След анкета за новия училищен закон

Още се обмисля дали основното образование да е до седми или до осми клас

Все още има привърженици на възпитателната мярка бой за проблемните ученици

Проф. Анелия Клисарова. Сн. БГНЕС

Няма единодушно мнение сред обществото дали основното образование да приключва със завършен седми или осми клас. Това показват резултатите от анкета на Министерството на образованието и науката в интернет по базови въпроси, свързани с проекта на нов закон за училищното образование. В момента основното образование е до осми клас.

Във всеки случай анкетираните, които предлагат основното образование да завършва след девети клас, са малцинство и този вариант няма да бъде взет под внимание, каза министърът на образованието Анелия Клисарова в четвъртък, представяйки резултатите от анкетата.

В допитването са се включили 8724 души, като учителите и възпиталите са почти половината от всички или 43.5%, родителите са 10.2 на сто, студентите са 13 процента, а пенсионерите са 1.1 процента. Три четвърти или 76 процента от всички, включили се в анкетата, са жени.

Един от най-сериозните въпроси в анкетата е кога да се завършва основното образование, посочи министър Клисарова. Тя съобщи, че 39.9 на сто от участниците в допитването искат основното образование да бъде от първи до осми клас, а същият дял - 39.4 на сто от анкетираните смятат, че то трябва да е от първи до седми клас.

Само 20,6 на сто от анкетираните са на мнение, че основното образование трябва да продължи от първи до девети клас.

Малката разлика в мненията основното образование да завършва в седми или в осми клас означава, че този въпрос остава отворен, но вече няма да се обсъжда вариантът то да бъде до девети клас, обясни министър Клисарова.

Тя обясни, че най-голям дял от анкетираните, искащи основното образование да е в края на осми клас, са на учителите и на хората от малките населени места, както и на хората между 30 и 40 години. По-младите хора - до 29-годишна възраст, предпочитат основното образование да е до седми клас, посочи Анелия Клисарова.

На въпроса дали децата до четвърти клас трябва да повтарят класи при слаб успех, близо 69% от взелите участие в допитването отговарят, че трябва да има повтаряне на класа. Останалите от участниците са на обратното мнение.

80% от учителите, участвали в анкетата, са за повтаряне на класа на учениците до четвърти клас. Родителите до 29-годишна възраст смятат, че няма нужда малките ученици да повтарят, но 61 процента от родителите в активната възраст са на мнение, че трябва да се повтарят класовете. Затова, може би, трябва да се реши в първи и във втори клас учениците да не повтарят, но в трети и в четвърти клас критериите да са по-строги, за да са вече грамотни децата в четвърти клас, коментира министър Клисарова.

Почти половината от отговорилите на въпросите (47.3 на сто) посочват, че не трябва да има национално външно оценяване в четвърти клас, като 54 процента от учителите не го искат и това ме изненада, каза министър Клисарова. Тя добави, че на обратното мнение са 36.7 на сто.

Интересно предложение има по отношение на математическите гимназии. 74.4 на сто от анкетираните заявяват, че тези училища трябва да имат статут на специализирани, както е със спортните и художествените училища, защото математиката се смята за талант, каза министър Клисарова.

Близо 70% от попълнилите допитването искат да има разрешителен режим за частните занимални, като най-голям дял от тях е на родителите и на учителите. "Сега има частни занимални без статут, които сами се организират", коментира министърът.

Изненадващо неколцина анкетирани (0.2%) са предложили крайни мерки - пердах на провинилите се ученици, още толкова са предложили като крайна мярка за наказание забраната да се кандидатства във ВУЗ.

Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?