Основната заплата на директора на НАП става 5000 лв.

Правителството реши да бъде увеличена основната заплата на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) Галя Димитрова на 5000 лева месечно.

Това е повече от два-три пъти по-малко спрямо заплатите в независими регулатори като КФН или БНБ, докато в същото време именно НАП е една от институциите с принос в изпълнението на бюджета.

За повишаването на основната месечна заплата на Галя Димитрова е отчетен водещият ѝ принос за успешното изпълнение на основните стратегически и оперативни цели на НАП за 2018 г., свързани със събираемостта на приходите, доброволното изпълнение на задълженията и предоставяните електронни услуги е посочено в съобщението на правителствената информационна служба.

Увеличението е свързано и с повишаването на разходите за персонал в бюджетните организации от 1 януари 2019 година.

Предварителните данни за изпълнението на бюджета за 2018 г. показват преизпълнение на приходите спрямо заложеното, като прогнозите са те да надхвърлят 39.64 млрд. лева, което е 103.7 % спрямо годишния разчет. Спрямо 2017 г. повишението им е с 4.327 млрд. лева, сочат данните на финансовото министерство. Според тях ръстът се дължи основно на по-високите данъчни и неданъчни приходи, които нарастват с 3.75 млрд. лева (11.1 %).

В края на ноември 2018 г. излишъкът в държавния бюджет беше над 2.8 млрд. лв., но месец по-късно се сви до 163.5 млн. лв. Основната причина за това бяха раздадените над 1.3 млрд. лв. без обществена поръчка за строителството на 134 км от магистрала "Хемус", допълнителни пари на за ремонт на хеликоптери и самолети и за допълнителни бонуси на полицаите.

Заплатата на шефа на НАП, който осигурява допълнителни пари за харчене, е два – три пъти по-ниска от тази на началника на Комисията за финансов надзор и на управителя на БНБ. Шефката на КФН Карина Караиванова получава 13 146 лв. на месец, а управителят на БНБ Димитър Радев си вдигна заплатата на 16 849 лв.

Няма публична информация какво е заплащането в другите независими органи като Агенцията за обществените поръчки, Комисията за защита на конкуренцията, Комисията за енергийно и водно регулиране и т.н. Макар че официално се водят независими регулатори, назначенията на ръководствата им става по политически квоти.