Състоянието на осемгодишното момиче, което преди ден беше блъснато от автомобил на пешеходна пътека на бул. "Г. М. Димитров", остава тежко. Това съобщиха в петък от детската реанимация на "Пирогов", където лекарите се борят за живота на детето.
Момичето е в кома, с множество фрактури на черепа, диша с помощта на апарат.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
19 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Стават, драги, ама на пешеходни пътеки почти никога.
Така си и мислех че няма начин да не изскочи поне един идиот които заразправя как в Лондон никога не се случват произшествия, ама никога, а в Мутроландия толкова зле...
ХОРА НИЕ НЯМАМЕ НИКАКВА КУЛТУРА НА ПЪТЯ, ВСЕКИ Е МНОГО ГОЛЕМ, КАТО Е ЗАД ВОЛАНА. АМА ТАКА Е КАТО НЕ СЕ ЗНАЕ ПРАВИЛНИКА И ШОФЬОРСКИТЕ КУРСОВЕ СА ПО ИМА-НЕМА 20 ДНИ, ПЪК ПОЛИГОН ВЕЧЕ НЯМА, ТАКА ЧЕ РЕЗУЛТАТА Е НАЛИЦЕ. ДАНО БОГ ПОМОГНЕ НА ДЕТЕНЦЕТО ДА ОЦЕЛЕЕ.
докога?
"В Лондон само да си помислиш да погледнеш пешеходната пътека и спират!
И да бързат, пак стигат навреме.
Но в мутроландия ????"
Веднага ми изплува картинката на българските задръствания.
В час пик всеки се ръга в кръстовището, въпреки ясната преспектива да не излезе от там в близките 10 смени на светофара. Мушка се и задръства другите, които не могат да се изнесат и по този начин напълно блокира кръстовището за около половин час. Като картинката се повтори на съседните няколко и блокажът е пълен. …
Доскоро караха три коли в платно с 2 ленти и си мислеха, че така увеличават пропускливостта на улицата, но ефектът е обратен. Да не говорим, че специалния транспорт като линейки и пожарни няма никакъв шанс да пробие.
В Германия никой не влиза в кръстовище, ако не прецени, че ще се изнесе до появате на другите коли. Така бавно и полека всички се движат и няма блокажи и движейки се с 30-40 км/ч (при задръстване) стигаш много по-рано отколкото, ако надуеш на един участък 70 и после се забиеш в някоя тапа за половин час.
Хем сами си го правим, хем се оплакваме, че ни е зле.
В Лондон само да си помислиш да погледнеш пешеходната пътека и спират! И да бързат, пак стигат навреме. Но в мутроландия ????
Правилата са създадени, за да се спазват. Уважавай другите, за да те уважават и теб! Това е едно от основните правила на поведение в Швейцария например - респект - уважение и чувство за отговорност. Затова е едно от най-добрите места за живеене. Дано детенцето се оправи!
До 6 : Просто карай внимателно ,за да не ти се случва.
"2: Преди пешеходна пътека се най-малкото намалява. Ако ли пък нямаш видимост -- направо не знам какъв трябва да си за да продължиш да натискаш..."
Май се пропуска, че шофьорът си е признал, че е карал с 60 км/ч (а колко ли е било в действителност) при разрешени 40? Казал е 60, сигурно защото при превишаване с повече от 20 км/ч глобата е много по-сериозна.
Другият шофьор успял да спре (защото имал видимост и карал по-внимателно), а този джигит, не стига, че не намалява пред пешеходна пътека без …
видимост, ами даже кара с превишена скорост.
Не знам за какви коли става дума, но знам, че малките деца на ръст едва се показват над предния капак на нормален лек автомобил, а зад купето са напълно скрити. Така те не могат да видят добре платното и другите коли, а също и не могат да бъдат видени. Да не говорим, че психологията на децата и системата им за възприятия на разстояния и скорост са съвсем различни от тези на възрастните. Това (би трябвало да) се учи във всяка школа за кормуване.
Дядото бил виновен, че изпуснал детето. Определено и той има вина и съм сигурен, че в момента се изяжда от такава. Но дали трябва децата ни да ходят привързани с белезници за придружителите, за да им се попречи да действат импулсивно?
Пак до шофьора. Никъде не прочетох дали е направил опит да спре преди удара. Пак в шофьорските курсове се учи, че съществува поне една секунда време за реакция. Това е периода, в който очите видят проблема, изпратят сигнал до мозъка, той го обработи, изпрати нервния сигнал до крака и предизвика натискането на спирачката. Поне една секунда. При шофиране с 60 км/ч (или близо 17 м/с) това са 20 метра движение на еднотонно желязо. Добавете спирачния път за тази скорост 36 метра и преценете сами какъв е шанса за избягване на удар в горната ситуация.
До Ано 6.
Да не дава Господ на никой да попадне в подобна ситуация, когато някой ти изскочи изведнъж пред колата, но шофьорите трябва да са психически подготвени за такива ситуации и да карат със съобразена скорост (а не да надуват газ като на рали).
Основно правило, на което се учат младите шофьори, е да си преценяват спирачния път и да държат подходяща дистанция. Около пешеходни пътеки, автобусни/трамвайни спирки и там където има деца се кара с повишено внимания и готовност за пълно спиране (не просто намаляване).
Ако на тротоара стоят или си играят деца, трябва да се очаква някое от тях да се втурне да пресича. Особено ако имат топка. Ако се движиш покрай плътно паркирани коли в жилищни квартали, трябва да очакваш появяването на някое дете измежду колите. Поради ниският ръст на децата, забелязването им става, чак като са на платното. Около училища, детски градини и площадки се кара с изключително внимание. Затова там има ограничения от 30 км/ч.
По тъмно, когато основната информация е ограничена в светлината на фаровате, също трябва да се очакват изненади.
Ако си на магистрала или бърз път с разрешени 130 и ти караш със 130 е разбираемо, че е трудно да предотвратиш удар на някой пешеходец. Пешеходците там нямат място и обикновено има огради (които не могат да спрат желаещите на силни усещания). Затова около магистралите няма растителност или други обекти, за да се виждат отдалеч хората, които са край пътя.
Така както критикуваме този шофьор (при шофиране с превишена скорост на пешеходна пътека, не намирам никакво извинение за него) и изискваме повече внимание от другите шофьори, така трябва да изискваме дисциплина и внимание и от пешеходците. Не може възрастните да си играят на сървайвър пресичайки между фучащи коли пред очите на малки деца и да очакваме от тях да пресичат само на зелен светофар, пешеходна пътека и за ръка с някой възрастен. Не може да се разбиват огради и да се вайкаме, че през тези дупки на пътя излизат пенсионери и малки деца, които нямат шанс в коридата с летящи автомобили.
В Германия на много от пешеходните светофари има надпис "Само на зелено. За пример на децата." Ти, млад и здрав човек, може да прецениш дали ще успееш да стигнеш до другия бряг, но едно дете много често не може.
Ако си мислиш, че с поведението си помагаш за спасението или отнемането на един детски живот, със сигурност ще сме по-внимателни. Проблемът ни е, че не мислим за другите. Шофьорите не мислят за пешеходците ("ами да се пазят"), пешеходците не мислят дали шофьорът в нормални обстоятелства има възможност да спре навреме, почти никой не мисли за децата.
Дано детенцето се оправи и в главите ни остане желанието да пазим и уважаваме другите.
До 7: Не може да има поицай до всяка пешеходна пътека, а е необходимо,както казва 9 , да се кара автомобил дисциплинирано и нормално и да не забравяш, че има и пешеходци.