираната помощ", посочват личните лекари. 

Споделяне

Още по темата

Още от България

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?