Основно частните болници са със завишени бюджети

Увеличение на бюджетите си за тази година са получили основно частни болници за сметка на държавните и най-вече на общинските лечебни заведения. Това стана ясно в сряда на заседанието на парламентарната здравна комисия. То беше свикано заради възникналото напрежение около формирането на бюджетите на болниците, които бяха гласувани през миналата седмица от Надзорния съвет на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Съмненията са, че някои болници са получили необосновано високи бюджети за сметка на други, а разпределението е непрозрачно. Още преди дни от НЗОК обещаха, че при корекциите след първото тримесечие на годината, ще има промени там, където е необходимо.

По-данни на председателя на Българския лекарски съюз (БЛС) Цветан Райчинов общото намаление в бюджетите на болниците за цялата страна е 8 млн. лева, което е пренебрежимо малка сума на фона на над 1 млрд. лева, които се разпределят. Напрежението обаче според него идва от непрозрачното разпределение.

Директори на районни каси изразиха недоволство, че като база при определянето на тазгодишните бюджети е взето последното тримесечие на миналата година, а не цялата минала година. Директорът на плевенската каса Мартин Митев например посочи, че заради този подход областта е ощетена с 3 млн. лева, от които 2 млн. лева са намаление в бюджета на Университетската болница в Плевен, която е ключова за Северозападна България.

Директорът на столичната здравна каса Глинка Комитов обаче обясни, че от това разпределение са ощетени само четири болници, а в противен случай биха били много повече.

От НЗОК обясниха увеличението в бюджетите на частните болници с това, че за новите лечебни заведения са отделят средства, които преди това са били разпределяни между останалите. Това е така, защото се предполага, че броят на пациентите е един и същ, а те сами избират в коя болница да отидат. От депутати и директори на районни каси се чуха и мнения, че вариантът да се определят бюджети изобщо не е приемлив, а трябва да се възстанови плащането за всяка извършена от болниците дейност.

Здравният министър Стефан Константинов прогнозира, че следващата година проблемът ще е още по-тежък, защото “системата е тотално сбъркана и издиша“. “Болниците стават много, затова и предлагаме националната здравна карта, която да каже къде от колко болници имаме нужда“, коментира той. Внесеното от него предложения НЗОК да избира с кои болници да работи предстои да бъде гледано на второ четене в парламента при гласуването на Закона за лечебните заведения.

Депутатът от ГЕРБ Емил Димитров, който не е член на здравната комисия, но присъстваше на изслушването, потърси сметка защо е бил намален бюджетът на районната каса в София-област с 530 000 лева. Той се закани, че болници в София-област ще бъдат закривани “само през трупа му“. Директорът на районната каса обясни, че не той е предложил намалението, а от НЗОК обясниха, че с парите, които се дават на областния диспансер, бюджетът на районната каса е същият като миналата година.

В крайна сметка здравната комисия поиска мерки за оптимизиране на методиката, по която се разпределят болничните бюджети и анализ на отпусканите средства.