Още три лиценза за газова търговия разглежда КЕВР

Още три лиценза за газова търговия разглежда КЕВР

Заявленията за лицензи за търговия с природен газ на най-стария частен доставчик у нас – "Дексиа България", на едно от най-бързо развиващите се на пазара у на газови дружества– "Енергико", и на собственика на верига метан станции - "Глобъл Коммерс-1", ще бъдат разгледани от енергийния регулатор на открити заседания в сряда – 1 септември.

Това е поредната порция заявления за подобни лицензи, които бяха въведени през тази година, и октомври изтича срокът за получаването им. Миналата седмица на подобни заседания на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) бяха обсъдени заявленията на държавния обществен газов доставчик "Булгаргаз", на частната "Овергаз Инк.", която има най-голямата газоразпределителна мрежа в страната и е най-големият дистрибутор на суровина, както и на още три дружества със сериозно присъствие на пазара у нас - "Акспо България", "Група Дружества Газ Римини" и "РВЕ Съплай енд Трейдинг" ГмбХ.

Решението дали те ще получат лицензи ще бъде взето на закрито заседание на комисията на 16 септември. Реално регулаторът е отрязал четирите частни дружества в исканията да получат 35-годишни лицензи и смята да им даде 10-годишни, тъй като газовият пазар е изключително динамичен и не могат да се правят по-дългосрочни прогнози. Същият аргумент е даден и за заявлението на "Булгаргаз" за 25-годишен лиценз, за който държавният доставчик казва, че е обусловен от договора му с азерската СОКАР за доставките на 1 млрд. куб. м природен газ годишно от каспийското находище "Шах Дениз ІІ".

Десетгодишни лицензи за търговия с природен газ вече получиха фирми, които реално тепърва навлизат на пазара. Едната е създадената през септември 2019 г. "Бългериан Газ къмпани" на Веселин Тодорон, която заради Covid пандемията през 2020 г. не е успяла да разгърне дейност. Втората е "Енергико Трейдинг България", създадена от собственика на "Енергико" Иван Дреновички, но превзета от бившия директор на "Лукойл България" Валентин Златен, срещу която Дреновички в момента води дела за заличаване на името "Енергико", тъй като то е негова запазена марка. За "Енергико Трейдинг България" стана ясно, че ще внася газ от "Турски поток" и намеренията са да го продава на бургаскат арафинерия "Нефтохим", измествайки

Реално фирмата "Енергико" на Дреновички, който бе шеф на газовия оператор "Българтрансгаз" при първия кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов, е единствената, която иска 10-годишен лиценз, а не максималния срок от 35 години като останалите. Нейният аргумент за по-краткия срок съвпада с този на КЕВР и отразява трезвото виждане за сътресенията на газовия пазар в световен мащаб.

"Енергико" , което е първият вносител на втечнен газ у нас и е сред основните играчи на държавната газова борса у нас, смята да привлича нови клиенти на свободния пазар, пряко присъединени към газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз". Дружеството е реализирало над 1000 сделки от старта на платформата за търговия на "Газов Хъб Балкан" до май 2021 г. и е доставяло газ за "Топлофикация София" и газоразпределителни дружества. То смята да инвестира допълнително в развитието си, става ясно от внесеното заявление за лицензирането.

"Енергико" работи и на гръцкия пазар, където има договори с гръцкия газов оператор DESFA за достъп и пренос по тамошната газопреносна мрежа и за ползване на терминала за втечнен природен газ Ревитуза. Също така използва електронната информационна система на DESFA и аукционната платформа за балансиране и съхранение на втечнен природен газ. Според предоставените в КЕВР данни то е увеличило печалбата си от 184 хил. лв. през 2018 г. на 2.1 млн. лв. през следващата година, а приходите му бележат скок от 2 млн. лв. на над 7.6 млн. лв.

"Дексиа България" е първият алтернативен на "Булгаргаз" търговец на природен газ у нас и от 2010 г. осигурява суровина за големи стопански потребители, както и за ТЕЦ "Варна" на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган. Дружеството също така осигури за "Булгаргаз" алтернативни на руските доставки. То е директно свързано с торовия завод "Агрополихим" чрез един от съакционерите на предприятието – Искър Искров, който има дял в "Дексиа България" и в контролира втората газова борса у нас "Българска енергийна търговска платформа", която заработи тази пролет.

"Дексиа България" сключва сделки не само на частната борса, но и на "Газов Хъб Балкан", също така реализира търговия в Румъния и Гърция. Печалбата на дружеството расте от 915 хил. лв. през 2018 г. на 1.445 млн. лв. година по-късно.

Третият кандидат за лиценз е "Глобъл Коммерс-1", в което съдружници са Стефан Шишков и Емилия Караиванова-Шишкова. Дружеството се занимава с доставка и продажба на компресиран природен газ на крайни потребители за битови или стопански нужди и за моторно гориво. То разполага с 12 собствени метан станции и картова система с партньорска мрежа от още 31 метан станции в страната. Също така то има дългосрочен договор за зареждане с едни от най-големите транспортни компании в страната. "Глобъл Коммерс-1" посочва в заявлението си, че има сключен договор с гръцка фирма да строеж на 5 метан станции в Гърция, а също така и на инсталации за втечнен газ (LNG) към тях, за да бъде изграден газовия коридор Румъния-България-Гърция-Италия.

Дружеството обяснява, че има е сключени рамкови договори и проектна документация за изграждане на 2 LNG станции на магистрала "Тракия" на територията на действащите в момента метанстанции на дружеството. За разработването на цитираните проекти дружеството посочва, че в последните три години е сключило договори с крайни клиенти, на които доставя природен газ по газопреносната мрежа на "Булгартрансгаз".

От годишните финансови отчети на "Глобъл Коммерс-1" е видно, че вдига печалбата си от 421 хил. лв. през 2018 г. на 676 хил. лв. година по-късно и на 1.365 хил. лв. за 2020 г.

Всички заявления за лицензи за търговия с газ са придружени от общи условия за клиентите и от бизнес планове, които са за периода 2021 – 2025 г., освен този на управляваното от Златев "Енергико Трейдинг България", чийто бизнес план е до 2023 г.

Споделяне

Още от Бизнес

Какво цели разследването на ДАНС и МВР за скъпия ток?