Оста Цар - Църква - Атака печели най-много от етнизирането на проблема с областните управители

Г-н Гарнизов, какви според Вас са основните мотиви за възникването на проблема с областните управители – политически или икономически?

Проблемът с областните управители е структурен. По замисъла на конституцията областният управител трябва да представлява централната държавна власт, да посредничи в конфликта централен интерес и местен интерес. В този смисъл той не трябва пряко да бъде обвързан с политическото представителство. Подобни системи в момента функционират например в Турция, където валията представлява пряко държавата, а не политическите партии. Така е било в България преди 45-та година. От една страна, той представлява държавата и за това в много голяма степен е държавен служител, от друга, той много често се” напъхва” в схемата на политическото представителство. И от тук изначалният конфликт може да придобие един път политически, друг път икономически и трети път етнически измерения.

Значи, според Вас системата изначално е сбъркана?

Идеята е областният управител да въплъщава държавността и затова според старите закони той имаше много важни задължения по време на бедствия и аварии и за държавен контрол върху дейността на местното самоуправление. Сега обаче нещата започват да се мислят по един съвсем различен начин. Парламентарните избори започват да разглеждат не само за избор на депутати, но и за областни управители. Този въпрос може да се реши по няколко начина.

Единият е чрез промяна на закона за държавния служител, където самите областни се изкарват от списъка на политическите и се вкарват в списъка на висшите държавни длъжности. Съответно им се дават гаранции за по-трудна сменяемост. Другият път е усилване на процесите на децентрализация. Тоест, тези въпроси да се решават с преки и непреки местни избори. Тогава протестите ще бъдат основателни. Варна ще протестира основателно срещу областен от ДПС, защото във Варненска област тя няма голямо влияние. Но сега протестите са неоснователни, защото легитимността на областните управители се определя от парламентарните избори.

Налице обаче е напрежение в обществото. Докъде може да ескалира?

Ако се оставим на вълната на сегашните събития, неминуемо ще повторим пътя на западните Балкани - Македония, Хърватия, Босна и Херцеговина. Там въпросите на децентрализацията и на регионалната политика се превеждаха автоматично в категориите на националната политика и етническата политика.

В коалиционното споразумение между БСП, НДСВ и ДПС това разместване по електоралната карта на България беше за добро – в райони, в които националното малцинство се явява като регионално мнозинство, като балансьори да се поставят областни управители от мнозинството. Това беше възможно решение, но то престана да бъде възможно поради присъствието на коалиция Атака в парламента, която непрекъснато радикализира етническата проблематика и я превръща в политическа. Освен това присъствието на Атака допълнително радикализира местните структури на самата социалистическа партия и дава допълнителен шанс на местните структури на НДСВ. Те казват така: “Ние няма да позволим заради опазването на главата на Станишев да отидат нашите глави”. Социалистите са в много деликатна ситуация, защото при едни предсрочни избори трябва да обясняват на хората защо са допуснали това да се случи.

И като цялостно усложнение на пакета идва поведението на НДСВ.

Самият Сакскобургготски има интерес от това отношенията между коалиционните партньори БСП и ДПС да стават все по нестабилни. Колкото по-нестабилни са тези връзки, толкова по-силна и незаменима става позицията на НДСВ в коалицията и съответно на царя в политическия живот. Така той става единственият човек, който има полза от този етнико- политически хаос. Той е разпознаван от църквата като най-висшето лице на светското православие, те си го признават за цар, от друга страна има мост към Атака, защото те са православни фундаменталисти. Оста Църква-Цар-Атака е единствената, която печели от превръщането на етническото в политическо и на политическото в етническо. Иначе царя не може да оцелее като голям либерален център, който започва да се свива при евентуално възраждане на двуполюсната система. Тогава ще имаме силна опозиция, която ще се развива в лицето на ДСБ на Иван Костов и лявоцентристко правителство - т.е пътят към двуполюсния модел е открит. Неговото възвръщане с един централен балансьор би бил краят на царя, защото запазеното място на балансьора е за Ахмед Доган.

Как би могъл по-безболезнено да се разреши този проблем, като се вземе предвид и фактът, че ДПС трябва да има 6 областни управители?

Трябва да се вземе решение областни управители да се безпартийни хора, които имат опит в администрацията. Да се каже, че в името на обществото и на бъдещето на коалицията се издигат надпартийни кадри. По този начин ще се доближим и до образа на областния управител, такъв какъвто би трябвало да бъде.

В този смисъл изначално погрешно ли бе изказването на Станишев, че по същата логика електоратът на ДПС не би трябвало да иска за областен човек от друга партия?

Станишев остава в клопката на превръщането на етическото говорене в политическо, което се затваря в своите граници, когато политическото започва да се разпознава като етническо. За да реши проблема, Станишев трябва да излезе от този порочен кръг, където не е влязъл по собствено желание. От една страна, той е вкаран там заради конституцията, а от друга, заради силно фрагментирания парламент.

Докъде могат да стигнат вътрешните бунтове в БСП и НДСВ?

До предсрочни избори. Ако от коалицията не овладеят тези процеси, предсрочните избори ще бъдат по-скоро, отколкото самият аз предполагам. След 7-8 месеца, а може и по-рано.

Бихте ли изяснили връзката вътрешни бунтове – предсрочни избори?

Много е голямо мнозинството в парламента. В момента от опозицията нищо не зависи. При това положение опозиционната проблематика се прехвърля вътре в самото мнозинство. От една страна е заровен взривоопасният проблем с поделянето на властта на национално равнище, а друга страна текат конфликти между националните и местните структури. Като се добави и тревожната степен на нарастване на междуетническото напрежение, това прави коалицията нестабилна. Напълно съм съгласен с г-н Минчев, че мнозинството ще плати сметката за нерешените проблеми. Но ако от мнозинството имат политическото мъжество да признаят, че проблемът е структурен и излъчат за тези постове държавници, а не партийни кадри, напрежението ще падне рязко.

А кой печели от тази ситуация?

В момента най-много печелят Атака, Симеон и Църквата в комбинация с разни ченгета. В известен смисъл печели и Доган, но той печели дотолкова, че силна Атака означава и силно ДПС. Неговият електорат ще се мобилизира и каквото и да се случи, той ще е силен.

Надскочи ли според вас ДПС политическия си потенциал с регионите, които явно ще спечелят след разпределението на областните управители?

Не мога да кажа, че са надскочили политическия си потенциал. Според мен в тройната коалиция тяхното присъствие във властта е много по - приемливо като относителна тежест, отколкото в двойна, както беше при предния мандат. Но с това темата, че ДПС е преяло с власт, няма да изчезне. Проблемът на ДПС като партия е, че не се подчинява на общите правила, валидни за останалите партии в България. Другите изкарват по един мандат – преяждат с власт и в следващите 4 години народът ги праща да отслабват. Така хората виждат в изборите възможност за възвръщане на “космическото равновесие”. Но ако един от политическите играчи не излиза от време на време извън властта, това започва да дразни хората.