Оспорване на Дейтън

В началото на март хърватски националистически лидери от Босна и Херцеговина, начело с Анте Йелавич, член на колективното босненско председателство, подеха инициативата да обявят "неуточнена автономия" за хърватите в рамките на хърватско-мюсюлманската общност. Само преди два дни група хървати, оглавявана от същите ръководители, нападна международна банка и въоръжените сили. Никой вече не можеше да се заблуждава. Беше ясно, че възниква нов проблем с ясно идентифициран характер в този измъчен район.

Положението на Балканите е изключително несигурно и мнозина желаят да извлекат облаги от тази нестабилност. Радикалните албанци от една страна се опитват да взривят процеса на нормализация в Косово и Македония. От друга страна, най-радиклните групи на хърватския национализъм, макар и да не разчитат на официалната подкрепа на Загреб, както ставаше при предишния президент, покойния Франьо Туджман, искат да скъсат със споразуменията, подписани в Дейтън през 1995 г., след първата интервенция на НАТО в региона.

Дълбоките причини за новата поява на насилие в Херцеговина се крият в липсата на решимост у Запада да посрещне сериозните заплахи за европейската сигурност, каквито представляваше атаката срещу Хърватия и Босна от частите на Слободан Милошевич. Когато сръбските части трябваше да приемат, след интервенцията на НАТО в Босна, новия ред в тази нова държава, обременена вече с десетки хиляди жертви, Сърбия получи наградата на свършените факти, които в мнозинството си бяха резултат от престъпления срещу човечеството.

Милошевич стана изведнъж смелия предводител на мира и постигна сърбите да се сдобият със собствен териториално очертан национален субект, докато босненските хървати и мюсюлмани останаха в една общност. Тогава хърватите от Босна приеха брака по сметка с босненските мюсюлмани. Но много са въпросите, които оттогава остават висящи в балканския процес.

Косово продължава да витае в облаците, що се отнася до окончателния му статут. Сръбското правителство продължава да говори за тази територия като за собствена. Албанските радикали и мафиите, които са се маскирали зад техните сили, оспорват границите на Македония, а хърватите от Херцеговина се стремят да поставят под съмнение окончателния характер на границите, произтекли от Дейтън.

При това положение остава само да се прибегне още веднъж до единствения разбираем на Балканите език. Хърватският отцепник Анте Йелавич, уволнен от върховния представител на международната общност в Босна и Херцеговина, опитния дипломат в региона Волфганг Петрич, трябва да разбере, че вантюрите му нямат нито бъдеще, нито надежда да се наложат, защото международната общност няма да го позволи.

Загреб би трябвало да изпрати недвусмислен сигнал към онези, които, колкото и лицемерни да са подбудите им, са особено чувствителни към мнението на хърватската държава. Много са групите, които днес на Балканите смятат, че е дошъл моментът да действат, за да попречат на стабилизацията на региона, която ще сложи край на амбциите им. Поради това новото активизиране на хърватския краен национализъм трябва да срещне решителен международен отговор.