Още по-нови промени в закона за строителите преди второто четене

Още един вариант на законопроекта за регистрацията на строителните фирми се появи в парламентарната комисия по местно самоуправление. Това стана на заседанието в сряда, когато проектът трябваше да бъде одобрен окончателно преди второ четене в пленарна зала. Зам.- шефът на комисията Костадин Паскалев от БСП и други негови колеги казаха, че са получили поредния вариант няколко часа преди заседанието.

Внесеният от правителството проект на Закон за централния професионален регистър на строителните фирми се превърна в проект за Закон за камарата на строителите. Това наименование бе прието единодушно от всички народни представители.

Народните представители разписаха подробно как ще функционира новия браншови съюз. След влизане в сила на новия закон, министърът на регионалното развитие ще сформира комисия, която да подготви устава на новата строителна камара и наредбата, в която ще се разпишат правилата за регистрация.

Депутатите приеха предложението на колегата си Евгени Чачев (ДСБ) ръководството на камарата да се състои от 29 души – по един представител от всяка област и председател.

Комисията одобри още нови критерии за вписване на регистъра с право за строителството на обекти от първа категория по класификацията на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Фирмите, които ще получават право за регистрация в най-високия клас трябва да имат дълготрайни материални активи (ДМА) над 500 хил.лв., приходи от продажби за година от минимум 3 млн.лв. и работници на щат най-малко 50 души. От комисията по местно самоуправление решиха да намалят искания числен състав за работници на щат от 50 на 30 души за фирмите, които ще искат вписване за строежите от 2-ра категория.

Председателят на комисията Ремзи Осман (ДПС) уточни, че това са минимални изисквания за вписване в регистъра, а не критерии за печелене на обекти по тръжни процедури.

На практика обаче категоризацията на строителните фирми ще играе роля при кандидатстване за поръчки, като е ясно, че първоразрядните ще имат шанс за най- големите. По този начин фирмите в строителния бранш се пресяват, което ще утвърди официално съществуващия монопол на две-три компании.  

Депутатите приеха глобите и другите административни наказания за строителите, които работят без да са вписани в регистър да се разпишат в ЗУТ.

Те завишиха сериозно внесените от правителството глоби. Ако строителна фирма работи на обект от 1-ва категория без да е вписана в централния професионален регистър, то тя подлежи на глоба от 50 до 100 хил.лв.

При строежите от 2-ра категория, финансовото наказание е от 30 до 50 хил.лв., а за строежите от 3-та до 5-та категория глобата е от 10 до 30 хил.лв.

Депутатите решиха да намалят глобата за фирмите, които извършват дребни ремонти без да са вписани в регистъра от 2 до 5 хил.лв. Предложението на правителството беше те да се наказват с глоба до 10 хил.лв.