"Осколките" на държавния разпад се разлетяха

"Осколките" на държавния разпад се разлетяха
Часът е 6.28 сутринта, силно свистене, два силни взрива, падат стъкла и мазилка, през прозорците на половината столични домове се вижда огромни кълбета дим във формата на гъба. Близо 45 минути няма никаква информация. Настава естествена паника на фона на свистенето от продължаващите експлозии. Нима това е Бейрут!?

В 7.15 часа се появяват първите свенливи предположения от най-високо ниво за гръмнал склад с боеприпаси. Шефът на Генералния щаб не беше съвсем сигурен. Никой от 2-милионнното население на София не успя да открие къде беше държавата през това време, вероятно, защото и тя самата се търсеше безуспешно.

В 12.00 часа министърът на бедствията и авариите Емел Етем обяви на специална пресконференция, че тя не е виновна за нищо, защото "всичките работи" не били в нейните правомощията. Това можеше и да не го обявява, защото всички вече си го знаят покрай оправданията ѝ при наводнения и снежни бури. В четвъртък някак се затвърди усещането, че тя самата не си е в своите правомощия.

Пет часа преди това нейното пресаташе заяви, че много добре се знаело какво става ама не го казали, защото това трябвало да го решат други. Между 6.30 и 8.00 часа около 1 милион души се чудеха дали ще бъдат отнесени от ударна вълна или ще бъдат отровени от гъбата. "Държавата овладя ситуацията", оповести гордо Етем. В 6.45 часа същата тази държава беше изпратила екип на Инспекцията по труда да овладява ситуацията и да прави проверки. Държавата беше казала на горките инспектори да ходят в барутния погреб да гледат какво става. През това време 1500 тона експлозив чупеха прозорци на 12 км разстояние.

Евакуациите на хората от "Челопечене" бяха извършени над три часа след началото на експлозиите. Те бяха обявени за перфектно организирани. Нормално мислещите хора знаят, че за 3 часа всеки може да бъде взривен или отровен, или и двете.

"Няма пари да се унищожават снарядите", заяви военният министър, леко забравил за 5.5 милиарда лева излишък, които хората плащат със своите данъци. В четвъртък стана ясно, че те ги плащат и втори път, но с цената на своето имущество.

Твърде много стана – трагедии с влакови пожари, затрупани хора под козирки в центровете на градовете, паважи, които бият електричество, срутване на сгради, паднали от тесни мостове автобуси, 20 см снеговалеж, блокиращ хора, пътища и автомобили, наводнения от първия пролетен дъжд.

Кой всъщност е виновен?

Ето на този въпрос няма кой да отговори от високите етажи на властта. На тях им е удобно, нареждайки обяснения и оправдания като мантри, да се опитват да успиват обществеността. Която се възмущава до следващия скандал, обсебващ вниманието ѝ. И така от скандал на скандал, без признание на вина. Вината е признание, че някой съществува и адресира реакция. Липсата на вина показва, че отсреща няма никой, че държавата просто не съществува.

Споделяне

Още по темата

Още от България

Как да бъде увековечен художествено Бойко Борисов?