Осигурителната тежест е най-големият проблем за работещите и бизнеса

Плащането на осигурителни вноски е най-същественият проблем пред фирмите и гражданите в България. Тази хипотеза бе многократно потвърдена в различни изследвания на Института за пазарна икономика и други неправителствени организации през последните години (виж например). Въпреки това не се стигна до признание за мащабите на проблема или до ангажираност за дълбочинни реформи от страна на правителството.

Преди дни на обществеността бе представено изследване на Националния център за изследване на общественото мнение (НЦИОМ), което включва 800 интервюта на пълнолетни работещи граждани.

Според изследването едва 41% от работещите в частния сектор плащат пълния размер на осигуровките, като 22% признават, че изобщо нямат договор. На практика това означава, че 59% от заетите в частния сектор се осигуряват върху част от получаваното възнаграждение или въобще не се осигуряват.

Изводи и ефекти:

1/ Опитът на ИПИ показва, че директното задаване на въпроси дали хората се осигуряват, предизвиква сериозно притеснение и дори страх в респондентите. Затова смятаме, че резултатът от 41% на работещи в частния сектор, които се осигуряват върху пълното възнаграждение, е твърде вероятно да е надценен и по-скоро следва да се разглежда като горна граница за процента на работещите, които се осигуряват върху цялата заплата.

2/ Спокойно можем да направим извода, че мащабът на неплащане на осигуровки е огромен. В това няма нищо случайно. В момента осигуровките са най-високият “данък” (42% от брутната заплата) и съответно предизвикват най-сериозното изкривяване на средата за бизнес.

Основанието ми да приема осигуровките за данък е, че няма пряка връзка между размера на плащането и получаваните срещу това услуги (пенсия или здравно обслужване).

3/ Например за фирмите се оказва по-изгодно да платят данък печалба и след това данък върху дивидентите (общо 21%) и с получените средства да плащат по-високи заплати на служителите си. Тоест, едновременно фирмите намаляват разходите си и работниците получават по-високи нетни заплати.

4/ Важният въпрос е какво ще се случи, ако правителството намали осигурителната тежест до 10%? Ако при това положение 90% от работещите започнат да се осигуряват върху пълните си заплати, приходите от осигуровки ще намалеят два пъти при намаление на осигурителната тежест от четири пъти (сметката е направена въз основа на проучването за неплащане от НЦИОМ).

Освен това ще има силен положителен ефект за насърчаване на бизнесактивността, което допълнително ще разшири облагаемата основа и съответно събраните суми като осигурителни плащания. Ще се създадат условия за нарастване на икономическия растеж и увеличаване на заетостта.

5/ През седмицата имаше интервю  с Йордан Христосков, в което той твърди, че не е ясно дали намаляването на осигурителната тежест ще доведе до увеличаване на събираемостта. Една от най-големите заблуди е, че когато дадена фирма работи в неформалната икономика, то тя не понася разходи за това.

Истината е съвсем различна. В този случай въпросната фирма ще има по-лоши финансови показатели и съответно кредитна история пред банките, което означава, че ще се финансира при по-неблагоприятни условия. Освен това контрагентите, с които работи, също трябва да имат “сенчеста” дейност, защото тази фирма няма как да издава фактури за стоки и/или услуги, които “не съществуват”. Също така “скриването” на дейности е разход, защото изисква назначаване на квалифициран счетоводител, набиране и поддържане на фалшива документация. При това положение, всяка една такава фирма отчита и риска от санкции от страна на данъчните власти, което също е разход.

Практиката показва, че наличието на сенчеста икономика налага и по-особена организационна структура на фирмите. Собствениците и/или управителите лично участват на почти всички етапи, защото няма как да се контролират дейности, които не се отчитат. Това затруднява специализацията на фирмата и намалява общата гъвкавост.

Освен това фирмите от неформалната икономика нямат достъп до така наречените публични услуги като например съдебното гарантиране на изпълнението на договорите.

При това положение плащането на 10% осигуровки ще бъде по-евтино решение, така че огромната част от фирмите ще предпочетат да легализират своята дейност.

Изследването на НЦИОМ за пореден път показва, че осигурителната тежест причинява най-голямото изкривяване на средата за бизнес. Всички мерки, които предвиждат намаляване на осигуровките с няколко процента, ще имат твърде ограничен ефект. Колкото повече се отлагат тези реформи във времето, ще бъде все по-трудно, защото “пропастта” за запълване ще бъде все по-голяма.