Оста на петрола

При цялото ни уважение към президента Буш и демократите в Конгреса този месец най-забележителният план за стимулиране на американската икономика дойде не от Вашингтон, а от Виена. Решението на Организацията на страните-износителки на петрол /ОПЕК/ да доставя на световните пазари допълнително 1,5 милиона барела дневно ще помогне да се компенсира спирането на венецуелската петролна индустрия, на която се падат 13 процента от американския внос. Стъпката е и сигнал за желанието на Саудитска Арабия да осигури постоянен поток от суров петрол в случай на война с Ирак.

Освен непосредствените изгоди, които носи, саудитското решение е и още едно напомняне за това, колко много продължава да зависи съдбата ни от любезните услуги на големите производители вече три десетилетия след петролните шокове от 70-те години. Фактът, че в резултат на венецуелската криза Саудитска Арабия и други близкоизточни производители трябваше да се притекат на помощ на САЩ, е наистина ирония на съдбата. Защото именно на Венецуела се разчиташе като на буфер срещу евентуални прекъсвания на доставките от Персийския залив.

По тази причина сегашните затруднения на САЩ, включващи и възможността да бъдат загубени едновременно и венецуелският, и иракският петрол, са поучителни в две отношения. Те придават още по-силен стимул за въвеждане на по-високи стандарти за енергийна ефективност и още по-активно търсене на алтернативни горива в дългосрочна перспектива. Тъй като САЩ притежават под 3 процента от доказаните петролни резерви в света, единственият сигурен път към по-голяма независимост е намаляване на потреблението и въвеждане на нови технологии.

Другата поука е това, че значението за световната икономика на големите петролни доставчици от района на Персийския залив, особено на саудитците, не е намаляло - колкото и да ни харесва да се смятаме за "подсигурени" от Мексико, от Венецуела и дори от Русия и други бивши съветски републики. Независимо дали ни харесва или не, саудитците както и преди продължават да държат контролните лостове на световните пазари на енергоносители. Техният дял в сегашния обем на производство може да е намалял, но районът на Персийския залив си остава притежател на две трети от известните световни запаси. Този район в краткосрочна перспектива ще запази командните си позиции спрямо по-голямата част от световния петролен капацитет, затова Саудитска Арабия действа по отношение на петрола като централна банка, определяща ликвидността на пазара.

ОПЕК - засега поне, полага успешни усилия да поддържа цените между 22 и 28 долара за барел. Организацията знае, че ако им позволи да се застоят над равнището от 30 долара за барел, ще бъде спънат растежът на световната икономика.

Но като се има предвид колко е голям гладът на Америка за петрол, дори ОПЕК не може да осигури изцяло икономическото ни възстановяване в условията на голямата неизвестност, която Венецуела и иракската криза създават за пазарите на енергоносители. Цените на горивата засягат огромни територии от икономиката, така че във времена, когато всички се питат дали след 6 месеца петролът ще струва 20 или 60 долара за барел, многобройни компании просто отлагат за по-късен срок решенията за своите разходи.

Ако войната бъде избегната, цените на петрола със сигурност ще се понижат - може би и драстично, след като бъде решена венецуелската криза.

В случай на кратка война, която за известно време ще лиши световния пазар от иракските 2 милиона барела дневно, резултатът ще бъде поскъпване за малък период от време. То пък ще бъде последвано от рязко поевтиняване, тъй като Ирак, който притежава вторите по значение петролни запаси в света, ще пристъпи към увеличаване на своето производство.

Ако конфликтът е продължителен - като през това време Ирак нападне петролни полета на свои съседи, той вероятно ще предизвика нова икономическа рецесия, а цените на петрола ще надхвърлят 50 долара за барел.

Всичко това тревожи не само Запада. Китай, който все повече се нуждае от близкоизточния петрол, за да захранва своя икономически растеж, е застрашен да претърпи загуби не по-малко от другите. Фактът, че този някога самозадоволяващ се потребител на енергия скоро ще стане вторият най-голям вносител на петрол в света, сближава интересите на Вашингтон и Пекин - така, както става и в отношенията Москва - Пекин.

Един положителен аспект на сегашната неизвестност е това, че засилва необходимостта Вашингтон и неговите противници през Студената война Русия и Китай да действат в тясно сътрудничество в областта на енергийната политика. В самите Съединени щати тя би трябвало да подтикне правителството на Буш да се насочи към разумни мерки за увеличаване на енергийната ефективност.

По БТА