Основните рискове през 2012

Списание Foreign Policy публикува списък с основните рискове през 2012 г., базирани на анализ на Eurasia Group.

Край на ерата 9/11 – Досега беше банална глобализация: икономиката движеше пазарите, националната сигурност – геополитиката. Това вече не е така. Сега, след финансовата криза от 2008 г., ликвидирането на Осама бин Ладен, изтеглянето на американските войски от Ирак и крайна дата за войната в Афганистан, политиката и икономиката ще се припокриват почти през цялата 2012 г. Политиците по целия свят ще се безпокоят основно за икономическите рискове – кризата в еврозоната, темповете на възстановяването на САЩ, нарастващата роля на Китай в световната икономика. Играчите на пазара, от своя страна, ще се вълнуват основно от политически решения, особено за тези, които тази година ще се вземат в Европа, Америка и Китай, като късогледото лидерство, демонстрирано от всички главни геополитически играчи, генерира политически застой и несигурност.

Близкият Изток – Неспособността/нежеланието на основните фактори за укрепване на баланса на силите в региона ще генерира още по-големи вълнения в Северна Африка и Близкия Изток, където нерешените религиозни, сектантски и етнически напрежения заплашват с още размирици. За потенциалния хаос допринасят липсата на жизнеспособна рамка за сигурността в региона, продължаващите протести, авткокрации в риск, огромните предизвикателства пред новите демократични режими. Такова развитие на ситуацията се очаква в Сирия, Египет, Ирак, Либия, Йемен и Бахрейн, докато регионалните сили като Саудитска Арабия, Иран и Турция ще предизвикат търкания, борейки се за доминиращо влияние.

Еврозоната като ролеркостър – Онова, от което трябва да се опасяваме в Европа през 2012 г., не е разпад на еврозоната, но "реактивният инкрементализъм", който може да излезе извън контрола на политиците. Несигурността и уязвимостта, на които бяхме свидетели през 2011-та, са само началото.

САЩ след изборите- След преброяването на гласовете на изборите през ноември, в оставащите 9 седмици до края на годината законодателите ще вземат решения за данъци и спестявания на стойност 5 трилиона долара. Инвеститорите не знаят какво ще стане с техните данъци и договори с правителството, както и за цялостното влияние на решенията на законодателите върху икономическия растеж.

Северна Корея: имплозия или експлозия – Най-непрогледната ядрена държава в света влиза в година на неопределеност след смъртта на Ким Чен-ир. Битката за власт и влияние в управлението набира скорост.

Пакистан: хаос – Краят на ерата 9/11 носи опасност от неглижиране на други горещи точки и никоя не е по-лесно възпламенима от Пакистан, който е ядрена държава, поразен от терористи, управляван от непопулярно цивилно правителство, с военни, които се месят в цивилното управление, политически зависима съдебна власт. Очакваното изтегляне на хиляди американски военни от Афганистан тази година ще разпали битката за ново надмощие в региона.

Китай: проблеми със съседите – Новият акцент върху Азия, поставен от администрацията на Обама, ще насърчи съседите на Китай да заемат по-настоятелни позиции спрямо Пекин. Възходът на национализма в Китай, продължаващият политически преход и нежеланието -или може би неспособността на ръководителите му да разрешат вътрешните спорове за ролята на страната в света, предполага, че Пекин най-вероятно ще отвръща на провокациите с провокации както с военноморски, така и с икономически сили.

Египет: преход в беда – Египет е изправен пред риск от политическа дезинтеграция поради нарастващия сблъсък между военните и цивилните политически сили, както ислямистки, така и светски. Това ще затрудни икономическото възстановяване на страната и ще ограничи регионалното ѝ влияние.

Венецуела – Голямото политическо събитие са президентските избори през октомври, в които настоящият президент Уго Чавес, ако е достатъчно здрав за енергична кампания, ще спечели с малко мнозинство. Но перспективите за икономическата и политическата стабилност са лоши, независимо от изборните резултати. Ако Чавес почине или се откаже от надпреварата, битката за надмощие между неговото движение и опозицията ще се изостри и може да се стигне до насилие.

Eurasia Group посочва и списък на фалшиви опасения. Едно такова опасение е за страничните ефекти от политически трансформации през 2012 г. Тази година ще станем свидетели на преход на политическата власт в САЩ, Китай, Русия и Франция – страни, които заедно представляват половината от глобалния брутен вътрешен продукт и четири пети от състава на Съвета за сигурност на ООН. Резултатът от този преход обаче има изненадващо малко влияние както върху геополитиката, така и върху световната икономика.

Преувеличена е и опасността от разпад на еврозоната през 2012 г. Политическата воля за съхраняването ѝ остава силна сред основните политически партии в ключовите европейски страни, почти по цялата граница на европейската периферия и – което е също толкова важно – сред еврократите на все по-разрастващата се европейска бюрокрация. Освен това няма ефективен политически механизъм за разпад на еврозоната.

Има сигнали за прегряване на китайската икономика, но държавата има лостовете и ресурсите да се справи с краткосрочни проблеми и ще предотврати сериозно забавяне, особено в период на крупна политическа трансформация.

Апокалипсисът на маите – Той просто няма да се случи. А ако се случи, жалко.