Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Още веднъж за плоския данък

0 коментара

През седмицата колегата Георги Ангелов отговори на контра-аргументите на министъра на финансите, на управителя на НОИ г-н Йордан Христосков и на възгледите на г-н Валери Найденов, свързани с предложението за въвеждане на плоския данък в България. Тези отговори показват, че ние стоим зад духа и буквата на писмото, което инициирахме. Неговият повод бе началото на процедурата по съставяне на държавния бюджет за 2005 г.

Замисълът на писмото
Убеден съм, че изразявам общото настроение на подписалите писмото. Според нас неговата политическата роля състои в следното:
1. отново да предложи един от начините за намаляване на преразпределението през бюджета и за увеличаване на разполагаемите доходи, защото покрай други популистки идеи това преразпределение има тенденция към увеличаване и през 2005 г.; защото ако се върви натам, има риск от блокиране на растежа;
2. да посочи начин за опростяване на данъчната администрация, която също бележи тенденция към усложняване;
3. да припомни, че има алтернативи на сегашната стопанска и фискална политика, включително на пенсионното и здравното дело (където са съсредоточени най-много дългосрочни рискове);
4. да накара народните избраници да мислят няколко години напред, защото с присъединяването към ЕС косвените данъци и квазиданъците (т.е. разходите за работа с държавната администрация) се увеличават;
5. да смени посоката на политическо съревнование - от конфискация на доход от произвеждащо малцинство и опит непрекъснато да се хвърля прах в очите на "бенефициентите" на преразпределението (накъсо - от популизма), - към нетривиално изравняване на различните групи доходи пред закона и създаване на стимули повече хора да произвеждат, капитализирайки собствени знания, умения и собственост;
6. да предизвика размисъл и за други алтернативи на сегашното стопанско статукво, доколкото предлага ясно решение на данъчните проблеми на производителното съсловие.

Във връзка с писмото придобиха нова публичност няколко устойчиви обществени заблуди.

Така наречената "справедливост"

Най-важната от тези заблуди е, че облагането на по-високите доходи с по-висока данъчна ставка е "по-справедливо", а равенството пред закона (в случая данъчния закон) е неоправдано по морални причини.

Трудно е да се пресметнат вредите от такава мисловна нагласа.

От морално гледище винаги е по-справедливо една норма да се прилага към всички еднакво.

От правна гледна точка различното третиране на различните доходи противоречи на принципа на равенството пред закона, на формализма на правото и на изискването за безстрастие при прилагането на законите. Нарушаването на този принцип в крайна сметка намалява "престижа" на управлението чрез законите.

От икономическо гледище, този възглед наказва създаването на богатство и под предлог на борба с бедността стимулира желанието да се живее на гърба на другите. При равнопоставеност пред данъчния закон (плосък данък), онези, които имат по-висок доход, плащат по-висок данък. Доколкото обаче делът на данъка е един и същ за различните размери на дохода, всички биха имали стимули да произвеждат повече доход.

Ако идеята за плоския данък не бъде приложена, в крайна сметка ефектите ще бъдат:
а) поддържане на скъпо струваща и многобройна администрация, обслужваща преразпределението на доход от онези, които го създават към тези, които го изразходват;
б) общо намаляване на богатството;
в) отблъскване на младите, производителните и предприемчивите.

Защо 10 на сто?

Институтът за пазарна икономика и всички подписали писмото нямат митично отношение към числото 10. Става дума за това, че според нас това е обществено приемливият праг на съобразяване с данъчното законодателство. Единственият начин той да се сметне обективно е да се вземе приходът от данък общ доход в централния бюджет по години и да се раздели на облагаемия доход на данъчно задължените лица.

Данните, с които разполагаме показват, че този праг през последните дванадесет години е под 15 на сто.

Смятаме също така, че никакви усъвършенствания на данъчния контрол няма да дадат дългосрочен положителен резултат за гражданите, фирмите и икономиката изобщо, ако не се намали общата тежест на облагането и се опрости процесът на отчитане на данъците, премахвайки основанията за преценка както от страна на данъчно задължените, така и от страна на данъчните власти.

10-те на сто данъци са лесни за пресмятане и елиминират субективизма в прилагането на данъчните закони.

Защо и "данък обществено осигуряване" (ДОО)?

Нашето предложение включва и 10 на сто данък обществено благоденствие, т.е. 5% вноски в НОИ и 5% в НЗОК.

Отговорите на господата Милен Велчев и Йордан Христосков (повторени от г-жа Нина Радева) само потвърждават къде се намира основният дългосрочен риск пред икономиката на страната - в господството на разходно-покривната система на пенсионното дело и на не-индивидуализираните финансирания на НЗОК от страна на гражданите.

Колкото и г-н Христосков да настоява, че ДОО не е данък, от 1803 г. (т.е. от класическото определение на Жан-Батист Сей) досега такива плащания са класическо данъчно облагане. Очевидно е, че този данък пречи най-вече на еднолични търговци и малки фирми.

Поддържането на високи ставки по ДОО има много отрицателни последици, но две са особено важни. Първо, това блокира развитието на частното пенсионно осигуряване, защото винаги се търсят привилегии и административни мерки за облагодетелстване на НОИ. Второ, когато еднолични търговци и малки фирми (макар това да се прави и от големите играчи) търсят начини за намаляване на разходите си за този данък, те правят това за сметка на индивидуалния гражданин, който след време ще увисне на помпата на бюджета, защото не е могъл да се погрижи сам за старините си. Така рискът ще се възпроизвежда от година на година при все по-лоши демографски условия за неговото решаване.

Пет години опити да се управлява този риск с административни мерки са повече от достатъчни, за да се види, че ефектът от тях е временен и съмнителен.

Колко време е нужно за промяна?

Всички сметки против 10 на сто данъчно облагане се основават на възгледа, че е важно запазването на разходно-покривната система на пенсионното дело в сегашния ѝ вид. Следователно решението е в реформата на тази система. Макар и изказано по друг начин, това изглежда се признава от всички.

Ние смятаме, че основните стъпки могат да бъдат направени в срок от три до шест месеца. Убедени сме, че тези реформи могат да се направят без съкращаване на разходи за социални програми и първите бенефициенти на реформите ще бъдат гражданите с по-ниски доходи.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

0 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.