Остава забраната чужденци от трети страни да купуват земя в България

Въвежда се 10-годишен максимален срок за аренда на земя, за да не се "феодализира"

Остава забраната чужденци от трети страни да купуват земя в България

Забраната граждани извън Европейския съюз да могат да купуват земеделски земи в България остава в новия Закон за земеделските земи. Това съобщи пред бТВ министърът на земеделието Десислава Танева по повод публикации в медиите, че пада ограничението за купуване на земя от чужденци у нас.

Изцяло новият закон обединява няколко сега действащи закони и беше публикуван за обществено обсъждане в началото на ноември. Целта му е да сложи ред в поземлените отношения и край на опитите за кражба и измами със земеделски имоти. Приемането на законопроекта беше забавено от предишния министър на земеделието Румен Порожанов.

В законопроекта са заложени редица промени, свързани с купуването на земеделски земи, уедряването на собствеността, договорите за аренда, изплащането на рента от т.нар. "бели петна" и т.н.

Предвижда се новият Закон за земеделските земи да влезе в сила от 1 октомври 2021 г., когато започва новата стопанска година. Очакванията са пълно осъществяване на специфичните цели на закона да бъде постигнато най-рано след две стопански години.

Покупката на земя от чужденци

В законопроекта е предвидено да отпадне мораториума за продажба на обработваеми площи на чуждени граждани от Европейския съюз. Това се прави с цел да се избегне санкция от страна на Европейския съюз, тъй като противоречи на еврорегламентите, обясни Танева.

Тя нарече тази промяна "техническа редакция", защото и сега това законово ограничение се заобикаля чрез регистрация на местно юридическо лице от европейски граждани. По този начин те купуват земеделски земи у нас и случаите са десетки.

Забраната да купуват земя обаче остава за чужденци извън Европейския съюз, посочи Танева.

Продажбата на земи в стопански дворове

Законопроектът прецизира и допълва процедурите за продажба на земи и постройки в стопанските дворове, останали от някогашните ТКЗС-та.

Урежда се още продажбата на свободни, негодни за земеделско ползване земи, както и на свободни земеделски земи, останали след възстановяване правата на бившите собственици.

Въвежда се 2-годишен срок, в който собствениците на сгради и съоръжения в стопански дворове трябва да регистрират собствеността си в действащата карта на съответното землище. Предвиден е и срок, в който при наличие на неразпределено недвижимо имущество на прекратените организации същото да бъде предадено в собственост на общините по местонахождението на имотите. Целта е да се прекрати съществуваща безстопанственост по отношение на сградите и съоръженията в бившите ТКЗС-та, АПК-та и т.н.

Уедряване на земеделските имоти

Дава се възможност за уедряването на земеделски имоти по собственост. Предвидено е това да става въз основа на писмено споразумение с нотариално заверени подписи на собствениците на земите и план за уедряване, който ще бъде одобрен със заповед на министъра на земеделието.

Планът за уедряване може да включва изграждане на съоръжения за напояване или предпазване от вредното въздействие на водите, за борба с ерозията на почвите или други устройствени нужди, свързани с ползване на земеделските земи по предназначение и опазване на околната среда.

В плана за уедряване е предвидено да могат да се включват земеделски имоти – държавна или общинска собственост, като в тези случаи споразумението се подписва от министъра на земеделието, съответно от кмета на общината или от оправомощени от тях лица.

Таван при договорите за аренда

Законопроектът въвежда максимални срокове при договорите за аренда.

В сега действащото законодателство има определен минимален срок от 5 години за договорите за аренда, но няма максимален. Това води до сключването на договори от 50 или 100 години, както и наслагване на срокове от по 20 години.

На практика се получава "феодализиране" на определени землища и невъзможност за упражняване на земеделска дейност на нови инвеститори или на следващи поколения наследници на арендодатели, се казва в мотивите към законопроекта.

Освен това липсва механизъм за защита на арендодателите при получаване на арендното плащане и разминаване в стойностите получавани в пари и натура, особено при дългосрочните договори.

Сега се предвижда максималният срок на договорите за аренда да бъде 10 години, а за трайни насаждения – 30 години.

Целта е да се постигне по-добър баланс в отношенията между собствениците и ползвателите на земи чрез избягване на дългосрочна обвързаност с неизгодни договори.

Въвежда се и нов ред за разпределянето на пасища, мери и ливади от държавен и общински поземлен фонд.

Уреждане на "белите петна"

Предвидено е уреждане на въпроса с т.нар. "бели петна" и изплащането на рентата за тях.

"Белите петна" са имотите, които собствениците не ги обработват, не ги заявяват за подпомагане и не са сключили договори за ползването им. Общо площите на "белите петна" в масивите за комасирано ползване са в размер на 2 206 545 дка за ниви и 193 028 дка за пасища, мери и ливади.

За първи път е регламентиран редът за изплащане на сумите за ползване на имотите - "бели петна" на техните собственици. Към момента собствениците на имоти не получават почти никакви пари. Дори да си ги потърсят, процедурата е доста тромава и тежка, а рентното плащане е от 5 до 15 лв./дка.

Рентното плащане

Законопроектът урежда и реда за определяне размера на средното годишно рентно плащане за съответното землище от общината. Предвижда се то да се определя от комисия за областта, назначена със заповед на директора на областната дирекция "Земеделие". Ще се плаща в левове на декар според начина на трайно ползване на имотите.

Средната стойност на средното годишно рентно плащане ще се изчислява на база всички договори за периода от 20 януари на предходната година до 20 януари на текущата година, регистрирани в общинската служба по земеделие за съответното землище.

Преференции за млади фермери

Законопроектът дава възможност на преференции на млади фермери до 40 г. да наемат или арендуват земя от държавния поземлен фонд.

За целта се предвижда провеждане на отделен търг, на който да се явяват само фирми, собственост на фермери до 40 години, или самите самите млади фермери.

Това се прави с цел промяна на възрастовата структура на заетите в земеделието, което е един от приоритетите на ЕС, е посочено в мотивите към законопроекта.

Опазване на постоянно затревените площи

Законопроектът урежда и строителство в земеделските земи без промяна на предназначението им.

Предвижда се забрана за извършване на строителство в земеделски земи с начин на трайно ползване – пасища, мери и ливади, включени в слой "Постоянно затревени площи".

Така ще се изпълнят поети ангажименти за опазване на постоянно затревените площи в страната и ще се запази съотношението между постоянно затревени площи и обработваеми земи през годините, каквито са европейските изисквания, е посочено в мотивите към законопроекта.

Споделяне
Още по темата
Още от Бизнес