Оставете вратата отворена

Оставете вратата отворена

"Не участваме в наддаване с Русия" - това е припевът на висшите европейски служители, когато говорят за вълненията в Украйна. Всъщност на моменти участват. Сега събитията в Киев, особено непохватните опити за насилствено потушаване на протестите, предоставят на Европейския съюз неочаквана възможност отново да пробва с предложението, което претърпя зрелищен провал преди два месеца. Наистина, ЕС все още би могъл да отдалечи Украйна от гражданска война и да спаси потъпканите ѝ европейски идеали.

Замислено беше срещата на високо равнище през ноември във Вилнюс с източните съседи на ЕС да се увенчае с подписването на споразумение за асоцииране и всеобхватна търговска сделка с Украйна. С това повечето правила за единния пазар на ЕС щяха да се разпрострат върху нея. Но президентът Виктор Янукович неочаквано отхвърли сделката и вместо това се обърна към Русия, която заплаши да прекрати украинския внос, а също така предложи заем за 15 милиарда долара и по-евтин газ - все с надеждата да примами Украйна в своя Евразийски митнически съюз.

Разгневени украинци завзеха киевския площад "Независимост" (Майдан), както при Оранжевата революция през 2004 г. (която също беше насочена срещу Янукович). Опитите на президента да се справи с предизвикателството по силов начин само влошиха нещата. През януари Янукович прокара репресивно законодателство, заимствано от руските закони, и се опита да прочисти улиците със сила. Това доведе до по-големи протести, смъртта на няколко демонстранти, съгласуван натиск (може би по-ефективен от Америка, отколкото от ЕС) и полубунт на олигарси. Обърканият Янукович уволни своя министър-председател, предложи условна амнистия и сега се стреми към сделка с враговете си.

Благодарение на това ЕС отново е в играта. Ръководителката на неговата външна политика Катрин Аштън отиде в Киев миналата седмица, за да насърчи договаряне между Янукович и опозицията.

Същото направи американският помощник-държавен секретар по европейските въпроси Виктория Нюланд. Двуседмичната олимпиада в Сочи, на която домакин е руският президент Владимир Путин, може да предложи възможност за дипломация, за да отдалечи Украйна от "ръба на гражданска война", както определи положението бившият президент Леонид Кравчук. След това Янукович може да се почувства с развързани ръце за прилагане на по-брутална тактика.

Европейците са разделени по въпроса какво се е объркало. Според някои Янукович ги е изиграл, като е използвал сделката с ЕС, за да подобри условията на руското предложение. Според други ЕС е сгрешил с настояването за освобождаване на бившата министър-председателка Юлия Тимошенко, хвърлена в затвора от Янукович. Според трета теория предложението на ЕС е било лишено от решаващ елемент: обещанието за евентуално членство в ЕС.

Според четвърта самата идея за "източно партньорство" е била погрешно разбрана. Тя се роди от неуспеха през 2008 г. Украйна и Грузия да бъдат въведени на пътя към членство в НАТО. Разширяването на икономическата граница на ЕС - за разлика от военните предели на НАТО - беше сметнато за по-малко провокативно. Но се оказа, че за Русия то е също толкова нежелателно.

Сега събитията получават превес над всички тези дебати. Бруталността на Янукович и издръжливостта на протестиращите (въпреки някои по-неприятни крайни елементи сред тях) означава, че ключовият въпрос вече не са условията на каквато и да е сделка с ЕС, а характерът на управлението в Украйна.

Дали Янукович е човек, с когото ЕС може да работи? Почти няма значение. Лейди Аштън се съсредоточава върху конституционно уреждане на проблема, насочено към намаляване на президентската власт, и евентуално предсрочни избори.

Беше ли грешка да се залага всичко на злепоставената Тимошенко? Сега тя е второстепенна тема. Непосредственият въпрос е предложената амнистия за лишени от свобода протестиращи.

Дали ЕС отправи правилното предложение? Засега това няма значение. Споразумението за асоцииране е оставено настрана. Сега вниманието е насочено към нов икономически пакет на ЕС и МВФ. Той не зависи непременно от споразумението за асоцииране, а по-скоро от съставянето на ново правителство, което да предприеме икономическа реформа.

"Нашето предложение е по-лесно", каза европейски министър. "Условието ни е Украйна да започне да оправя своята икономика. Условието на Русия е Украйна да стане васал", заяви той.

Задачата на Европа

Нито едно от тези неща не предлага сигурност, че Украйна може да реши своя конфликт или да стане модерна европейска демокрация. Русия е загрижена да не загуби Украйна повече, отколкото ЕС е загрижен да я спечели. Въпреки това европейците би трябвало да се замислят при вида на протестиращите, които развяват синьото знаме със златните звезди на ЕС над заснежените барикади с плам, невиждан в мъгливия Брюксел. Ако европейската кауза има някакво значение, то със сигурност е идеята за насърчаване на свободата и демокрацията и преодоляване на разделенията на континента.

В крайна сметка украинците трябва да решат къде е мястото им между Изтока и Запада. Но освен непосредствените действия за справяне с кризата, ЕС може да направи две неща. Точно сега той би трябвало - подобно на американците - да даде ясно да се разбере, че ще наложи санкции на тези, които използват сила, за да крадат богатството на страната, и на олигарсите, които поддържат една прогнила система.

Дори без визови забрани и конфискации на авоари има много други мерки, които могат да се предприемат: страните от Шенген могат да включат в черен списък определени лица, а правилата срещу прането на пари изискват банките да са нащрек за подозрителна дейност в сметките на "висши политически фигури".

В средносрочен план Европа се нуждае от напълно интегрирани енергийни пазари и мрежи, включително в Украйна, за да намали обхвата на руското изнудване.

В дългосрочен план Европа може да даде нова надежда на украинците, като остави отворена вратата за членство на Украйна в ЕС. Наистина, разширяването не е популярна кауза във времена на криза. Но Украйна няма да стане кандидат в близко бъдеще. Необходимо е ЕС само да потвърди член 49 от своя договор: всяка европейска държава, която се придържа към европейските ценности, може да поиска да се присъедини.

"Перспективата" за членство няма да реши всичко. Но тя помага на страните, които искат да се реформират, да претърпят мъчителна икономическа и политическа промяна. Европа не е всемогъща. Но тя все пак предлага могъщ символ на своите съседи.

По БТА

Още по темата
Още от Европа

Защо премиерът говори за "Костинброд 2" по "учебниците на КГБ"?