След 25 години София най-после реши:

Останките от паметника при НДК отиват в Централната минерална баня

Възстановяват мемориалните плочи на Първи и Шести пехотен полк

Останките от паметника при НДК отиват в Централната минерална баня

След 25 години колебливост Столичният общински съвет (СОС) най-после реши останките от паметника при НДК "1300 години България", които имат художествена стойност, да бъдат преместени в Музея на София, който се намира в Централната минерална баня.

На тяхното място ще бъдат възстановени мемориалните плочи на Първи и Шести пехотен полк премахнати през 1977 г., когато започва строежа на НДК.

Плановете на Столична община са демонтажът на паметника и възстановяването на мемориалните плочи да върви успоредно с ремонта на околното пространство на НДК, което трябва да приключи до края на 2015 г.

Трудното решение беше подкрепено от 42-ма от общо 61 общински съветника. Трима от БСП се обявиха против, а останалите от групата на левицата не участваха в гласуването. Вносители на доклада бяха общинските съветници от ГЕРБ и "Синята коалиция" Михаил Владов, Орлин Иванов, Малина Едрева, Борислав Бориславов и Прошко Прошков.

Очакванията са представители на авторския колектив, начело с проф. Валентин Старчев или Съюза на художниците, който брани творението през последните години, да обжалват решението на СОС. Това може да забави демонтажа на опасните останки, но общината има резервен план това да не се случи.

Там паметник няма, има остатъци, които са опасни, каза столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Предложението на Столична община към проф.Старчев е елементите от паметника с художествена стойност да бъдат експонирани на подходящо място на открито, като са предложени няколко възможности в столични паркове.

Да взривиш Пикасо

Съвсем очаквано съдбата на паметника "1300 години България" взриви дискусията в общинския съвет.

Премахването на паметника е историческа несправедливост и вандализъм, се казва в официална позиция на общинските съветници от БСП . Според председателя на групата Милка Христова не е редно съдбата на един паметник, да бъде обвързана с тази на друг.

Решението за паметника е политическо,отбеляза Николай Белалов от БСП. Според него монументът може да се оприличи с "тризмерна творба на Пикасо". Белалов предупреди, че когато се стигне до взривяване на паметника ще има проблем, с което предизвика усмивки.

Много по-разумно е преместване, но щом вие настоявате за взривяване..., отбеляза Прошко Прошков от "Синята коалиция". Аз знам какви са посещенията в музеите на Пикасо, но каква е посещаемостта с цел възхищение пред този паметник, попита той и отрече предложението да е политическо.

Любомир Дацов от НДСВ каза, че паметникът едва ли е паметник на 1300 годишнината на България, защото ако беше така, той щеше да е здрав. Всеки знае как наричат този паметник, отбеляза Орлин Алексиев от ГЕРБ. Не може нещо, което е получило толкова нецензурни наименования да остане на мястото си, допълни Владимир Кисьов от "Синята коалиция".

Да възстановиш мемориалните плочи

Мнозинството от столичани (над 80%), които участваха в допитването по въпроса чрез анкета в интернет, също подкрепиха премахването на паметника и възстановяването на мемориалните плочи. Столичната община дори проведе конкурс какво да има на мястото. Първа награда обаче не беше присъдена. Според членове на журито това се дължало на факта, че то било доминирано от творческите гилдии – съюзите на художници, архитекти, строители и т.н., които бламирали всеки опит за възстановяване на мемориалните плочи.

От допуснатите до участие в конкурса девет проекта, осем бяха за оставане на паметника, а само един за възстановяване на войнишкия мемориал. В крайна сметка журито не излъчи победител, а даде три поощрителни награди.

Малко след решението на журито девет организации внесоха алтернативен идеен проект за възстановяване на мемориалните плочи на Първи и Шести пехотен полк. Най-вероятно те не са участвали в конкурса, защото са знаели, че проектът им няма да мине. Служебната им победа, в случай че се вземе решение точно техния проект да бъде реализиран, обаче няма да е честна спрямо участвалия кандидат с възстановяване на плочите – "Никонсулт", които взеха поощрителна награда.

Мемориалните плочи на загиналите над 3000 войници в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война са премахнати през 1977 г., когато започва строителството на НДК. Те са представлявали три стени, разположени във формата на буквата П, а на специални табели са били изписани имената на загиналите за Отечеството. Открити са през 1934 г. от цар Борис III.

Споделяне
Още по темата
Още от Общество

Успешна ли е стратегията на правителството за борба с коронавируса?